Кажете ми...

Синът ми е на 27 години и "ходи" с жена, която е на 39. Не мога да възприема тази връзка. Всеки път, когато си представя, че синът ми няма да има нормално семейство, ако остане с тази жена, стомахът ми се свива. Първото нещо, което ме притеснява, е факта, че дори и да създадат семейство, в него няма да има деца и то защото ако тя стане майка, когато детето й е на 20 г. тя ще бъде на 60. Как се гледа млад човек на тази възраст? Да не говорим, че това не би имало голямо значение, ако беше мил и добър човек, но тя се интересува само от това, да подсигури бъдещето си, разчитайки на апартамента, който има сина ми и доходите, които получава. Вие как мислите за ситуацията?

Ами първо защо не говорите със сина си и го питате как гледа той на нещата - може би пък той търси точно такава връзка - а за детето сте права - а и щом жената е на 39 ,едва ли ще се реши на раждане,което е вече много тежко на нейните години ..
Но сина ви не е малък и предполагам,че е достатъчно умен и знае какво прави - ако не смятате така ,му кажете за опасенията си ...
И без поучения - той има сам правото да си определя живота си ,макар и този живот да не се хареса на вас..може пък да е имал голямо разочарование и да иска да е сигурен в човека до себе си ,дори и с цената на финансова зависимост

Spored men,vazrasta ne e ot zna4enie,za6toto sinat ti ne e bebe......Toi si znae kakvo sa6testvuva mezdu tjx .Moze da ne rodi,a da osinovi dete.

Ima i po vrapira6ti sitoazii.6tom sinati takae re6il ima6 pravo da dava6 saveti, no ne i da go sadi6..................

За детето...познавам човек (професор, голяма клечка), който е над 60-те, а синът му е на...20!!
Нямат проблеми :-))
А, и жена ми е там някъде - да не забравя.
За другото...ако има любов - всичко е ОК. Ако няма... :-(((

МУ, не МИ!! Аз все още съм сингъл. :-(

Ето за това ги мразят свекървите,защото забравят че и те са били жени търсещи мъж.Ами госпожо загрижена майка нека той сам да си реши,може така да е щастлив,може тази жена да го разбира,дано никога да не се бъркам като вас

Ами...аз мисля че трябва да помолите синът ви да я напусне.Ако неиска я изгонете!Ама няма значение
от възраста...щом се обичат!Ако не роди -ще си усинови!

Ako razlikata vqv vqzrastta beshe problem...?razlikite sa sqvsem drugade v povecheto sluchai.

i zashto da ne moze da rodi?
v razvitite strani zenite razdat nai chesto mezdu 30n i 40 godini -dotogava si pravyt kariera ,spestyvat i t.n.
nikoga ne mnogo kqsno za razdane ,ako deteto e zelano .

zashto ne se opitash da vidish polozitelnoto vqv vsichko tova -naprimer che sina ti e shtastliv?
che ima dobqr priytel v neino lize i t.n.

Опитвам се да разбера. Всяка майка иска най-доброто за детето си, да е щастливо, да има "нормален" семеен живот... По-добре ли ще се чувствате, ако синът ви има връзка с жена на приемлива възраст, всичко изглежда нормално, но всъщност той е нещастен и неудовлетворен? Не се ли страхувате повече и за това какво ще кажат хората? Не помня къде, но някъде четох, че ако обичаш някого силно, трябва да го оставиш да прави това, което намери за добре. Може би синът ви просто иска да натрупа опит, може би все още не мисли за семейство. При всички положения тази връзка ще го обогати. Той е още млад и има нужда да черпи от живота информация и опит. Ако все пак изборът му за брак е именно тази жена, трябва да се опитате да я приемете, да се радвате на неговото щастие. Няма гаранция, че ако вземе някоя по-млада тя няма да търси някаква изгода за себе си. Та нали целият ни живот се върти около собственото ни осигуряване и това на децата ни.

Ne triabva da se pritesniavate za tova. Sled kato tia e po-goliama, sigurna sam che shte mu mine uvlechenieto taka, kakto e doshlo. Mnogo vajno e che toi ima nujda da izliza sas hora na negovata vazrast, a ne sas tolkova stari. Badete spokoina.
Silvi

За мен също е малко нетипична подобна връзка. Но това нищо не значи. Нима всичко в живота е, или трябва да бъде типично?
Съветвам Ви внимателно да поговорите с него за намеренията му, без да показвате отношение.
След това се опитайте да го разберете - мислете широко, модерно, и се съобразете с това доколко го познавате - често майките само си мислят, че познават синовете си.
Ако това не помогне, все пак е добре да покажете, че не одобрявате връзката - мотивирано, но без да звучи като препоръка или настояване. Той Ви обича и непременно ще вземе и Вашето мнение предвид. Но не очаквайте светкавичен резултат като на кино. И подходете филисовски - ако все пак накрая се съберат, значи така е по-добре.
P.S. Ще съм благодарен, ако ме осведомите за развоя

Мисля,че трябва да му хвърлиш една гора бой!
После да го оставиш да си блъска главата,щом е такава шматка!
Но все пак си мисля,че всичко ще си дойде на мястото.

mislia, che Dobrev e prav!

Така като гледам синът Ви е на достатъчно годинки, за да вземе сам решение за живота и чувствата си! В никакъв случай не му се бъркайте в живота! Може да го посъветвате, но не и да се бъркате! Даже и да сгреши той сам ще си направи изводите!

Здравейте!

