безпричинната радост

В някое от събщенията някой спомена безпричинната радост. Някой усещал ли е това състояние на съществото си? Да оставим наркозата, защото не създава инстинкт за влизане в това състояние без външни условия. Представете си, че няма нищо за подобрение, защото всичко е съвършено във връзката си с всичко. Че точно тази, текущата, минута е последното нещо, което ще можем да изживеем.

way

Защо не?! Само дето обикновено следва безпричинна тъга...което вече не е толкова безпричинно...ама е гот да не знаеш винаги всичко как е и защо...как иначе да се насладиш на мига?

преди малко изпивах безпричинна радост , ама сега вече не! без майтап!

не ставаше въпрос за маниакална депресия психология, все пак, не психиатрия, освен ако на теб вече не ти е станало все е едно :)) а и кога си знаел/а/ със сигурност как е всичко и защо??

Често ми се случваше :)) Никак не е лошо като състояние - за съжаление напоследък ми се отфава по-трудно - но причината е изцяло у мен:((

Хи хи ... щом така смяташ ... Безпричинната радост се стопява като избледняващ кадър... може това, което следва, да не е тъга, но е поне носталгия... А "винаги и всичко" се отнасяше до "причинната" радост или тъга:-) Пък иначе винаги има някакви причини, но не винаги си даваме сметка за тях, така мисля:-)

Организма навярно има нужда и от радост понякога, освен това под влияние на подходящи феромони, определени хора могат да изпадат в такива състояния - секса често управлява света. Стреса може да доведе до психични разтройства, вкл. и такова като безпричинна радост. Особено ако е рядкост в живота на индивида

сега всеки път като ми стане весело ще се оглеждам дали не ме е треснал стрес... Професионален дезорганизатор си ти, знам те аз... :о)))

Мулето е в постоянна радост...но за това си има причина...ха ха ха ха ха ха ха Не като Питона с неговите пощи и ...проблеми.... Здрасти Питон....дигни носа нагоре.....

Вярвам ти, Муле! Ти трябва наистина да си най-щастлив тука... или поне от най-щастливите. Искам нещо да ми кажеш. Ние не съществуваме, нали така?! Обаче си имаме проблеми по някога, едни такива реални и съществуващи. Проблемите са даже по-реални от нас. Как можем да намираме изход от тях? Те не могат да се забравят или пренебрегнат... трябва да се разрешат с реален, материален подход, поради естеството им, което е реално, понеже произлиза от нас и самото ни съществуване. Ако не съществувахме, нямаше да си имаме проблеми. Значи - противоречие! Уж не съществуваме, пък пораждаме съществуващи проблеми. Къде бъркам? :-) Изходи се по въпроса :-) По този въпрос. Да не се отплеснеш! :-) Поздрави!