И аз си седя...
16 отговора
7 прегледа
И аз си седя...
На един стол пред една маса и си пия уиски "Лагер Савич". Приближава се една блондинка с разюздана архитектура и пита свободно ли е. Кимам. Сяда. Дотук добре. Обаче следващият й въпрос ме изненадва - дали АЗ съм свободен. Казвам й да почака и се пръждосвам. В този момент съм открил една нова черта от характера си (черта - двумерен обект): силна воля. Връщам се след пет минути. Архитектурата е още там. Явно е видяла нещо в мен. Чудя се как ли го е забелязала - масата е непрозрачна. Сядам. Подавам й един банан. Тя го поема. Настъпва сюблимният момент. Затаявам дъх. Музиката спира. Забиват барабани. Блондинката обелва банана и го изяжда. Ясно. Открил съм измамата! Питам я какъв е истинският цвят на косата й. Тя се облещва и задава логичния въпрос. Не й казвам. Както е известно, блондинките не могат да ядат банани. Щото не могат да им намерят ципа. Излъгвам я, че си личи по вторични полови белези. Тя си признава, че е кестенява. Сега вече мога да й отговоря.
На сутринта се събуждам и имам две възможности: да съм сам или да не съм сам. Избирам да не съм сам. Отварям очи и виждам кестенявата блондинка. Прецизна е - навсякъде изглежда руса. Събуждам я и й казвам да се боядиса в черно. Тя разширява сънени зеници, кима покорно, облича се и излиза. Чудя се - ще дойде ли довечера едно чернокосо творение на оня вдъхновен ненормалник.
Господ е луд архитект и инженер. Две висши са му дошли множко...
И аз biah tam...
Na edin stol i si pih chetirite rozi..., do momenta, kogato edna blondi...se prebi ...t.e. hlazna se ot niakakva bananova obelka..., no v sashtia moment edin, sashto piesht...skochi da i pomaga, no se spana v kabela na sistemata - i muzikata spria...i te dokato smeniaha zvetovete si..., az se iznesoh - bez povredi...
:)