Не чувствам

Защо нищо не може да ме заинтересува, защо всичко някакси ме избягва и най елементарните неща са ми толкова далечни. Не виждам смисъл да се захващам с нещо, не виждам смисъл и в това да вегетирам. Но какво да правя, човек блез цел, но такива сте и всички вие лошото е че аз имах прекалено много време и го осъзнах. Не откривам никакво предназначение за живота си, а да го пилея не мога поняккога зная какво да правя но само понякога. Изгубен в хорските лъжи и оголен от честноста си аз се крия в пещери и умирам от студ понякога навлизам във себе си за да се стопля но само понякога и не винаги успявам. Може би когато се пробуди мечката за която всички говорят от зимният си сън най накрая ще намеря покой в нейната прегръдка. Прегръдка носеща ми смърт и успокоение че всичко вече е свършило. Бих могъл да се боря за нещо да отхвърля всичко останало и да го отстоявам да се изправя срещу орда, тъъълпа от побеснели безумници носещи със себе си тояги и замерящи ме с камъъни, вече съъм го правил, но вече няма за какво загубих смисъла някъде назад във врмето и в болката.

е това чувство на безцелие,желание за смърт,борба преди това и прегръдка/много показателно усещане/.Може би прекалено уважаваш другите,доверяваш им се и те злоупотребяват с теб. На първо време цинизма би те отрезвил.ОБИЧАЙ СЕБЕ СИ,ЧОВЕЧЕ! Не се самовзривявай,моля те!

не можеш да вмъкнеш нищо повече от някой и друг препинателен знак в излиянията на г-н Луд. Той умора няма...

Нищо не искам да вмъкна,човече!Напротив искам да измъкна обидата на един човек от друг или повече,може би такива като тебе........

гледай сега: аз се пробвах като тебе. Резултатът беше, че г-н Луд взе моите думи, усука ги на сто и осем възела, разтегна ги, разбърка ги, оплете ги, центрофугира ги, смля ги и изкара от тях нов поток от думи, думи, думи... Ако перефразирам Мелконян, думите са благодат като дъжда, когато са в умерено количество, а ако валят без прекъсване, става потоп...

ама аз не искам да говори,а да действа! От много приказки няма смисъл - просто раз-сваляш примката от шията и наче оня може да те изпревари и да ритне столчето.Казах го щото веднъж ми се наложи точно това да направя........

Много интересен цитат. Трябва да го потърся.

Надявам се това да не се отнасяше за мене Tursesht. Защото ако си мислиш че един луд цитира то това значи, че целият си живот ще си го прекараш в търсене. Лудият това е човек избягал от другите и човек които не желае завръщането си в този омерзавен и лъжовен свят. Той никога не цитира и мрази когато другите правят това, той смята хората за създания които прекалено много се захласват по другите и отказват да повярват в собствените си възможности. Създания ограждащи се с ненужни предмети и думи, думи които ги задължават да се държат по даден начин. С поведеннието си те се затварят за себе си като жертват това в името на обществото, а то като такова е най-голямата лъжа. Лудите нямат нужда от общество всеки луд сам си е общество.

Охо, г-н Луд слага вече препинателни. Параграф 22: значи изобщо не е луд!

Какво си правил/а - ритнал/а си столчето под някой?!? Или си свалил/а примката от шията навреме? Мисля, че всеки от нас насън е правил многократно тия неща (поне аз - да). А пък сънищата също са реалност, само дето са със знак минус ли, или на степен минус едно, или де да знам кво от мат`матиката.

Наяве беше. Обаче почнах най-напред все пак с мохабет.......абе не ща да си спомням......

а точно ти не вярваш в собствените си възможности.Ако си уверен в това което можеш и знаеш никога няма да се почувстваш обграден от безсмислие,а непрекъснато ще се стремиш да изпробваш или поне тренираш уменията си - това си е вид терапия.Пробвай се и се докажи/ако щеш сам на себе си/в любимото си нещо,човече!

Блазе ти... Без майтап - завиждам ти за преживяването. Свършил/а си нещо наистина значимо. Аз не мога да се похваля с нииищичко значимо...

Бе да знаеш кво беше.....мъжът ми ме забърка втая работа щото все обича да помага,ама оня дето се бесеше като го видя,че посяга се облещи още повече и той се принуди да излезе от стаята и останах аз вътре сама с обесника и аз не разбрах как го направих - сега ако се наложи едва ли ще мога.!

