Някой да е чел..?

... нещо ново и интересно излязло от печат наскоро?
Не ми остана нищо за четене, та си търся.

Не

Ne znam dali ste cheli neshto ot Luis MacMaster Biodguld no opredeleno si zaslushava.Seriata za roda Vorkosigan e edna ot naj dobrite fantastichni poredici koito zam chel(a az sam chel mnoogo).Tova e voenna fantastika podnesena s mnogo razbirane,dalbok psihologizam i goliamo majstorstwo.Bih ia sravnil s fondaciata na Azimof ili pak hronika na choveshkiat vid ot Reznik.
Ot tazi gledna tochka posledniat roman ot seriata-imperatorskata gvardia-e neshto koeto opredeleno si zaslushava.Tova e kniga koiato po nishto ne otstapva na predhoshdashtite ia i vseki liubitel na voennata fantastika shte ia haresa.

.. на "Четвъртото правило на магьосника" от Гудкайлд - руско издание. Действието се развива след "Храма на ветровете".
Чудя се дали не се бъркам, но си мисля, че "Бард" не са я издали още.
Ако някой е по-наясно с поредицата, би ли ми казал как вървят хронологически частите след "Храмът на ветровете" ?

Аман вече... Бюджолд е добра, когато не пише за Майлс и за военни... Моят съквартирант се отврати от Императорската гвардия и ми забрани да я чета :)))

Абсолютно, iacata, как само го каза! Предимството на Бюджолд в сравнение с останалите саги (от типа на "Фондацията", "Дюн" и т.н.) е в това, че действието се развива в ограничен период от време и засяга повече или по-малко едни и същи лица. Докато с "Дюн", да речем, аз имах проблем - тъкмо се привързвах към дадени герои ... и в следващата книга от поредицата се оказваше, че те са умрели преди 3000 години и вече си говорим за техните пра-пра-пра-...-наследници.

От друга страна военната фантастика е нещо прекрасно, в моите очи, защото освен технологии, извънземни и космически пътешествия, аз искам в книгата да има и интрига - сложни политически ситуации, културни различия, водещи до проблеми, които героите трябва да разрешават... такива неща. Обикновено писателите-фантасти прекалено задълбават в "технологизирането" на книгите си и ако изобщо се сетят да вмъкнат някъде елементи от цялостната картина на света, то стои като кръпка и е доста повърхностно. Докато при Бюджолд драмите и конфликтите _естествено_ възникват от културните и политически различия между героите, Ако вземем за пример епизодичния герой Дъв Галени, целият негов живот и всичките му емоционални, професионални и лични проблеми тръгват от политическите различия между Комар и Бараяр.

А колкото до Майлс - дребното хиперактивно копеленце, както го нарича Саймън Илиян - прави му чест, че не обръща внимание на физическите си недостатъци, камо ли да се опитва да извлича полза от демонстрирането им, както биха направили повечето хора в неговото положение. Както казва Екатерин Ворсоасон в "Комар": "В собствения си ум ти сигурно си метър и осемдесет висок".

Hellen
==
“The first and last battle ground is the mind all else is just maneuvering” – Lois McMaster Bujold

Мисълта е добра. Откъде ли я е откраднала?...
Пък аз искам да съм съпричастен с героите, да ме боли за тях, както и автора да го боли. А за Майлс и обкръжението му въобще не ме е еня, нещо повече, желая им само неприятности... Моят съквартирант използва за тия книги думата "полюция"... Аз не съм толкоз краен, но не мога да се отърва от усещането, че всичко в книгите на Бюджолд е фалшиво (с малки изключения)... Мижи да те лъжат... Сега чета Чери - Светът на Пел. Доста по-културно е.
Хелън, не ме превръщай в дребен грозен заядливец, моля те :) Бюджолд ще бъде забравена в момента, в който спре да пише. Тя го знае и с пълна сила избива комплекс след комплекс... Като във вица за бореца - скоро няма да остане камък върху камък...
Глупости. Не им обръщай внимание.

Аз уважавам мнението на твоя съквартирант, GoaMaster, а виждам че и ти го цениш, но това не означава, че човекът е прав. ;-)

Бях чела изследване, което казваше, че ВСЯКА форма на изкуството всъщност е избиване на комплекси (това е най-очевидно при актьорите, всъщност - психологическата необходимост да се преструваш на някого другиго, за да привлечеш вниманието на околните). В литературата също има класически примери за избиване на комплекси чрез писане - Стивън Кинг сам си признава, че по този начин се опитва да се спаси от натрупани неврози от детството си.

Но аз не намирам това непременно за _лошо_ (ако не е груба манипулация, разбира се). За мене героите са далеч по-достоверни, когато тежат с няколко килограма над нормата, нощем сънуват кошмари, когато изпаднат в рискова ситуация, се паникьосват и си докарват язва - все такива _естествени_ неща. Съгласи се, че ако Майлс приличаше на братовчед си Иван, или ако Арал Воркосиган нямаше хомосексуално минало, или ако Марк не го беше изнасилвал втория му баща като малък - книгите съвсем нямаше да звучат достоверно. Да не говорим, че нямаше и да съществуват изобщо.

ХУБАВО е в книгите да се говори за обикновени хора, а не за супермени. Ето, дори и Азимов не успява да устои на изкушението и когато му се НАЛОЖИ да включи НОРМАЛЕН човек на средна възраст в историята си, поставя до него робот супер-жена за "цвят". В заключение - не е номерът да създадеш Супермен и да го пуснеш да върши подвизи. Талантът е да създадеш полуинвалид, който _въпреки това_ да върши работа.