Разбирам притесненията Ви, но мисля, че трябва да помислите за няклоко неща:
1. Какво намира синът Ви в тази връзка? Любов или обич? Разликата е голяма! Дали не Ви търси заместител? Ако е любов, благословете го и бъдете до него, нейните родители също няма да одобрят тази връзка и синът Ви ще има нужда от подкрепата Ви! Ако му липсва обич... вече е късно да съжалявате за миналото! Но след време, когато разбере, че е сгрешил пак ще има нужда от Вас!
2. Вие, като жена - бихте ли живяли с някого, когото не обичате заради един апартамент? Едва ли! Защо мислите, че друга е способна на това? Защо не поговорите с нея? Със знанието на сина Ви, естествено! Срещнете се с нея и поговорете, само двете. Поне ще сте наясно със ситуацията.
3. Какво мисли съпругът Ви за това? Може би синът Ви е споделил нещо с него, което не би казал на Вас?

Не сте оставили мейл, затова Ви пиша тук. Но ако искате можете да ми пишете на:
nemezida@dir.bg

Pozdravi!

Този проблем - от Ромео и Жулиета, още преди тях, че и до ден днешен..., как е възможно да се повтаря перманентно?!?
Уважаема госпожо, залагам главата си, че когато Вие сте се омъжвали поне единят от Вашите или на съпруга Ви родители се е бунтувал страхотно за този брак..., сигурна съм, че това се е случило и на вашите родители с техните и ... така до безпаметност...
Защо повтаряме грешките, които са съсипали собствения ни живот?!? Кои сме, че да казваме кое и редно и кое не?
Защо съсипвате отношенията със сина си, заради един негов избор, който е толкова в реда на нещата, че поне за мен много по - обезпокоително би било, ако моето дете не може да взима само решения и го е страх да прави собствени опити и крачки в живота си?!?.... Помислете кой е по - страшният вариант..., погледнете ситуацията от друг ъгъл и накрая благодарете на Бога, че имате син, който е жив и здрав, който опитва, бори се, не е страхливец, и има право на всичко това!!!
Желая Ви успех!

Понякога просто полудявам като чета подобни изказвания и ми идва да изкрещя:

СПРЕТЕ ЗЕМЯТА, ИСКАМ ДА СЛЯЗА!!!

Как може човек да се пребори с всичкото тесногръдие и предразсъдъци на тоя свят?

ПОМОЩ!!!

Редактирано от Meнaka на 14.01.01 03:16.

На 27? Наистина ли нямате доверие на това отдавна пораснало дете? Баба ми е на 72, а гаджето й на 58. Щастливи са, да. В началото ние също смятахме, че той има задни мисли относо нейният апартамен, но сега сме единодушни, че това е един мил човек, който твърде дълго е бил самотен. А по отношение на децата...двама влюбени винаги ще намерят начин да продължат любовта си с надеждата, че тя ще бъде вечна. Особено жените. Особено те.

Тъжно е, наистина. Аз съм на 24г. Живея с 45 г. мъж. Вече не знам къде да се дяна при мисълта, че съм загубила младостта си и докато се мятам насам-натам в самотата си, годините изтичат. Майка мразеше този човек.Познавам го от 18 годишна. много се карахме с нея заради него и много обиди съм и нанесла. Когато почина от рак преди две години, ми каза, че съм я изоставила. Имаше несполучлив втори брак с алкохолик, който сега тормози единственото ми близко същество- сестра ми. На 14 г.е, сестри сме само по майка, но много я обичам- разликата ни е 10 г. и я гледам като свое дете.Правих на 20г. аборт от Любовника. Той много ме обича, ама докато му е удобно. Тогава живееше с жена си и сина си. Напусна ги. Има проблеми с пиенето. Аз вече бях омъжена за един прекрасен и благороден младеж. Имахме компания. Живеехме на пълни обороти. Не можах да забременея две години. Мислех, че съм осакатена след аборта. Стана ми мания. Мразех себе си, чувствах се виновна пред него и майка му, започнах да пия. А той винаги беше до мен, за да ми помогне. Колко мъка му причиних и на него! Е,Любовника започна да се обажда. Запона едно преследване. Напуснах момчето си засрамена. Не можех да скрия раздвоението и слабостта си.Исках да му дам шанс с друго момиче- да имат деца, да бъдат щастливи. Никога няма да си простя. Сега живея с Любовника и с бебе на три месеца в отдалечени от хората в Банкя, в къщата на родителите му.Никой не мога да поканя, сестра си виждам много рядко. Казвам му, че съм самотна, а той се сърди. На него му е добре- изчистено е, сготвено е, детето е при нас, даже и синът му идва да му помагам в уроците (учителка по български съм и начална учителка). защо ще съм самотна, нали живея с него? Никъде не излизаме. Ревнува ме даже от интернет-приятелите ми, от работниците отсреща, от кратките ми разходки по улицата. Защо ми е да излизам? Да си гледам детето и мъжа- това е според него....
Та кажете на Вашия син за мен. Кажете му, че всяка нощ плача в прегръдките на "любимия" си за моето момче, за младостта си, за майка си. Даже до църквата не мога да отида, ако е лошо времето, да й запаля свещичка. Да мисли вашия син, че може да има много жени, но има един живот и една майка. Да си даде сметка защо е с тая жена и да се запита, гледайки някоя двойка с детенце, дали не е амбицията тази, която го тласка към абсурда. Решил е може би да буде различен!?
Аз това късно го осъзнах.
Моето момче още ме чака, даже с детето. Мисля, че е невъможно да се върна при него- хората ще ни направят живота Ад. А и Любовника няма да ме пусне- той доказа, че за него съм всичко, макар да ме обича по начин, който ме лишава от свобода и щастие.
Моля Ви, пишете ми.
milenova@dir.bg