......ревносста.....

Комай с нея ще си разваля Семейството. Тешко........ Зле за децата....

май има защо..............

Додо, ти нямаш семейство.Ти нямаш и жена.Това са заблуди. Как можеш да "имаш" жена???Можеш да имаш предмет, но жена ти не е предмет и не е "твоя".Просто си се заблудил.Искаш да обсебиш едно свободно същество. И ще си сърбаш попарата батка.... Успех в изживяването .......

слушай и чети внимателно, аз не писах жена а , да доуточня Семейство , А нещо случайно в неко има и жена ,за което си прав. май сам ще си сърбам.............., а бих изкал да е с него (с семейството)

Чети внимателно, че ти песах, че нямаш семейство.Това което наричаш семейство е лъжа и вероятно "твоята" жена е разбрала лъжата и иска да я поправи.Хората се женят от страх, и от това че търсят любов.Любов търси този, който не я притежава. Ти си се надявал че жена ти, ще ти даде любов. Тя се е надявала на същото.Това е бизнес, в който всеки от вас се е надявал да спечели ЛЮБОВ ,защото тя му е липсвала. Мъдреците казват , че се жени само този, на когото нещо му липсва.И вие сте такива. Но лъжата рано или късно се разсмърдява.Тя вони. Ти не можеш да дадеш любов на жена си защото я нямаш. И затова и ревнуваш.Ти си като куче, което ръмжи за да си пази кокала. Но жена ти не е кокал.Тя е разбрала много неща. Ще сърбаш батка попарката и ....и тя ще я сърба. И двамата сте загубили.....и децата ви ще спечелят. Ще видят какви са родителите им......

Да изкукам ли и тук ? Ами то е все едно. От пусто в празно. Кво ревнуваш бе, Додо ? Кво има за ревнуване ?!? Ааа, не си се огледал както трябва, объркал си се нещо. Ако има какво да ревнуваш, никога няма да ти се наложи. А ако ти се налага да ревнуваш, значи няма какво. За да разбереш сложната ми мисъл, ще я кажа по-разбираемо може би. Ако човека те заслужава, ревността ти е излишна като страха от тъмното вкъщи на заключена врата. Ако не те заслужава и кръшка, ревност не е нужна, щото човека не я заслужава - демек, отказвай се от него, явно има нужда. А, сега остана проблема: "Добре де, ама кое от двете е, по дяволите ? " Ами отде да знам ? Затуй пък ти ще му намериш цаката ... Тъй кат са замисля, тя истината винаги си изплува по някое време самичка, може даже и да не я търсиш, тя ще те намери .

Въпросът който повдигаш със страхът от тъмното е доста по-сложен от колкото го представяш. Човек има от какво да се страхува дори и когато си мисли, че си е "заключил" вратата! Струва ми се, че малко прибързваш със съветите.

Е, маймната му на тъмното . Примера е лош ама се разбира. Пък съветите са за да се четат. Не за да се изпълняват. Всеки сам си решава. Все пак простотията не ми позволява да разбера защо прибързвам според тебе. Ако може да ме светнеш, че на тъмно лошо ... ;))

ha-ha...ето затова не изпитвам ревност вече и вече никога няма да се омъжа пак........опита е прозрение....

Ами как беше: Ревността е излишна - да ревнуваш, когато няма защо, е безсмислено. Ако ревнуваш, когато има защо - вече е много късно....

Ревността ли. Това си е чисто чувство за собственост. Няма ревност. Има наранен егоизъм. Има страх от самотата...като, че ли има самота.

Дори не ми се говори по тоя въпрос...толкова е ясен .... Ревност...ами щом я изпитва, значи го заслужава...това ... нека страда...какво пък, един ден може и да разбере, че човек вместо да страда може просто да обича.... Кой каквото си избере... А само когато обичаш, можеш да разбереш и че си обичан.... ама ...това пък е тема за друг разговор.

Revnuvash? Nauchi se da obichash - ama istinski :)))

Solej, sorry che izleze kato otgovor na tvoja posting. Tova beshe za dodo.

Еднообразието на ежедневието притъпява чувствата. Мислиш, че един път спечелена, любовта е вече нещо дадено и постоянно, за което няма нужда да се грижиш.Но изведнаж усещаш, че губиш любимия човек, чувстваш се пренебрегнат и в теб се поражда ревност към човека, към всяко нещо от неговия свят. Заставаш на кръстопът - трябва да избереш или разрушителния път на ревността, или да се пребориш със себе си /въпреки съмненията и болката/ , и да извървиш пътя на връзката си с любов. Изборът можеш да направиш еднствено ти. Безкрайно е трудно да предчувстваш, че те мамят и да съхраниш любовта. Ами ако съмненията ти са безпочвени? Ако просто се чувстваш пернебрегнат? Направи ли всичко възможно, за да поддържаш интереса и любовта у другия?Повече любов, дори и с прикрита болка никога не е излишна. Другото е само разруха.