Момчето от пещерата

Toва е момчето, такова каквото видях и запомних. То е на 20 и малко години с изрусени кичури в косите, атлетично тяло и много красиви очи, дори не помня какъв цвят бяха, но това определено са очи, които поглъщат, дълбоки и силни, а в същото време и нежни… то беше младо, кресиво, дори и модерно, определено очакваш да го срещнаеш по- скоро в някоя дискотека или на улицата в големия град. Но не! То беше там – пред пещерата, разхождаше туристите. Гледам го и си мисля - какво ли е да живееш тук и всеки ден да си тук – в пещерата … минават всяякакви хора, удивляват се, възхищават се, мърсят и рушат, а момчето е там – показва им велики тайства, помага им да се докоснат до Природата, Вселената, Бог … Как ли се чуства то там, то иска ли да е там, не иска ли да е един от тези туристи, които обикалят света и се забавляват. Дали е самотно, когато хората покрай него идват и си отиват, задържа ли се някой… Да, то е там, а светът минава покрай очите му – за какво му е да пътува, след като различни хора от различни светове с различен бит и култура идват, макар и за малко при него. То развежда туристите, разкрива и им разказва, невероятни истории, шегува се и умее да забавлява, а сигурно го е правило стотици пъти … и все пак оставя усещането за уникалност и спонтанност. Показа и така наречената “Новогодишна зала”, където пещерняците от дълго време посрещали всяка Новата година. Там дори имаше и една елха, от която не беше паднала и бодличка, поради постоянната ниска температура и влажността на въздуха. А как ли празнуват пещерняците!? Пият ли, пушат ли … е да, и те са хора и сигурно са весели хора и нищо човешко не им е чуждо, но какво ли е усещането да празнуваш в пещерата, там където се срещат вековете, да празнуваш и да общуваш докосвайки се до величието и тайнството, осъзнавайки за своята незначителност и нищожност …. Или въобще нищо не осъзнаваш, а просто се напиваш…. Не знам! Може би трябваше да попитам момчео от пещерата…

Ла Пио....къде изчезна....? Мулето те чете...но няма да ти пише нищо..... Защо ли? Ако попиташ,може и да ти отговоря.

харесва ми това което си написала, пио....едва ли може нещо повече да се каже, много е....хм, силно...усещането

Mule, pitam te ...... i чакам да ми отговориш .. Защо няма да ми пишеш???

leela, .... tozi уикенд се пренаситих от впечатлния ..... още не мога да сляза на Земята, май и не искам ....... хубаво ми е ... ;-))) и момчето ми хареса ;-)))) да, момчето беше там и му благодаря за това, той ми даде възможност и ми помогна да се докосна до нещо сакрално... ;-)) ... но и по- силни чуства има, чуството да се срещнеш с ............. ох, и аз не знам как да го нарека ........ енергия ли е, Бог ли е, природа, Вселена или магия, а защо не и нещо друго ..... замисих се за природата, за човека, за времето, за какво ли още не ... впечатли ме и водната капка, нейната сила и мощ, сталакмитите и сталактитите, които тя обраува, а колко е малка, слаба и дори незабележима, но оставя нещо трайно, гради го бавно, а колко е величествено само... нима и ние хората не сме отражението на водната капка в криво огледало и ние оставяме следи до каквото и да се докоснем, но действаме с разрушителна сила, на творим а погубваме завещаното ни от майката природа ... а всъщност сме като прашинки, малки и тленни ... не знам, още съм много объркана и не мога да си събера и подредя мислите ...

La Pio със сламка ли си пиеш?

Като си помисля само, че на всяко пипалце си имаш една дузина сламчици, а и осем пипалца - направо ми настръхва перушинката като си помисля с какъв дебит ти е засмукването. Мама миа!!! Мама миа!!!

Пио, просто не си събирай мислите, усетила си нещо различно, моля те не го подреждай...:-))

Привет!Сава ;-))) leela, ще те послушам ;-))))

ла пио, нямаше ли момичета в тази пещера а? изрусени , атрактивни..... майтап. но капката ......? тя е нещо друго. за нея нямам думи......