Не мога

39 отговора 237 прегледа
#1

Не мога

Не мога да видя гората, защото дърветата ми пречат. Затова изсякох всички дървета и вече нищо не ми пречи да видя гората, освен това, че гора повече няма...

Отговор
в отговор на Мислител #2

Отг: Не мога

не мога да видя русалките,защото се крият във водата,,,,,изпих цялата вода,но ми се допишка и отидох в тоалетната-там видях бабата на една русалка,която ми поиска дватрийсе стотинки даде ми един тъмносив поглед и повече нищо не разбрах за морето и русалките......

Отговор
в отговор на Мислител #3

всъщност пич,

извинявай за простотията,,,,,хубава е темата и бих си изтрил мнението,ако бях малко по-гумен!

Отговор
в отговор на tempter #4

стига бе,

супер си е мнението :))
ама аз ги виждам русалките и не мога да ти влезна в положението, съжалявам. а русалките са страхотни :))
някой път ще ти ги покажа!

Отговор
в отговор на Мислител #5

Отг: стига бе,

братле,вярваш ли ми,че най-мечтаното от мен същество е русалката......

Отговор
в отговор на Мислител #6

а?

не мислиш ли, че един реален свят е достатъчен?

може би така.... това... мммм... с гората и дърветата, а?


Отговор
в отговор на tempter #8

Отг: стига бе,

вярвам ти бе, пич, нали и аз съм луд по тях! :)))
иди на адрес [линк]
там има една русалка :)

Отговор
в отговор на tempter #9

а-хаа...

така значи

на мене пък ми стига :)

друг реален не искам

а нереални... е-хееей... колкото си щеш наоколо
то май само такива останаха

мисля си за съществуването и същността му
... не може да са две различни неща
по-скоро са едно нещо, което е резултата на две да кажем илюзии, които са родили материя

абе де да знам какво точно си мисля и аз...

пълна мъгла.... да кажем синя.... а?... като Яворов.... ама хубаво го е казал, нали :)

Отговор
в отговор на лилитук #10

това, че

ние не можем да видим света в истинската му същност и цялостност, не означава, че той не е реален. отразената от сетивата ни представа за него може и да е лъжлива, но светът си е там, дори нас да ни няма ;))

Отговор
в отговор на лилитук #11

рядко черпя вдъхновение

от поезията:))))

Отговор
в отговор на tempter #12

Отг: рядко черпя вдъхновение

От поезията черпя рядко
вдъхновение, признавам
но се чувствам аз най-сладко
хората щом опознавам
а какъв по-добър начин да опознаеш хората от този да четеш поезия ;))
или да пишеш такава, хехе

Отговор
в отговор на Мислител #13

прочетох,яко,

утре ще разгледам основно страницата,
Созопол-тази година минах от там за няколко дена-не съм очарован,,,,,,

лека вечер

Отговор
в отговор на Мислител #14

чакай, чакай

че аз не казах това

я пак прочети какво казах :)

приемам света за реален... толкова, колкото мога (някои казват, че не е, че е само илюзия... тук е дълбоко и не влизам...)

говорех за това дали ми стига или не

и за това, че като не ми харесва нещо си го отмахвам от мозайката и си слагам ново (когато и доколкото ми е възможно)

и после.... абе дълго е... не ми се сериозничи



Отговор
в отговор на лилитук #15

пак чета :)

Ти притежаваш интерсната способност да представяш сложните си и леко объркани мисли по още по заплетен начин (доколкото е възможно това)
недей да сериозничиш, добре ;)))
аз пък обичам да ям мозайки, хъхъ (като Алф) :)


Отговор
в отговор на Мислител #16

аз също обичам

повече отколкото всичко друго
поезията

"вдъхновение" подмятате тук като дума
вдъхновение за какво?
за опознаване ли само или и това е достатъчно... че друго май не е нужно
.... или?

Отговор
в отговор на лилитук #17

Отг: аз също обичам

не обичам да подмятам думите
но понякога тъй става
май
вдъхновение за опознаване на другите
че какво друго ни остава,
когато не можем да опознаем себе си? ;))
за тебе знам, че обичай поезията. и аз обичам твоята поезия, хехе

Отговор
в отговор на Мислител #18

айде пак :)

ми и аз обичам
да ям мозайки
ей, на... хрускам си едно парченце с благата усмивка на една колежка.... кхъъърррр... каква колежка... скоро нищо няма да остане от нея
(нали не си забравил още какво точно правех с парченцата от мозайките :))

или пак го казах сложно?
"сложно" значи... ми добре... можеше и по-оплетено да е :)


Отговор
в отговор на лилитук #19

каква мъгла...

добре поне че е синя, а не червена ;))
какво правеше с парченцата от мозайката? моделираш илюзията си за света както ти хареса, това ли правиш? и какво значение има твоята илюзия? не е ли по смислено да се стремиш да видиш реалността? да огледаш гората без да сечеш дърветата? ;)

Отговор
в отговор на Мислител #20

а... виж го ти :)

уж обеща да не ме кара да сериознича... пък...

махам ги парченцата
нали ти казах вече, Мислителю

махам онези, които не ми харесват
и на тяхно място слагам други... такива, които аз сама съм направила
и ако онези, които аз създавам са илюзия?
тогава? не значи ли това:
1. аз също съм илюзорна => съществува ли реален свят за илюзорни същества? за какво говорим въобще, противоречие още на първо ниво :)
2. с какво ще ми докажеш, че отмахнатите парченца от мозайката са реалните след като тях ги е направил или сътворил някой (да кажем друг) за мен или заради мен, или заради тези до мен... ммм..

Отговор