Част от всичко

Мислих си. Вие наистина сте сами, нямате нужда… Сами сте сами. А, аз се страхувам. Страхувам се да остана сам, защото някое друго аз може да се пребори с мен. А, аз съм слаб. И после. И после какво. Какво ще стане с мен? Къде ще отида? Ще продължа ли да живея чакайки своя миг? Дори в мен самия цари разцепление не мога да бъда цяло, аз съм просто частите. Аз не съм цялото, а съвкупноста от частите, но те зловещо започнаха да придобиват все по осезаемо своя индентичност. Те са Аз, но от друго време и с други приятели. Бих могъл да бъда всяка една от тях, но ми е трудно да управлявам всички тях. Понякога. Само понякога завиждам. Завиждам ви че сте сами. Искам да кажа, че наистина сте сами. И когато сте сами сте самотни. Аз съм самотен само когато съм с другите, когато съм сам аз съм в море от идеи и море от чувства. Море тъмно като нощта и море бездъно. Необятно и някак пусто в свойта тъмнина. Нито един лъч не стига до създанията там долу. Но те не са сляпи или може би, но само в общия човешки смисъл. Всъщност ние сме много по-сляпи от тях. Но благодарете на Бог за гордоста и наивноста си, защото те ви пречат да го разберете. Та мога ли аз да бъда морето? Не аз съм частите от всичко на земята, но не мога да бъда нищо цяло. Аз живея в очакване, но страхът го измества с всяка изминала минута. Надеждата, очакването означават бездействие, а аз избрах страха и се научих да го чета в очите на другите. Но вашият страх е някак смешен, някак страх от повърхноста не е този моят от дъното на океана. Страхувайте се защото страхът е тежеста завързана на краката ви осуетяваща вашият полет, не я махайте защото после ще трябва да полетите. Да отлетите и никога повече да не се завръщате тук на бунището. А то ще бъде тук и ще ви влече, а небето ще ви омръзне там ще бъдете сами и по-лошото самотни. Ще намразите изгревите и красотата ще виждате красивото, но то ще ви дразни и вие ще бъдете объркани. Дори другите птици не ще могат да запълнят дупката, празнотата. Предпочитам да бъда риба, хайде да бъде делфин. Делфин, който от време на време скача и полита, но само за кратко и само дотолкова да усети слънцето и да види красотата, да види изгревът и да му се наслади, а после обратно да се гмурне към дъното и болката.

да ! ти определено си луд!

Грешиш малко, Луд! Не сме сами. Само сме избрали да бъдем сами и да не чуваме другите си идентичности. Въпрос на избор.

Луд...оздрави от един колега....ха ха хаха х Това е само фаза батка...дерзай и не се страхувай. После...някога ще стане гот...много гот. Само не се връщай назад.Ще пропуснеш.

Дали и другите забелязваха промените, които Той виждаше днес? Дали и те осъзнаваха, че светът ни се променя всеки ден чрез нашите мисли? Но не ставаше въпрос само за промяна на мирогледа, но и на предмети, сгради, дървета, хора. Може би те забелязваха промените, но убеждаваха самите себе си, че тази промяна е била такава и вчера и винаги. Защото обяснение нямаше. Или пък всеки виждаше промяната по различен начин или дори не я виждаше. Как да обясниш на някой, че днес в гората отсреща има едно дърво повече, та нали той ще те сметне за луд. Луд, може би наистина съм такъв, но за другите, а не за себе си. Луд, защото виждам неща, които никой или може би малцина виждат. Малцина луди. Ние сме различни, а за другите луди, защото различието винаги се е смятало за нещо лошо. Но нима те не виждат разнообразието в природата. То нещо лошо ли е? Но, не, нека те си спазват своето определение и измислят безсмислени науки, дрехи, технологии и загубват себе си малко по-малко в тази празнота, а аз ще тръгна отново на път. Допи си бирата и стана. Днес светът му беше изпълнен с надежда. Днес за него всичко имаше смисъл, но за другите той беше просто още един ден. Мамка му и слънце си помисли някой, как само пече. Той сложи дежурната си усмивка и продължи по пътя си. За пръв път се гордееше, че е неразбран.

Ти не си луд. Ти си различен. Може би и неадекватен, като резултат от това. Достоен си за уважение и аз те уважавам. Но помни - неадекватен в обществото, си обречен на гибел. Съдбата ти е в твои ръце. Не е нужно да се променяш. Сложи си маската на редовия гражданин и всичко е наред. Не си глупав, а то ще рече - няма да ти е трудно да се приспособиш в обществото. Лудите са ценни. Зависи и от лудостта им, но почти винаги тя разкрива пред човечеството нови хоризонти. Вижте кои са гениите и ще ме разберете. Лудите могат и да са опасни. Например, Хитлер.

ти това сериозно ли или се правиш? щото ако е второто, да знаеш, че май да си луд "вече не е модерно". или просто се забавляваш...? сори недоразбрах, отговори да ми светне

оф извинявай, да не си помислиш, че се заяждам, и аз не знам по кой начин да ме разбираш, по-добре по никой (нещо май се "притесних").

ох край, много смешно ми стана (обърках там

Стани писател!

Луд, стани....птица.... Птицата каца на земята ...за да полети отново....следвай движението на птиците.... Виждал си как гларус стои във въздуха неподвижен....с разперени крила......след полета и .....преди да кацне.... Не се страхувай ....птицата никога не пада....или каца ...или полетява.....

искам моита долна част да влезне в твоита задна част.

Вместо туй обаче забелязвам в твойта задна част твойта долна част да се подава ...

Georgi Rakidov надявам се това наистина не ти е фамилиятя, ако е така значи си по-глупав отколкото мислех. Глупавият човек не може да бъде щастлив той само се заканва и опитва да развали щастието на другите, защото си мисли че и той го заслужава мой човек не го заслужаваш.