Hellen

==
“Aim high. You may miss, but at least you won't shoot your foot off.” – Lois McMaster Bujold

само цитата накрая да беше постнала, Hellen, пак стигаше за защита на авторката! imho, де...
а за колегата Goa, ще повторя нещо, което вече съм писала тук. НЕ допускай чуждо мнение да ти влияе за избора да прочетеш или не някоя книга! по-добре иди в книжарницата, разлисти я, и прецени поне така, дали си струва. иначе рискуваш много.
е, разбира се, ако вече имаш собствено мнение за някой автор, това е друго...
аз например л.рон хабърд ли беше, нема да пипнем, дори и да е единствената книга на самотния ми остров... ;)))

ще добавя нещо към мнението ти - според мен, в сериите на Бюджолд има много повече от само военна фантастика...
аз лично пет пари не давам за военната фантастика, но Вор чета и даже преговарям :)

А тази мисъл не ми харесва, ама хич.

"Съгласи се, че ако Майлс приличаше на братовчед си Иван, или ако Арал Воркосиган нямаше хомосексуално минало, или ако Марк не го беше изнасилвал втория му баща като малък - книгите съвсем нямаше да звучат достоверно. Да не говорим, че нямаше и да съществуват изобщо."

Аха, значи в това е смисълът на книгите на Бюджолд. Е, така съм съгласен.

Напротив, не обичам супермените и книгите за супермени. А Майлс е точно това :(

...Идвам и се подписвам с всичките си ръце под мнението ти!

Първо - долу Л. Рон Хабърд! Никогаж повече няма да се излъжа да чета негова книга! (Не че не си ги накупих 'сичките в пристъп на младежки ентусиазъм...) Но отказвам да го чета повече. Между другото, знаеш ли, че "Л"-то идва от "Лафайет"... Щото аз доскоро не знаех.

По повод начините за формиране на мнение за дадена книга - аз _се влияя_ от чуждо мнение, определено, но това, което най-много ме е дразнило, е било когато някой отвори някоя виртуална книжарница на компютъра си и гледа броя на звездичките, които другите читатели са дали на книгата, за да реши дали да си я купи. Веднъж не се сдържах и попитах "Добре де, мама му стара, ти откъде знаеш какви хора са си оставили тука мненията? Защо смяташ, че са най-умните или най-начетените, та да им вярваш??"

Hellen

Аз _харесвам_ военната фантастика, но това което прави книгите на Бюджолд по-сериозни от обикновеното пата-кюта е, че общественият план, макар да е изключително важен сам по себе си, служи за _фон_ на развитието на характерите на героите, което аз считам на най-важната нишка в повествованието.

...По едно време четях толкова често, че знаех кажи-речи наизуст "За честта на Вор" - от поредицата за Корделия Нейсмит.

Hellen

Хелън, съгласен съм за Хабърд че пише големи безкрайни бози. Но все пак има и една книжка, която е добра - чела ли си Страх (Fear)? Това е един доста добър психологически трилър, в който е описано как главния герой постепенно се смахва, защото му се губят 4 часа от живота. Това ако не се лъжа е първата книга на Хабърд издадена в България от Вузев. После стана една...

Аз сега чета "Бъдещето на капитализма" от Лестър Търоу- най-общо мога да го определя като прогностика. Това е една поредица на "Весела Люцканова", в която досега са излизали книги от Бжежински и други автори.
Та тук автора прогнозира бъдещето на капитализма и най-вече на щатския такъв. Предвижда че до 2030 САЩ ще фалира поради вътрешна задлъжнялост и все по-нарастващи социални разноски. Главните пречки са емигрантите от Мексико - всяка година в САЩ нахлуват минимум 2 млн. мексиканци. Автора предлага да се издигне бодлива тел на границата с Мексико и по нея да се пусне ток и други такива мерки. Изобщо доста краен е в позициите си, но книгата е интересна. Темите са много - глобализацията, бъдещи индустрии, демографски промени, световно лидерство и т.н.

Fear е страхотна книжка....понеже преди време спрях да чета Стивън Кинг ....когато започнах СТРАХ си мислех, че ще е нещо подобно - ужасии - и я започнах с голямо недоверие. Обаче се оказа че няма нищо общо. Иначе.....Бойно поле Земя се понасяше /все пак бяха само 2 тома, обаче Мисия Земя, си е тотално оливане.

Никога не гледам звездичките или отзивите за дадена книга. Тоест мога да цитирам чуждо мнение и неведнъж съм го правил, но не се идентифицирам с него.
За Бюджолд обаче съм си изградил изцяло собствено мнение, тъй като съм чел книгите й без последните три. И докато първите ме впечатлиха много, с всяка следваща ставаше все по-зле... Това, предполагам, се дължи на развитието ми като читател. Какво да се прави, хванах й матрицата и всичко ставаше все по-банално...
Пример: гореспоменатият ми съквартирант нарича книгите на Бюджолд "семейни саги", а не военна фантастика. Не се идентифицирам с неговото мнение, но не мога да не призная, че има известно право...
Ох, стига, дай да се занимаваме със сериозни неща...

Да, всъщност произведенията на Бюджолд могат да се нарекат "женска военна фантастика", т.е. нещо като "морско свинче"...

Sakun, Trisha, prokletata kniga beshe TRI toma dulga. Koj ot koj po-tapi!... Iskam da kazha - zapochnaha ... pravdivo. Smisleno. No sled tova, kogato 19-godishnija varvarin Jonnie (ili kakto tam se kazvashe) vnezapno zapochna da razbira ot mezhduzvezdna ikonomika i ot galakticheski bankovi sistemi ... e, ela me ritni, moga samo da kazha!... <s udarenie na parvite srichki>

Hellen

Най-динамичната книга, която съм чел. Подигравка с хиляди неща и много по-приемлива от всичко на Бюджолд накуп (без Дендарии и Бараяр, айде, и Огледален танц).

Със здраве,
ГМ