бг фантастика

ще ми бъде интересно да прочета какво мислите за тези 3ма бг фантасти: Любен Дилов, Любомир Николов, Агоп Мелконян.
и също(защото я четох наскоро) за Многото имена на страха от Дилов.

flar

абе тоя Любомир Николов-Колин Уолъмбъри,дето превежда книгите на Толкин,май -май си покрадва от него..;-))))

"Многото имена на страха"......възхвала на агентурата на ДС!Иначе си е мелодрама....любов,интрижки,лошите западняци...По добре прочети "Дневника на една студентка" и "Тежеста на скафандара"Ха със здраве!

Hm, ia dai niakoi po-konkretni primeri. Malko sym chel ot Liubomir Nikolov (kato izkluchim knigite igri) ama ne sym zabeliazal da krade otniakyde. Kato spomenavash nick-a Uolombyri, da ne bi da smiatash che naprimer "Zamykyt na talasymite" krade ot Tolkien? :) Kaji za koia kniga stava vypros i koe neshto v neia, shtoto inache mojem da kajem che vseki Fantasy pisatel krade ot Tolkien. (Te i go kazvat niakoi hora.)

Доколкото знам Л.Николов има само 4 публикувани книги (без да броя книгите игри) - Съдът на поколенията в съавторство, Къртицата, Червей под есенен вятър и Десетия проповедник.
А между другото първат книга - игра излязла в България е на Л. Николов и там той не ползва псевдоним.

не знам що, обаче на мен мноо ми хареса Многото имена на страха, а Тежестта на скафандъра в това издание, което ми попадна е заедно точно с Многото имена...та и нея си я бива.

Ей, не "проповедник", а праведник!!! Разликата е като между Стоичков и Гунди!

Агоп Мелконян: според мен невероятно добър писател. Чел съм всичко от него освен Греховно и неприкосновено: сборниците Via Dolorossa, Спомен за света, Сенки от плът, повестта Смърт в раковината, и май друго няма. Разказът Движение и болка ще си остане за мен един от шедьоврите в жанра, но не е само той. Не знам, имам си слабост към Агопа.

Любомир Николов: всички казват, че е много добър писател. От единствената негова книга, която съм прочел - Десетият праведник - това си личи. И за Червея съм чувал суперлативи, и за Къртицата, макар и за нея да се твърди, че е подражание на Обитаемият остров на Стругацки. Книгите-игри явно също са добри - те с известно приближение могат да се нарекат литературни творби, макар и да не е признат още такъв литературен жанр (или род) - книга-игра. Чувал съм, че в някои книги-игри той помествал доста добри разказчета - ей така, за да видят бял свят. А пък ако знаете каква грандиозна идея има Любомир Николов за фентъзи-поредица - съвсем оригинална, с много интересни постановки. Дано да я започне сериозно, та да четем и хубаво БЪЛГАРСКО фентъзи.

Любен Дилов си е всепризнат. Малко съм чел от него - Ние и другите, Библията на Лилит, Голямата стъпка. Но ще наваксам. Личи си огромната му ерудиция, опит, майсторство, зрялост. Той самият казва, че е задължение на писателя да натовари максимално СМИСЛОВО текстовете си и го прави за разлика от много други - графомани и всякакви.

аз ако знаех ,нямаше да питам.просто търсех потвърждение или отрицание на разни съмнителни слухове...

Според мен той е най-добрия български фантаст. Първата книга, която беше в съавторство, не ми хареса много, но е нормално при дебюта си човек да напише нещо не чак дотам силно.
"Къртицата" е много добра - може и да има някакво подражание, но не е чак толкова, че да е отклонение от нормалното - та във съвременната фантастика общо-взето всички теми вече са използвани, и не е лесно да се открие нещо оригинално - мога да посоча десетки по-фрапиращи случаи на подражание.
"Червей под есенен вятър" е прекрасна - това си е чист киберпънк, и то в далечната 1986 (спомнете си, че Гибсън е написал "Невромантик" през 1984...) В книгата се разглежда самозараждането на изкуствен интелект (доста години преди романите на Лукяненко, и за разлика от тях е написано не като имитация на посредствена американска фантастика, а доста добре).
И последният роман не ме разочарова - от толкова години чаках нов роман на Л. Николов... Дано да се появят още такива.
Освен това той е великолепен преводач - досега не съм чел книга, преведена от него, към която да имам и най-дребна забележка. А каква работа е извършил върху "Властелинът на пръстените" - заслужава възхищение...

Ами, като си говорим така, САМИТЕ книги-игри са просто преведени, като са само леко променени, за да не ги "хванат" авторските права. Много отдавна престанах да се интересувам от въпросния автор, но си спомням, че по същото време, когато книгите-игри дойдоха на мода в България, един познат се върна от чужбина и ми донесе оригинална книга-игра ... която беше излязла под различно заглавие и с български "автор" малко преди това.

Hellen

Агоп Мелконян ми е любимият български писател-фантаст. Спомням си, че четях Via Dolorosa по време на всяка сесия преди тежки изпити.

Преди години той водеше, спомням си, рубрика за нови постижения в науката във вестник "Орбита". Оттогава харесвам стила му, защото той не просто описваше "събитието", ами се чувстваше ... как да кажа ... някаква страст ... РАДВАШЕ се, човекът, че откритието се е случило, че след него сме някак си ... с една крачка по-напред в бъдещето... Правилен светоглед, с други думи. Още си държа закачена на стената (вече 15 години и повече) негова статия за научния подход в "Седморката на Блейк"!... Обичам Агоп Мелконян.

Hellen

за властелина съм напълно съгласен с теб!