Болка

Чувствам се малка. И искам да стана още по-малка, незабележима... да се разтворя и да ме няма... и да не ме е имало... НИКОГА. НИКЪДЕ.

hmm mimi, gaskite ne biagat barzo, niama smisal da opitvash, oshte po malko ot sebe si hihihihi chuvstvoto za sobstvena znachimost....... hmmm zaslujavash hubav boi po pernatoto omagiosano dupe

Сине....болката е индикация....че нещо не правиш както трябва. Не я покривай с лекарства...по добре осъзнай от къде идва и какво показва..... Тя има дълбоки причини..... И ако ...и ако....всичко се нарежда и ще се смееш като Мулето...ха ха х ах ах ах ах ах хо хо хо хо хо хо х Хората когато чуят за болка им настръхва козината, както на котката, когато види куче.... Влез в тази болка...смачкай я....удари я в земята...виж от къде идва...и ще видиш какво ще стане..... Влез ти казвам....не се ослушвай.....

Mule, udari v desqtkata, Sin e 4ovek , koito naistina moje6 da manipulira6, za6toto tq samata iska da bade manipulirana.

Сливаш се с природата значи. Това е хубаво. Не е болка. Желанието ти да не го правиш е болка. А тази болка е душевна. Душата ти боледува от мерак за значимост, а истината е че ние сме незначими, но не искаме да го разберем ...

ОООООО! Васко.....здрасти бе..... Много си......прав тук ...и то не само за Сина.... Чете ли във философията бе?

По твоя инициатива следя внимателно напъните на мисълта на групата. Не ме оставя ритъм в стил АВВА и тъмън три декади наивност НАЗАД. Време е за реинсталация на ICQ (малката машина замина под наем).

Болката боли. Болката е трън в сърцето. Ако го извадим, дали ще зарастне? Ще заспим довечера, а няма кой да ни спаси от събуждането. Когато бях дете и си олющех коляното ... тогава пак болеше. Татко казваше "Не плачи, ще ти мине". И минаваше. Всяка болка ли минава? Коя е тази, която остава? ...

точно болка не остава. Остава белег, т.е. по някакъв начин не сме съвсем същите. Но самото усещане за болка се изличава. А понякога забравяме дори причините. Само онова белегче напомня. То може да е всякакво - недоверие, затвореност в себе си, нежелание за контакти (в най-лошите случаи), понякога и други, по-бледи проявления. Но болката, слава богу, си отива. Защитна реакция ли, що ли? :))))

Остава само онази болка, чийто причинител продължава да действа.

I vse pak ako sme dostatu4no silni mojem da zabravim i za belega...

И днес ли се чувствуваш така ...или отмина? Това е въпрос за СИН???? Помисли и пиши...нека четат....пъзльовците. Но не казвай всичко....трай си.....

болките са като проблемите- една отминава, друга се появява... а някои просто се скатават в ъгъла и се правят на отминали...

това беше първия ми постинг тук, в "Психология"... щеше ми се да знам къде сме сега :-) Впрочем, подобно единодушие отдавна не бях чела... за малко да ме убедите, че умирам от мерак да съм значима... болката ми не е, че съм малка, а че не мога да изчезна, нищо че ме няма. Но, всяко нещо с времето си, може и да ме огрее, някога... а може просто да ни се различават представите за значимост;-) Благодаря на всички за вниманието към постинга. Някой ден ще го напиша дълго и поетично- може би ще ви хареса повече.

Не пиши нищо, за да хареса на другите..... Това е лицемерие.....