Ако обичате котки...

Тери Пратчет - "Автентичната котка"

Прочетох книгата още първия ден, когато се появи по сергиите! Всъщност, взех два екземпляра и я четохме синхронно със сестра ми, като едновременно избухвахме в смях. Прекрасна книга!

Особено ми хареса описанието на поведението на Истинската котка, когато снима реклама за котешка храна - дето не обръща внимание на рекламираната храна, изяжда някакъв друг буламач вместо нея, одрасква оператора, скрива се зад подиума на новинаря, където повръща. Или пък описанието в бележка под линия на санбернарските кучета като домашни любимци... Или пък за поведението на санбернарската котка и начина, по който въздейства психологически върху затъналия в снежни преспи турист...

Задължително четиво! Не само за любителите на котки.

Hellen

Забавните моменти в книгата са ТОЛКОВА истински, но се опасявам, че не може да ги оцени някой, чиято котка не е повръщала трева върху чантата му...

И какво откровение - ние гледаме котката и я храним само защото, след като се нахрани, тя евентуално ще почне да мърка...

Нямаше го мнението ти, като влязох в темата!

Е, на добро място се засякохме, де...

Определено котките са по-големи тарикати от хората.
Я, само как ни манипулират!

Прочетете един от разказите на Теодор Стърджън от сборника Върховният егоист (от първите беше) и тогава пак говорете за котки :)

Един от авторите, който много обича котки, и пише с много голяма любов за тях, е Хайнлайн.
Най-известните от тях са Петроний от "Врата към лятото" и Пиксел, която е един от ключовите герои на Хайнлайн - присъства в "Числото на звяра", "Котката, която минава през стени" и "Да отплуваш отвъд залеза".
В класическия разказ "Ordeal in Space" главният герой рискува животът си за да спаси едно коте, и по този начин успява да преодолее страхът си от височините.
Хайнлайн винаги е отглеждал котки и е голям познавач на котешката душа. Във "Врата към лятото" има интересни наблюдения върху котешката психология :-)

Тук пък специалистът е Саймък, който винаги е имал кучета, много ги обича и добре ги познава. Освен многобройните запомнящи се кучешки образи в "Градът" (спомнете си и на кого е посветена книгата, и къде Саймък вижда алтернативата на човешката цивилизация) се досещам и за Песа от "Те вървяха като хора" (въпреки че не беше съвсем куче) и за многобройните кучета и кутрета, които съпровождат героите - напр. в "Големият преден двор" и още много разкази и романи...

Алтернативи на цивилизацията - "Мравките" и "Денят на мравките".
А на първоначалната тема - в "101 далматинци" (книгата) имаше някои доста забавни размишления по темата. :-)

Супер, че ми напомни за тази книга. Това е една от най-майсторски написаните книги, които съм чел някога. Горещо я препоръчвам на всички. Двете части са издадени от "Колибри" през 93-94 г.

Кошерът на Хелстрьом! Още не съм чел Мравките, но в Кошера ЧОВЕШКОТО общество беше организирано на този принцип.

Ами "Една нощ през самотния октомври" къдет всички са такива сладури (любима книжка). Тук не мога да не спомена моят котарак (понякога направо му се чудя)та той има някои изразени кучешки навици. Например преспокойно те придржава до магазина изчаква те отвън да напазаруваш и ако се забавиш малко ти прави забележка(моля ти се), след което се прибираме вкъщи (той естествено с вирната опашка).
:)

Texno,trans i elektrono!!!