Майк Резник - "Господарите".

Много мнения прочетох на тема човешката еволюция. Ако вземета да прочетети тази книга с оргинално заглавие Birthright, мисля ще си отговорите на много екзистенциялни въпроси, както е модерно да се казва сега. А иначе речено ще разберете защо съществуваме и къде отиваме. Може да не споделите мнението на автора, нито пък моето, но със сигурност няма да останете равнодушни към философията на Резник. Горещо ви препоръчвам книгата.

На тази тема - аз препоръчвам и "Градът" на Клифърд Саймък, ако някой го е пропуснал.

И да има пропуснали, аз не съм от тях.

"Господарите" е чудесна книга, на нивото на останалите негови романи, но това, което най-много ми хареса, е финалът. Буквално последните няколко реда. Наречете ме шовинист, но на финала си казах (през сълзи) "майка ви извънземна, ей-сега ще изпълзим пак, само почакайте!"

Но и много мислих след това... Ако приемем, че склоността към насилствена инвазия е заложена у човека (както допуска авторът), фактът, че ВТОРИЯТ път човечеството ще се развие в среда, наситена с извънземни култури, би допринесъл за "укротяване" и култивиране на тази му страст.

Фактът, че човечеството няма да бъде най-добре развито технически, най-еволюирало и т.н., би допринесло то да погледне на останалите култури в Галактиката като источник на полезен опит и умения, а не просто да ги завладее и асимилира, без да им обръща особено внимание, както стана при ПЪРВИЯ опит.

Останалите книги на Майк Резник, които проследяват моменти от еволюцията на човечеството, са също много добри - "Рай", "Чистилище" и "Инферно" (ако не бъркам). Персоналният ми фаворит обаче е "Сантяго" от червената поредица на Бард. Една наистина прекрасна книга - за принципите и нравствените ценности на експанизията.

Hellen

И на мен "Сантяго" ми е предпочитаната книга от "уестърн" серията на Резник. А "Рай" , "Чистилище" и Инферно ("африканската" серия") - първата беше интересна, останалите са "вариации на тема...". "Господарите" е интересна, но оставам с впечатлението че в нея е само щрихована доста по-мащабна книга или поредица от книги.

Knigata na Arthur Clark .. za dvata putia na razvitie na chovecestvoto? sus Alvin glavnia geroi ? kak se kazvashe??..

Това, което толкова ме привлича у Резник е не просто разказваща фантастика колкото философската школа, която той малко или повече изгражда с всичките си книги. "Сантяго" великолепна книга, но за мен "Господарите" си остава неизменен фаворит, защото в нея за първи път Резник описва идеите си не само с неясни метафори, а именно. Той се абстрахира от това че е част от човещкия род и се опитва да погледне обществото ни с очите на пришълеца, повечето философи не могат да разчупят черипката на homo sapiens sapiens и затова разсъжденията им повече отиват на homo sapiens neandertalicus.
Най-силното нещо на "Господарите" е "Човекът погледна звездите. Виждаше ги за първи път, но знаеше, че един ден ще бъдат негови." (не гарантирам дали цитата е напълно точен). Изречението се повтаря два пъти в цялата книга.
Колкото до това, че е просто щрих на нещо много по-голяма, ДА така е. Щрих е на самия човек.

Основния въпрос за човешката еволюция на който намирам отговор тук е дали тя продължава. Явно не, щом толкова хора харесват Резник.

Вселената не започва с Резник, нито философията на човека. Той не казва нищо ново и не казва старото достатъчно убедително. Сюжетът на Господарите е абсолютно неадекватен на сложността на процеса на развитие на човечеството. Не може да се приписват цели ери на едно единствено направление в човешката експанзия. Не става така - едновременно се движат хиляди хаотични процеси и такава стерилност просто не е на място.
Това не означава, че не харесвам Резник - особено Сантяго, Пророчицата и може би Космически ловец. Но нещата, които ме впечатляват, съвсем не са тези. Напротив, за мен тези неща намаляват стойността на произведенията му.

Аз НЕ СЪМ СЪГЛАСНА с философията на Майк Резник за еволюцията на човечеството. Но това не пречи книгите му да ми харесват. "Господарите" следва да се разглежда по-скоро като напомняне ("предупреждение" е силна дума), а не като поставяне пред свършен факт.

За съжаление, доколкото днешното човечество не е излязло още от ерата си на експанзия, авторите трудно могат да предположат какво би дошло след нея и затова екстраполират само на базата на познати от историята процеси. Този проблем го има и при Азимов - последните Фондации съвсем не са толкова убедителни и правдиви, колкото началните, когато галактическото общество повтаря историческите стъпки, правени някога от човечеството на Земята.

Hellen

Тъй-тъй... Значи все пак имах право, казвайки, че дори и да не приемате философията на Резник, няма да останете безразлични. Наистина идеите му не могат да се сравняват с откриването на топлата вода, но не мога да се съглася, че тя намалява стойността на книгите му, както и не мога да приема изявлението на НеАз, че видите ли закърнялото човечество само харесва този автор. И накрая неко подчертая как аз разбирам "Господалите" - това не е истинския път, това е най-песимистичниа път. За съжаление човечеството бодро крачи точно по него. Но Нустрадамус е казал: "Има още време. Всичко може да се промени.". И като казвам това не искам да излезе, че съм за всемирна социялистическа ревулюция или някаква такава простотия. Промяната ще стане когато всички привърженици на предишния ред умрат (от естествена смърт). А промяна трябва да има.

Книгата е "Градът и звездите".

си говорихме за Пратчет в клуба - не стана лошо. Владо Зарков беше там и някои ултраси. Вузеви щели да наваксат целия диск, който до момента е от 25 книги. Егати, как бълва тоя човек. Последните му били доста цинично-заядливи, а?

Аз тъкмо сутринта писах на Cruiser-а, че се чувствам много виновна, дето не успях да дойда поне на едно събиране, докато бях в България. Обаче ме хвана някакъв грип, който нямаше никакъв ефект, освен че нищо не ми се правеше почти цяла седмица... Четох програмата за срещите, която беше публикувал и се ядосвах задочно. Нищо де, аз пак ще си идвам след някой и друг месец.

За поредицата на Диска знам - издателката ми каза какви са й плановете. Миналата седмица "Шовинистът", за който много бяхме спорили с Владо, излезе. Аз бях изключително приятно изненадана. Смятах, че нещата, които е редактирал по превода, ще ме дразнят, но всъщност той е свършил прекрасна работа! Разбира се, превел е на български имената на героите, с което по принцип не съм съгласна като подход, но като се изключи това, книжката е станала чудесна.

"Петият слон" за Самюъл Ваймс е последната и наистина е доста по-...остра... от досегашните. От поредицата за вещиците последна излезе "Carpe Jugulum", където баба Уедъруекс има някои радикални до фанатизъм разсъждения. (Тази книга ме накара да се замисля дали да не си сменя интернет-ника на "Granny Whetherwex").

Сега чакаме "Истината" - представянето при мене е на 14.11.2000. Ставало дума за първият вестник в Анкх-Морпорк... Бе, не можем ли ние да организираме едно събиране на автографи от Тери Пратчет за желаещите от клуба? "Вузев" вярно, че щели да го канят в България до една-две години, ама до тогава я камилата, я камиларя, знаеш.

Hellen

EDNA OT NAY INTERESNITE KNIGI KOITO SAM CHEL