...

и?

песента се повтаря, певците са си същите и правят грешки на същите места в текста, пък понабъркват и мелодията...

да има музика е важно, за който може да я чуе

иска да я чуе...

текста е основен....добре е когато е само изговорен - тогава не личат правописните грешки.....

...защото колкото и да не ми се искаше до скоро, се оказа, че думите няма начин да се покрият с делата /да не говорим за документите :)/


Между другото, ти чие отражение си?

Никога не съм го и повярвала даже....как да повярвам например,че някой ще ми свали звездите и Луната защото много ми отиват?
Отражение съм.....твое и на всеки който застава до мен,функция съм и завися от аргумента........

:))
лошото е, че никъде няма указател на кои може и на кои не може да се вярва

Не ти пожелавам да си моето отражение тази сутрин :))
Такъв един недоспал и все още леко кисел...
Имам един такъв проблем, не мога да се сърдя задълго...
Не знаеш какъв проблем може да бъде това... :)))

Не ми пречиш,поглъщам всякакви първообрази!
А проблем със сърденето - никакъв - като не можеш дълго прави го често.........

Ще опитам :)
Друг е въпроса дали на тези, на които бих могъл да се сърдя някога няма да им писне :))

Заекът Хищник се беше стегнал отпуснато в своя люлеещ се стол,ангажиран от
тъжни мисли по храненичето,което съдбата му бе поверила.Какъв куриоз!
Той заек, А тя - Лиса!При все това му беше миличка,хем миличка,хем не за
изтрайване!
Още откакто се помнеше Зайо мразеше децата.Сигурно точно поради тази причина
се чувстваше така наказан и смазан.Отговорността за детето му беше поверена
с
висше ,не можеше да я отхвърли,затова волю-неволю се грижеше за
него,доколкото
силите му позволяваха...Каква ирония!Каква ирония!
Съвестта го измъчваше.Някога много отдавна беше сгрешил,именно затова се
съгласи да отгледа Алиса,то и без туй нямаше друг избор.
От тогава се случи известна промяна,кажето го -време мина,но съвестта му не
се
успокои,дори напротив,гризеше го все по-силно,все повече...Как утопично се
бе
надявал детето да го изтръгне от сянката на миналото,да пробуди в гърдите му
онова топло бащинко чувство,което никога не бе изпитвал...Вместо това
проблемът
със съвестта се задълбочи,защото Хищникът беше достатъчно наблюдателен,за
да види,че нещо между него и Алиса куца и достатъчно обективен,за да си
даде сметка,че вината е у него.Съзнаваше ,че детето усеща неприязанта ,която
той таеше към него и беше тъй силно осезаема при разговор,иначе не би могло
да бъде,нали все пак и то беше осъзнато.От друга страна, му се струваше
невъзможно
да се промени,така си беше.И онези некотролируеми пристъпи на агресивност...
Именно заради тях му бяха "лепнали" прякора "Хищник".
Беше търпелив,беше педагог,но не много рдко се случваше нещо много дребно,
някакъв незабележим за другите детайл,да го "изкара от релсите",тогава не
отговаряше за действията си,просто не искаше и не можеше да поеме вината за
нещо,за което всякога съжаляваше и заради което козината по главата му почти
липсваше.Губеше представа за всичко,не си мереше приказките,а после...после
ревеше тайно и безутешно.
Столът се поклащаше ...
-Бедното дете,миличката ми Лиска,- мислеше си Заекът- каква ли е вината й,че
да
я поверят тъкмо на мен свирепият?!Пък и как можа да се пръкне такава
непоносима!
Да беше едно добро,кротко детенце,да седне да си рисува и да чете книжки по
цял ден... А тя все тук да пипне ,там да бръкне и все в моите неща!Ох!Ох,не
е
виновна тя,не е ...'Що ли не взема да й ги подаря всичките,така ще знам,че
вече
не са мои и няма да се дразня?!
В този момент Алиса се прибра.На рамо мъкнеше мърдаща торба,която
произвеждаше
невъобразимо много шум.
-Пак ли си ходила за риба?-попита Зайо- Бързо ги изсипи във ваната ,да
млъкнат,
че не мога да им понасям звука!После ела!Имам да ти казвам нещо

зависи кой слагаш на първо място - себе си или другите.Ако се съобразиш със себе си винаги се случва да е за сметка на някой друг,макар понякога да изглежда че удоволствието е взаимно.

...с никого да не се съобразяваш?
Нито със себе си, нито с другите. Да действаш само както е най-разумно.

Май така всички ще са доволни, защото ще са дружно пренебрегнати.

понякога наистина си мисля:
добре‚ че си ти...понякога
а понякога пък си мисля‚ че трябва да спра цигарите. всъщност то винаги трябва да ги спра‚ обаче...

и?

тая абсурдна ситуация,приказвачо?Аз се сещам само за приказката"Двама се карат-третия печели"!Безпристрастно можеш да отсъдиш само в полза на трети - затова са арбитрите- те не са страна в нещата а наблюдатели.

...не е възможна :)

Спирай ги тез цигари! И аз се напиням от 4 дни... е, понамалих ги на 4 (цигари, не кутии) :)))

ДЕРЗАЙ!!!