lyrics

Там някъде далеч, до мен,
стои Просякът на чувства
и гледа ме
с очи
като протегнати ръце.
Презрян.

О братко,
със тъга отупвам
джобове, пълни със прашно
самочувствие.
Износено.

И не намирам обич и печал.
Платено е със тях отдавна
за евтини дрънкулки
и колелца от смях и грях.
Къде ли са?

Напразно гледаш ме,
аз нямам вече капка жал.
Отвръщам поглед и подминавам
Просякът на чувства

мммм добре, ама сега какво ще правиш, т.е. отсега нататък???

Седя на ръба на тротоара
с усмивка
пред свитите ми колена-
като шапка на просяк.
Но никой не може да прежали
дори усмивка,
а камо ли дума...

Качвам се на върха на камбанарията
(при гълъбите има много място),
но съм невидима
като стар ветропоказател.

Какво ли ще излезе с още малко напън?