любимата работа -

неободима ли е тя, за да бъдем щастливи?
какво си струва да жертваме в нейно име?
кога да си кажем "Стига, мога и без нея"?

коя точно е "любимата работа"? бакането ли? или "оня" работа? или някоя друга работа?
ако е второто не бих казал "стига мога и без нея" :)))))
а ако е първото ще задам контра въпроси:
има ли нещо определено на този свят, което е неободимо, за да бъдем щастливи?
какво си струва да жертваме в негово име?
кога да си кажем "Стига, мога и без него"?
:)

Не виждам как може да ми бъде интересно да живея без някаква работа, която да обичам. Не познавам кой знае колко емоции, които могат да се сравнят с това. Всъщност да не изпадам в крайности. Има, разбира се, но удоволствието от работата създава най-добре илюзията за движение, за "нещо се случва" и други такива, запълващи празното време на един човешки живот, илюзии.

Какво бих жертвала за нея? Всичко, което бих жертвала и за другите сладки, доброволно приети лъжи.

за него, мързела
жертвал бих всичко...

Самата дума работа изключва асоциации като любима и удоволствие...

И накрая, не можем единствено без себе си!

Обичам всякакви активности, дейности и всичко, което ме избавя от чувството "безполезна непригодност" :)
Но деветте си часа блажен сън не ги заменям с нищо ;)))

Ти сама прецени, но не по метода на елиминирането. Можем без много неща, но какво от нас остава? Не можем без себе си, но кое сме ние? И без жертвопринушения, че кръвта е ограничено количество.

И още нещо - ако работата ти е нещо различно от живота ти, ако я усещаш като чуждо тяло, тя не ти е любима. Любимо може да бъде нещо, което е просто част от теб, нещо, което не те кара да си гледаш часовника и да чакаш прехода от него към другото, почивката да речем. То е забавление, в което усилието от работата и усилието от повдигането на чашата с любимо питие са еднакви и се преливат едно в друго. За любимото нещо никога не преставаш да мислиш, то е в теб и с теб, каквото и да правиш и това ти харесва и това те разтоварва, а не натоварва. То, любимото, само по себе си изключва жертвопринушенията.

Ако твоята работа не е това за теб, по-добре мини на някой от принципите "работя, за да живея" или "живея, за да работя" - който повече ти харесва, извини ме, според мен все ще е живуркане.

Дано да си права.
Дано да дойде това време.
Дано да не чакаме дълго.

Не се отчайвай, ама за някои не идва, колкото и да чакат и цял живот жертват нещо, докато се изприжертват напълно. А други направо се отказват от жертвопринушението и отдават половината от себе си на "купона" или на "работата-призвание" и жива заравят другата половина. Обаче надълбоко и завинаги. И в двата случая става дума за чакане или отказ от чакане. А това време не може да се чака. То или е, или не е. Другото е опит да напъхаш душа в чуждо тяло.

Има твоят живот и нетвоят живот - със или без работа. Аз не вярвам, че може без. Въпросът е дали това е твоята работа. Тя може да е всякаква в очите на другите, важното е за теб да е твоят живот. Иначе си е живо жертвопринушение, тук и сега и во веки веков.

Говорех просто за това, че ако исках да живея от най-любимото си занимание, което може да ми замести много други неща и да ми даде чувствотоза пълнота, досега да съм изчезнала. Чисто физически. Без никакви философски измерения.

И правиш жертвата да запълваш времето с други, по-практични неща.

Или май е същото? Заравянето на половината от себе си ли е това?:о)))

да, необходима е, защото за да бъдем щастливи трябва да сме удоволетворени (тази дума използвам за работата) а за щастието са необходими още мноого други неща (по-точно хора ;))
та всъщност повечето хора прекарват най-голяма част от времето си на/в работа (а останалата в сън и плюскане)
а ти, защо ти се налага да жертваш нещо и да можеш без нея???? с какво искаш да я замениш???

с какво да я заменя ли? Ами например с няколко часа с приятели, вместо с любимото занимание, или с повече внимание към детето или човека до мен, вместо пак с любимото занимание и т.н. Ясно е, че става въпрос за степенуване на ценностите и то е различно за всеки от нас.
Благодаря ви много за отговорите. В някои от тях открих частици от това, което търсех :)

..... предпочитам любим човек ....

Щастието не се съдържа в работата, дори не е в това дали я обичаш или не, дали се нуждаеш от нея или не ....

Тъй като то просто не съществува ....
Ние съществуваме.