Лудостта

8 отговора 16 прегледа
#1

Лудостта

Аз съм нормална.... тя е луда, защото има нужда от внимание, настоява за обич, ако и се откаже - е готова да се нарани, само за да й проговори някой, и тя му се лепва, и почва да изисква...и този някой трябва да се обади в полицията, защото няма спасение....
Отговор
в отговор на Нормална #4

Лудостта

нещо си се въплатил в жена, човече.... обратното е истината за другия.....но времето лекува и всичко отминава.......но във вкопчването е проблема....и грижата на давещия се е в ръцете му.....ха,ха....
Отговор
в отговор на leela #5

Лудостта

Както се каза по-горе закачването е най-лошото, но за всеки майстор си има майстор. Представи си и обратния вариянт.Недай боже да ми се случи.
Отговор
в отговор на Нормална #6

Лудостта

За съжаление, въобще не е тежък случай, както казва Ви, а е едно традиционно поведение... за жалост.... Толкова много хора, предпочитат да живеят като жертви, да се въргалят в собствено си самосъжаление...защото намират удоволствие от това....забележете - удоволствие.... това е следствие от общественото им възпитание... и страха.... от това да бъдат нехаресани.... И това освен, че е възпитание е и манталитет... Уф темата е толкова дълга, че чак.. няма какво да кажа повече.
Отговор
в отговор на Soley #7

Лудостта

Tova moje i da e niakakvo psihichesko otklonenie. Vyv vseki sluchai samonaraniavaneto oznachava, che ne haresva sebe si, i se obviniava za nepoluchavaneto na vnimanie i liubov. I kato ne namira drug izhod, reshava da se samonarani.
Отговор
в отговор на Нормална #8

Лудостта

Това си е съвсем истински случай момичето е на психотропни лекарства ...и обвинява другите за собствените си несполуки но наблюдавайки я, ми дойде мисълта, че и ние - така наречените "нормални" имаме същото поведение - кога повече, кога по-малко изявено, мо се правим на палячовци за да ни обърнат внимание, да ни забележат, склонни сме да се оплакваме от най-малкото нещо, за да ни съжалят.....може би за да се почувстваме обичани
Отговор
в отговор на Нормална #9

Лудостта

Това явление не че е хубаво, но когато се наблюдава само от време на време се класифицира като "нормално". Иначе, когато стане постоянно и вземе застрашителни размери вече е психически проблем. И даже не е рядко срещан, чела съм за такива случаи. Такива хора са толкова недоволни от себе си, че се самонараняват, самонаказват се заради това, че са неспособни и неудовлетворени. Просто не поемат отговорност за неуспеха си, обвиняват другите, но в същото време се мразят и заради несправедливите си обвинения, понеже дълбоко в себе си знаят, че те са си виновни. Нямам представа как се излиза от такова положение, но има нужда от психотерапевт. Мисля, че по-леките случаи се оправят само с консултации, без хапчета.
Отговор