Нещо красиво

И ето, тя завинаги си тръгна!
не лъжа, бих желала да умра.
Тя плачеше, когато ме напусна.

Течаха топли нейните сълзи:
"Ах,колко съм отчаяна, Сафо,
кълна ти се, не искам да си ида!"

Отвърнах й:"Иди си с радост, мила
и спомняй си за мене със добро,
защото съм привързана към теб.

Аз искам пак да си припомня
красивите и нежни часове,
които ние двете преживяхме.

От рози, виолетки, мнизухар
венци плетеше многоцветни ти,
до мене и се кичеше със тях.

С венци изплетени от цветове
обвиваше ти нежната си шия
върху косите си - благоухания

разливаше - от мента и босилек.
Или на мекото легло до мен
притихнала, почиваше блажено.