матрица

Пишеме си тук, И оттук някой ден ще извадят матрица - копие на нашето съзнание ... :) Как ви се вижда тази перспектива ? Нова власт заформя ли се, а ? Представяте ли си една среща със себе си ?

Зависи. Дали ще се разпознаем. То е като да чуеш гласа си записан на магнетофонна лента. Твърдо отричаш да е твой. Така си представям и срещата със себе си. Дано не се случва! :о)

това ще е най шантавата матрица която познава човечеството....

Доста ще трябва да напишем, за да могат да извадят матрица на съзнанието ни. :-) Пък нова власт лежаща на информационните технологии явно се заформя(ако не се е заформила вече). Ще гледаме какво има да става нататък..... А среща със себе си не искам да си представям. Скучно ще е. Няма да има какво да си кажа....

От нас да извадят матрица?! хаха Че НИЕ СМЕ В МАТРИЦАТА!!! Среща със себе си може да има, ако някой някакси се измъкне от матрицата. Иначе - лутане и простотийки ... т'ва сме ние ... много претенции за едно голямо НИЩО ... само се правим... и си мислим... че мислим... че усещаме... егати напъните... даже не съм сигурна, че си струва...

важното мисля аз е да изпитваме радост от живота...... а матрицата....... а на матрицата , майката...... а да спра!

Мислителю, Най-голямата ти заблуда е, че срещата със себе си ще ти е скучна. Ти , както и всеки от нас, впрочем, не се познаваш. Повярвай ми, замисли се.

ако искаш, може и самата матрица... с радост... а какво е радост, мам... ?! Ти сигурен ли си, че радостта е това, което си мислим, че е? ...Понякога съм радостна и лека, и сякаш не стъпвам по земята... и току се пръкне отнякъде усещането... когато сякаш се гледаш отстрани, и сякаш това е филм, и ти си в роля, обаче не е ясно чия е тази роля- твоя или нечия, или ничия... И пак съм радостна, толкова, че сякаш го вдишвам, и ми стига непоносимо малко... почти НИЩОТО... и всъщност номера е да имаш нищо, защото нищото е като всичкото, заменя искането, търсенето, боледуването... като празна лента.. и... абе...

Има някой страни от личността ми, които честно казано предпочитам да не опознавам. Освен това постоянно съм със себе си. Това ми стига. Не искам да се виждам и отвън ....:-) Между другото има един такъв психологически похват за самоанализ: заставаш пред огледалото и започваш да си говориш. Трябва да се насилиш да стоиш поне няколко часа. Казват, че така можело да си изясниш много неща. Все се каня да опитам и не ми остава време....