така и така почнах да ти кажа и какво направиш -значи както си седеше оня/м/у другото напълно непознат/ вързан за перваза на прозореца,приближавам аз и го питам,ще ми даде ли паралелито си да го прочета и утре да му го върна и оня така се стресна от тая нелепост ,че аз успях да откача примката......тва беше.

Жълтата фланелка е изцяло твоя! Това е блестящ и неопровержим пример за претворяване в дела на лозунга "Чрез шантавост - към прогрес". Аз вярвам в това и ти разпалваш огъня на вярата ми :)

teb mai neshto te murzi tova e lennost ne che ima znachenie

Виж сега имаше едно нещо в което наистина бях добър всички ме знаеха с това и когато се отказах ей така никой не ме разбра. Не обичам да правя нещата просто защото мога да ги правя добре, или да ги правя за да печеля пари. Харесва ми че не съм зависим от нищо когато почуствам че ставам прекалено зависим просто спирам, край. Не искам да съм добър в нищо, не искам да печеля, искам да съм щастлив и да се веселя. Но където и да отида виждам фалша и играта. Хората са щастливи защото се очаква от тях да бъдат такива и са щастливи на места на които трябва да бъдат щастливи, тях ги правят щастливи неща които трябва да ги правят щастливи. Такъв свят лесно омръзва. Ето това не е цитат или може би цитирам себе си. "Откриватели" написа той на дъската и започна. -- Това са хората, които приемат че нещо съществува едва тогава когато го открият сами. Когато го почустват за истино и когато го разберат по свой уникален начин. "Откривателите" имат истинско "структурно влияние" и може да се каже, че то е уникално както и самия "откривател". За да бъдеш "откривател" се изисква голяма смелост и най-вече вяра в себе си, защото ти не ще бъдеш разбран. "Откривателите" нямат нужда от чуждо одобрение. "Последователи" са тези, които се доверяват на "откривателите". "Откривателите" излизат от кръга на обществото и продължават своят път в неизследвани до сега територии. След време "последователите" правят ново по-малко кръгче извън големият кръг и чакат отново някой откривател да разкрие пред тях други невиждани хоризонти. "Последователите" нямат собствено "структурно влияние", тяхното "структурно влияние" e "структурното влияние" на всички "последователи" и на първият "откривател" в чиито кръг обикалят. Обществото се дели на групи и подгрупи от "последователи". Те следват живота на другите и се боят от разнообразието, не го разбират, и осъждат най-строго. "Комбинация" са хора на които не е достигнала смелоста и силата да бъдат "откриватели". Те са най-интересната група хора и като "комбинация" могат да преминават в другиите две групи. "Структурно влияние" с едно изречение означава уникален поглед на нещата и живота. Поглед, който е толкова силен и истинен, че повечето от нас заявяват, че те не биха могли да бъдат "откриватели", че тези хора са надарени от Бог и че са единици. "Откривателят" знае че всички биха могли да бъдат като него, но че малцина ще изберат и тръгнат по пътят му.

и аз мразя масовките в смисъл щом другите така и аз като тях и някой да ми казва какво и как да правя.Говорех да намериш в себе си нещото което те радва и удовлетворява -абе пак ти казвам -ОБИЧАЙ СЕ,БЕ ЧОВЕК!Не очаквай другите да те удовлетворяват,погрижи се сам за това...... Цитата ти не го четох.Много е дълъг.

щОТО И ЗА ТОВА имам истинска случка!ще ти я кажа та да внимаваш-та имахме един приятел по-шантав не може да бъде....като ходехме по къмпинги в радиус 300 метра ние бяхме най-популярните благодарение на него.....безкрайни умотворения,превъплащения,искри...абе немам думи.Обаче.... един път жена от съседна палатка ни вика -вашия човек е в опасност,тя имала подобен случай с близък и като ни гледа номерата на колите ориентира се откъде сме и съветва-полека-лека като се приберете право на бул."Руски" го водете/там в моя град се намира психото/.....ние...смях,смях и най-много той се смее-глей къв тъп,сив,безчувствен свят около нас знаеш.....обаче.....само след няколко месеца Наката така отлепи че не щя да слезе долу и на "Руски".оправиха го обаче не беше вече същия.Та като щурееш все пак се вържи за едно колче с въженце определена дължина/граница демек/колчето мести,ама въженцето на отпускай......Абе кво се разприказвах като баба край огнище......айде,че дечицата изпозаспаха.