spodeli

spodeli s men mechtata si

Или ти с мен

Празно ми е. Искам да ми е пълно или поне да не ми е много празно. Който го е изпитвал ще ме разбере. / Не става въпрос за портмонето /

И аз искам. Как да си го напълним? И аз това питам...

Кога усещаш, че ти е "празно"? Когато преди това ти е било "пълно"...След известно време отново ще ви стане "пълно", затова сега ви е "празно", ако няма моменти на "празно" как ще усетиш "пълното", как ще го разпознаеш, нали трябва да го съпоставиш с неговата противоположност...съжалявам, така работи човешкият ум. За да изчезнат моментите на празнота тряба да изчезнат и тези, в които се чувстваме изпълнени...Това са два полюса, две степени от една и съща скала...Не са важни степените, а скалата...Когато човек се научи да приема цялата скала с всички нейни степени - тогава той/тя Е.

Ама как се постига това? Ти, обичаш да заместваш Му :-) Това е добре, защото ти може поне да отговориш без да се отплесваш :-) Когато ти е "пълно", не се сещаш, че не ти е "празно" а просто и изживяваш пълнотата. Само когато не ти е "пълно", усещаш, че ти е "празно". Моментите на пълнота и празнота не могат да изчезнат. Какво ще бъдем ние без тях? - умрели. Това, което го пишеш е само на теория, как се прилага то от "жив човек"? И какво значи да осъзнавам скалата с всичките й степени? Да меря кога ми е празно и кога по-празно ли? В какви мерни единици? Защо някой не предложи нещо практично? Ами само разни теории ...

Ви, за себе си аз съм успял да приложа тези "теории", за теб не знам...всичко си зависи от тебе, аз не мога да извървя твоите стъпки...Според мен това, което ти пиша не са теории защото съм го изпитал на практика, но са ми трябвали години, в началото и аз не съм можел да го осъзная, но впоследствие ( след доста солени житейски уроци ) усетих ползата от тези принципи...Не бързай да отхвърляш написаното от мен ( ако искаш ) и да го квалифицираш в графа "ненужни теории", недей изобщо да мислиш върху него, просто се опитай да го усетиш...Ползата ще е единствено за теб. И още нещо - не обичам да замествам никого, даже и Мулето, просто той е един от малкото хора тук ( да не ставам по-конкретен ), който наистина е достигнал до някаква истина ( не може да не си го усетила. Признай си, сега го няма ), така че всеки опит за правене на някакъв паралел между мен и Мулето е безпочвен и е незаслужено ласкателство към мен. Белият ви поздравява всички!

Господин Бял :-) Може и да има висш смисъл в думите ти, но ето - ти сам казваш, че трябват години, за да се осъзнае и приложи това, то е на друго ниво. Затова казвайки ги на човек, който е отчаян в момента, и на който му е "празно", едва ли ще имат успокояващ ефект. Мисли, реално, когато си адски отчаян от нещо, имаш някакво усещане за "спешност", трябва ти нещо незабавно, за да направи болката по-лека, поне малко. Колко отчаяни хора ще седнат да се замислят за висшия смисъл на собственото си нещастие? Какво ги топли в този момент дали това им е било писано, дали са си го заслужили, или дали е било случайност?! Ако се поставиш на тяхно място наистина, ще усетиш, че на дъното на отчаянието няма светлина, не е видима оттам, колкото и човекът да е убеждаван, че има. Тя се появява след малко време, когато човекът се е съвзел и е способен да се огледа. Защото когато е на дъното, той е обърнат не към бъдещето, а към непосредственото потушаване на болката. С какво може да бъде упоена и успокоена тя?... По-скоро с топла дума и съчувствие, едва ли с мъдри философии. Те са за по-добри времена, за когато поуката вече е извадена и урокът - научен. Поздрави.

Ами ако никога не се е променяло състоянието на пълнота, няма да го усещаш, и няма да страдаш от празнота. Някога да ви е боляло вътрешното ухо, например ? Затова и не знаете какъв кеф е да не ви боли. Не знам дали стана ясно, но животните( вкл. хората) са така устроени, че усещат разлика. Ако дадено нервно дразнение никога не се е променяло, те не го усещат. Малко встрани от темата, но интересно за размисъл. Важи и за психически процеси.

"Те са за по-добри времена, за когато поуката вече е извадена и урокът - научен." Ви, в живота няма извадена поука и научен урок- просто няма! не си ли забелязала... Ако имаше нямаше да страдаш...защото сигурно не ти е за първи път- нямаше да се чувстваш някак "празно", защото сигурно и това не ти е за първи път....? Миличка Ви, когато ти е "тъпо", "празно", "тъжно", когато ти е трудно дори физически да дишаш от болка и мъка....тогава просто остави това усещане да навлезе дълбоко в теб, не го спирай, не се опитвай да го "разсееш", остави го Ви, нека те обвземе цялата, превърни се в твоята болка - плачи, крещи, викай, бъди неудържима в изливането на чувството... Тогава бъди съсредоточена само върху онова, което се появява вътре в теб, очаквай го....и то ще се получи.... След това сама ще видиш, че когато си една болка и нищо повече, изведнъж се превръщаш в нещо ново...преобразуваш се, Ви, променяш се - тогава само тогава ще се усвихваш вече по друг начин....на себе си, и ще се обикнеш...защото така ще разбереш, че нищо не се случва извън теб....че само страха те кара да виждаш нещата като лоши и добри, като "празни и изпълнени"... Опитай, Ви. Преди много години и аз си мислех, че болката съществува независимо от мен....

Да, права си. Но това не значи, че когато си на дъното на страданието, разни мъдризми ще направят усещането по-леко. След като се измъкнеш от него, тогава имаш силата да оцениш мястото на това, което се е случило в живота ти. Това имах предвид. За съжаление, Mr White в момента няма достъп до клубовете и не може да продължи дискусията. Но иначе ... си много права, минала съм през това, затова знам че си права. Мила Soley, благодаря за разбирането. Има периоди в живота, които са изпълнение със страдание. Има и такива, които са продължителни, струва ти се, че каквото и да мислиш, никога няма да се измъкнеш жив и нормален. Всяка малка надежда те кара да мислиш, че ей сега ще излезеш от дупката. Но се оказва, че има още и още. И така, страхът се заселва в душата ти и те води на никъде.

Ви, опитай да изживяваш всеки миг...да търсиш в него онова неповторимото..., защото то е ....в нас, Ви. За съжаление, хората използват красотата, а не и се радват...не я търсят...а я чакат да се появи....а тя идва винаги когато искаш да видиш, ама толкова много искаш, че си готов да си платиш за нея, но мила Ви, не забравяй че в живота не се плаща с пари .. за съжаление...би било много лесно....

Плаща се с болката, Ви....затова ти казвам - не се страхувай от болката....тя е монетата с която плащаш...свободата си!

Незнам как даго кажа (напиша), днес сутринта станах за работо, всичко беше нормално докато нечух новината за моряците как ги жертваха. Това може навсеки да се случи, говоря като пловец ,поне така мисля от опит. Това според докторите е най- болезнената смърт.А на всичко от горе са и млади хора. Ебати......... рабата ..........

Обичайте политиците ! Отзад !