нещо си

когато казваш по често истината за себе си имаш много по-малко проблеми

so take care boys and girls:)))))))

...или поне друг вид.
интересно‚

...а?

Да да, ама са и по-големи. Не ти вярват, например. Щото те знаят по-добре. Най-добре, като се замисля ;)))

че знаят безусловно по-малко? ;о))))

защо, когато казваш истината за себе си или нещо твое си, не я приемат - според мен, защото често това означава да успеят някакси да те погледнат извън представата си за теб, а често не става. Много често хората са просто убедени в правотата си - за теб, за постъпките ти, за правото си да съдят, за правото си да налагат своята си истина. Не го правят от лошо, просто не могат да излязат от тази рамка.
Безусловно, обаче, понякога и знаят повече, и по-добре ;)))

Понеже хората са свикнали непрекъснато да ги лъжат, те просто не вярват някой да казва истината. ОСобено за себе си (нали това го прави уязвим). Особено пък ако той настоява: "Да, бе, сериозно. Истина ти казвам". И те си мислят: "Истина - таратанци!".

Дори няма нужда да се споменава, че истината за всеки също е променлива величина.

Говорихме наскоро с едни познати точно за това. Ставаше въпрос за жена, която често си мени мненията (не съм аз, истина ти казвам;о))). Те мислеха, че лъже, а аз мислех, че тя всеки път вярва, че казва истинското си мнение и позиция. Ти как мислиш, къде е истината? :о)

Къде е тук уважението? И какво е това свикване, а? :(

Това с истината - направо не е истина, че ме питаш. Про-во-ка-ци-Я ;))))

Честата смяна на мнения си е много разпространено нещо - поне така ми се струва. И винаги можеш да познаеш дали този човек наистина си вярва като говори.

Но пък и много често си е лъжа, макар и несъзнателна. Защото... ми знам ли - има безброй причини / обяснения / довърши-си-сам ;))) списък:

а) не знаеш какво всъщност мислиш или не си определил позицията си;
б) много силно искаш да се харесаш някому и се идентифицираш с разни 'негови-зми', включително мнения / позиции;
в) не можеш да отграничиш докъде такива наслагвания са безобидни и кога водят до компромиси с принципите ти (или по-просто: нямаш такива);
г) играе ти се - и го правиш по сравнително ненатоварващ начин;
д) не можеш да отстояваш позиция - и приемаш (често без да искаш или да съзнаваш) тази на опонента;
е)

след твоя съкратен списък (приемаме, че има и неща, за които не сме се сетили), как да вярва човек на някой, който му казва истината за себе си. След като не вярваме на собствената си истина... :(

ха сега да те видя! :о)))

Наистина не могат да излязат и от там идват недоразуменията и проблемите. Ей, Светле, абе защо въобще, наистина, както казва Лаф не си скрием просто тия неща само за няколко души, които наистина чувстваме близки?

ябълки и круши. Вкусно! Ако и да са различни ;)))

Списъкът е като 'извинителна бележка' за смяна на мнение с претенция, лъжа, неосъзнатости. Вярваме, ако сме силни, ако уважаваме човека до себе си и зачитаме правото му на избор (тук: по отношение на истината, а и иначе), ако не подозираме всички в разни машинации, ако можем да допуснем дори за миг, че всъщност може и да не сме прави. Или да отчетем колко всъщност е важно това за другия. Въобще това с нашите проекции върху всичко си е бездънна тема (даже няколко;)))

Хайде на крушитееее!

Дали да си искрен - първо със себе си, после с хората, на които държиш, а понякога е толкова ... ами, забавно, да го правиш и с другите - те просто не ти вярват и става една ;)))

Пък и всичко това не е окончателно и безусловно - безкомпромисната честност, уви, е много труден и тежък товар, най-вече за хората, от които я изискваш. Имаш ли право - друг въпрос.

под формата на компот асорти. :о)))

Значи, конспективно (щото мисля малко да мръдна в работно време)

1. Ти искаш да ти вярват. Вярваш ли си?
2. Казваш веднъж истината. И си вярваш. казваш втори път по-различна истина. И пак си вярваш. И тре и четвърти. Другия на какво да вярва в този случай? Освен на уважението си към теб...
3. Тази тема въобще не ме занимава. Дали ми вярват или не, когато казвам истината за себе си... Никой не е длъжен да бъде с мен, освен самата аз. Вярвам ли си?
Както и аз като чуя цял наръч истини за един и същи човек, се замислям дали... От друга страна не съществува ЕдИНСТВЕНАТА истина (за справка - "Рашомон")... Безнадеждна работа... :о(

Чао, Клер. Не трябваше да отваряш приказка за хапване. Хуквам. ;о)))))))))))

...даваш честност.

Тогава стават оплитанията. Ако изискваш честност е лесно: или я получаваш или не.

Именно. Давайки, да нямаш претенция да ти отвръщат със същото. А иначе те разбрах, де ;)))

Аз лично рядко искам отговор, когато съм откровен, но при някои случаи е просто желателно. Не знам, обаче защо хората се притесняват да говорят искрено за себе си. Плещят наляво и надясно чужид тайни, пък своите са ги бутнали 20 чекмеджета назад и...

тъй е то:)

ъър мисля, че вие изместихте темата в посока вярват ли ни, защо, кога, как, и колко ни пука от това.
ставаше дума за това да кажем истината за себе си.
в тая връзка си мисля:
1. истината за какво? - че всъщност си разведена с 13 годишен син, а не свободна госпожица примерно? или че всъщност мразиш опера и обичаш да ядеш с пръсти от буркана? или че си много срамежлива, което скриваш зад маската на супер активна и компетентна личност? требе да се изясни за каква истина говорим.
/!!! в примерите горе НЕ визирам Laugh!!!/
2. ако истината за нас е от типа личностни определения, то ... идва въпроса коя е всъщност истината? имам се за много умен и надарен с чувство за хумор, примерно. обаче, никой наоколо не ме има за такъв. каква е истината. тук опираме до философски въпроси за оглеждането на личността в огледалото на околните преценки, etc... ма неска петък

Когато казваш истината за себе си, имаш много по-малко проблеми със съвестта си. Спиш спокойно, да. Но започват проблемите с околните, които обичат куртоазията. Да, обичат лицемерието, ласкателствата, именно, колкото и абсурдно да е, хората предпочитат една пълнорозова илюзия пред една гола истина. За да се приеме и преглътне по-лесно и приятно, да се сдъвче това "ястие", ползваме подправка. Естествено, подправката е в малко количество, за да не пресолим "ястието". Количеството според човека отсреща. Мяра според мяра.

Tui "neshto si" mi zwuchi kato pochti nishto si :)
maitapche.

P.S mi to hubavo da ia kajem taq pusta istina, ama znaem li q...pyk i ako q znaem ne e li tai nqkak si malko ocwetenichka spored ochilata ni

P.S.S pyk i da ne zabraikwame che nii horata mai i nai obichame da ni lyjat (da se lyjim), hele ako pyk e i krasivo.