за домашно

защо човек тъжи за нещо, което всъщност никога не е имал

да го има. почти е вярвал, че ще го има, има го... И като разбере, че няма да се сдобие, все едно го е загубил - загубил е мечтата си да го има, а то е по-страшно от реалната загуба. ;-((

не случайно ме сбъркаха с теб :)))
цунки

Всичко НАЙ! ;-)))

то пък само това оставаше ;)))
дай боже всекиму :)))
а междудругото и аз обикновено го пиша това и то така
всичко най-
та тъпкано да ти се връща :))))

az taja...samo za tova, koeto sam zagubila...a sam go imala...
no ste si go imam po moi si nachin...

седни си, не си подготвена :))))
имах предвид, че само си мислиш, че имаш нещо, пък се оказва, че само си го мислиш, а си го нямаш - т.е. заблуждавал си се - е май не е редно тогава да тъжиш - тя дамата по-горе го пообясни малко :)))

na znam za damata - ne sam chela...
a po temata ti...i kakto si ia zadala, vseki si pravi niakakva asociacia...
e moiata e mnogo iskrena...i realno svarzana...s bezvremieto...
dori me nataj, zashtoto imaneto...nikoga ne go svarzvam s bezvetrie...
ne e nujno da me razbirash:)
:)

много красиво го каза

Дали не е защото е най-трудно пред себе си да признаеш, че си се лъгал? Тъга ли е или някаква омекотена форма на самосъжаление? Късаш от себе си. Много болка, а чистата тъга - и пречистващата, идва много по-късно, струва ми се.

ami za kakvo drugo da tuji? s pritejavanite neshta prosto svikvame ili se razdeljame i tolkova. sus srodnite dushi sme svurzani zavinagi i vsjaka vibracija, kojato gi otdalechava ot nas ni boli i gi boli. I obratnoto.

Защото го разбира, когато вече не тъжи за него.

kak ste razberesh lipsata, na neshto skapo...bez emocia?:)

Как ще ти е мъчно за нещо, дето не си го имал, нямаш го и няма да го имаш. Ще ти е мъчно ако си го имал и си го загубил и не се и надяваш да намериш нещо подобно. Нещастие било, че те излъгали &:-)))))))))))))))))))))))))))))))))

ami ako niakoi go e imal...i mu se redval, dokato go ima...i mnogo strada, zashtoto veche ne moje da go ima...pone realno?...

Да пише едно сърцераздирателно писмо на феята на сънищата, да му го прати :-)))))))

Защото ако не си поставиш недостижими цели
(& уловки)...няма как да разбереш, че си се надскочил!?!
Тъгата я ползваш, meanwhile, да те усвества и да ти напомня, че има на света някой, който може да ти помогне - във всяка една ситуация!

мдаммм.... ми...
да.

сега отделно: струва ми се‚ че понякога дори не се достига до там – до чистата и пречистваща тъга... без онези оттенъци‚ които спомена.
(и без да визирам някого конкретно‚ също.)

човек понякога‚ но не зная защо‚ трудно различава морето от чаша вода...

Ами да - ако си вътре, в дълбокото, как ще знаеш, че е чаша? Направо си си вярваш, че е море. Дори и да има кой да стъпи на ръба на чашата и да ти извика, ти отворени сетива нямяш (докато си в това състояние). А тежестта, която сам(а) му придаваш, не позволява на този някой да обърне чашата и да разлее цялата тази вода...
Но - все пак, ако е било истинско, тъгуваш. Винаги има сили за това (как ли е символът за тъжна усмивка? а за полуусмивка? Ще питам Котарака ;)

Не мога да си представя, че има недостижими цели, без да са избрани нарочно като такива. Ако знаеш, че са недостижими, тогаз къде е разума, де си трае, когато ги преследваш.