Като за последно

Всичко което ни се случва се случва с нашето одобрение и имено поради тази причина. А ако нещо привидно изглежда така че няма причина да сме го искали и да не иска да си отива от нашият живот то остава просто защото сме избрали да играем ролята на жертвата.
Не точно написано, почти необусновано и в лош стил и вссичко това поради недостига ми на време.

никой не е отговорил. Ще си отговоря сам и без това редовно спориме с тоя идиот от другата преграда и който всъщност пак съм аз. Удря ме отново на познатата идиотщина и не знам защо така.
Например скоро сънувах че съм някъде в началото на новото броене и се чувствах толкова добре и после разбрах че там съм докоснал нещо познато нещо мое нещо което е чакало и най-накрая в съня си се завърнах при него.

Не всичко което ни се случва се случва с нашето одобрение. Даже напротив. Никой не ме пита искам ли да ме блъсне кола примерно. То просто се случва (чукам на дърво да не се!). Това обаче което зависи от нас е как гледаме на въпросното нещо и как се справяме с него, до колко то ни влияе или не...и тук идва момента с "жертвата". Прав си, всеки сам решава дали да е Победител или Жертва. За съжаление не винаги можем да сме Победители...

да те блъсне ли кола или не? Не ми казвай съдбата защото нея си я правим сами, а тази която казват че не може да се промени това е тази сдба която сме си я избрали от преди.

Знам ли кой?! Наричай го както искаш...
Нека в случая го нарека Случайност. Вървиш си, пресичаш си и ей така точно пък на теб се случва тоя проклет пиян шофьор, който отнася и двата ти крака...Кое точно да си избереш? Дали да пресечеш или не? Това е единствената ти намеса в цялата случка. Само че никога няма как да знаеш кой е НАЙ - подходящия момент да го направиш, и ако много се чудиш ще вървиш само от едната страна на тротоара или пък ако много си се чудил и след това те блъсне колата ще си кажеш: "егати, затва ли го мислих толкова.." И след като това стане, може да си си бил избрал каквато си искаш съдба, както казваш че си я избираме от преди, може да си искал да живееш на пустинен остров и цал ден да се излежаваш да хамака между палмите и да плуваш сред корали и русалки, обаче след намесата на Случайността всичко се променя и вече нищо не зависи от тебе (в лошия случай с отнесените крака ще ти се наложи да го приемаш буквално)...

Ето затова не мисля че кой знае какво зависи от нас...

Не е ли нещо като

"Живота е всичко онова, което ни се случва, докато кроим планове за бъдещето???"

Съвсем точно това е...:-)

Ти си правиш разни планове, ама кой те пита...

живота е всичко това което сме си го кроили "от преди" и всичко това което променяме всеки изминал ден, но променяме без да разбираме правилата по които това става.

не разбираме понеже не влияем кой знае колко на цялото...

се крие най-голямата грешка имено тук в този вид мислене. Разбира се че влияеш.

..поне се стараеш със всички сили да го правиш...

нужда да се опитваш да го правиш с всички сили в повечето случаи го правим дори несъзнателно.

хм, тука вече си прав...
но това не променя главното - т.е. може и да СМЕ главните артисти в животите си, но не сме режисьорите...

и режисьорите, но след като изгледаме филма и той не ни хареса отказваме да си го признаем.

Нека спрем до тук вместо като едни от онези, дето все на моста... :-)

такова е желанието ти. Нека бъде.

Интересно ми е, но мисля че стигнахме до момента в който всеки настоява на своето без да се съгласява с другия...
Което разбира се не пречи... :-))

Мисля че казаното от тебе е самата истина. Опитвал ли си се обаче да преброиш хората, които биха се съгласили с такава постановка? Дори някой да каже "Прав си" то обезателно ще завършва с едно голямо НО, с което фактически декларира нежеланието да си признае, че за всичко си е крив той.

Хм, не си луд. : )

...защо има хора на които никога не падат саксии по главите, нито ги връхлитат разгневени трабанти, нито някой им обира апартаментите? А? А запитвала ли си се за що пък има и такива Марко Тотевци дето все на тях им се случват тези неща? Макар на пръв поглед въпросите да не са по темата, ако помислиш малко може да направиш връзката с казаното от нашия луд приятел.

пък си мислех, че вече започваш да подаваш. Жалко. Мислех, че си ми в кърпа вързана и ще победя отново. Това мисля разбра е майтап. И ако не пречи нека продължим. Какво ще кажеш?