Strah?
28 отговора
15 прегледа
hihihihi pochernen
:) prekaleno kraen pochernen, prekaleno kraen:) strah e mnogo slojna duma, mnogo obshta,strahat, kato strah za sebe si, za badeshteto, za kakvoto i da bilo ot zaobikaliashtia ni sviat, naistina e bezmislen:) strahat kato respekt kam nepoznavaemoto obache ima mnogo goliama rolia, v mnogo uchenia.
dori nai obiknovenia ujas, poniakoga vodi do prekrasni rezultati:)
moga da ti razkaja/a viarvam che i sin moje/ edna prekrasna istoria, v koiato se razkazva, kak imenno strahat, pomaga na edin samonadeian glupak ot indianski proizhod da se razvie i da stane edin istinski brujo:) /az opredeleno sam mente/ :)
tova za koeto razkazvah, za liavoto ramo i smartta, e naistina nachin na jivot izpalnen sas sila, no do takav nachin na jivot ne se stiga lesno:)
trudno moga da poviarvam /ma az i bez tva sam nedoverchiv/ che chovek moje da zapochne da sledva tozi pat, hei taka izvednaj,
ot chovechence, koeto vseki den treperi nad jivoteca, sastoianieto si, nad obshtestvenoto mnenie i t.n. izvednaj chovecheca da stane voin, prosto zashtoto go e prochel niakade i mu e haresalo:)
za tova triabva tlasak, neshto koeto da raztarsi choveka, ili pak drugiat variant- godini rabota nad sebe si
i v dvata sluchaia chesto strahat e neizmenen spatnik, i ni pomaga da se poraztarsim, i poottarvem ot pravolineinia ni jivotec ili ot izlishni nadejdi i predrazsadaci:)
kazvash- kadeto ima strah niama liubov:)
chuval li si za IN _YANG ?
dumata ravnovesie govori li ti neshto:) /v nikakav sluchai ne misli che se zaiajdam, prosto opitvam da razdvija disputa:)/
spored men e glupavo da zakleimiavame straha kato neshto mrasno , ili pak iarostta, ili gneva/ima malka razlika m/u dvete poniatia/ ........ a da izdigame v kult liubovta, i drugi takiva svetli i krasivi poniatia:)
ne sam satanist:)
nito vzimam stranata na koiato i da bilo ot dvete posoki, prosto mislia che tezi neshta sa sazdadeni zaedno, vsiako ima svoito miasto v prirodata, i koi sme nie che da kazvame koe e po-dobro ot drugo:)
malko mai se otplesnah ot temata ma sluchva se:) chesto na posledak hihihi:)
shte se radvam da chuia mnenia, osobenno kritiki:)
ako sam bil neiasen v izkazvaniata si, ili sam govoril nesvarzano:) molia da bada izvinen, :)
hi
Извинете, че се намесвам аматьорски, по земен, неабстрактен начин, но какво общо има животът със страха от смъртта? Който се вживява в живота няма време за страх. Поне не за този от смъртта. Самото обсъждане звучи патетично. Смъртта ще дойде рано или късно. И какво от това? Не робувам на никакви страхове. Щом ми е даден живот, по-добре да се забавлявам. Когато дойде смъртта, надявам се, че и там в отвъдното ще е купон. Ще е време за други неща. Всяко нещо с времето си. Ако опитваме да го изпреварим, няма да почувстваме какво имаме тук и сега.
Кой се замисля за смъртта? Тези brujo ли? Вероятно не само те. Но защо е нужно? Какво ви дава тази мисъл?
Мисля, че точно този живот, в който се намираме, предлага някакви характерни за него уроци и ... удоволствия, които трябва да се опитат до дъно. Как иначе, вечното ни съзнание би могло да сравни и оцени поредното превъплъщение?
Ин и Ян - ами да, има добро и зло, живот и смърт. По-практично е, според мен, да се заемем с консумирането на този живот, защото каквото и да мислим за смъртта, не знаем каква е. Никой не се е върнал оттам да каже. Ама това БСЕ-та и такива работи... това е на прага, никой не се е върнал от истинското "там". А пък ако сте истински brujo, може би ще разкажете друго? :-) Ще е интересно.
А ... да, в този точно живот, където има страх, може да има подчинение, но няма любов. Не заклеймявам страха, но той просто не върви заедно с любовта, каквото и да се разбира под любов.
... прочее... не бих се замислила за страха от смъртта, ако не беше обсъждан тук.
Харесва ми животът, вярвам че има нещо и отвъд, иначе би било скучно и безсмислено.
Вярно е, че не се става воин за един ден. Но какъв воин? Срещу какво да воюва? Срещу живота, в който се намира ли или срещу себе си? Или срещу смъртта? Безсмислена битка. Кой иска да е роб на илюзии?
hi
Ви, абсолютна си, направо си супер. Последното ти изказване е толкова хубаво, че не виждам нужда да отговарям на г-н Brujo ( на български ми звучи почти като Грую, хахахахахахах ), ти го правиш вместо мен/по-добре от мен. Не мога да помогна ( и мисля, че никой не може ) на човек, който не е осъзнал, че където има страх няма любов, няма никакъв полет. От какво се плашиш Brujo, от какво? Знам, че има майки, които са повдигали коли за да извадят затиснатите си под тях деца, но това не е страх, а отключване на екстремната човешка сила , която всеки от нас притежава, но използваме едва когато опре ножа у кокала...Ако една такава майка се беше силно паникьосала нямаше да може да помръдне даже ( защото има и такива случаи ), та камо ли да прави чудеса. Ако ти е приятно страхувай се, може би има и такъв път - твоя, аз харесвам смелостта, обичам я, осъзнал съм, че наистина няма нищо страшно, освен може би самият страх...