Сега съм сам

Вече загубвам и най- малката надежда че нещо ще се промени и нещата ще си дойдат накрая, дори вече не и се живее . . .

Анонимен...кажи им на тези трутели...акк се чивствуваш. Моля те...кажи им ...че между мъртъвци....трудно е да живееш. Моля те....пиши тук .... за да четат...да усетят ...че не се отличават много от теб....И те са болни от твоята болест, но не си признават...... Пиши им момче ....пиши....им..... Изплачи си мъката ...настроението...разплачи ги тези ..... Осъзнай това , което те вълнува...много е важно....чакам.

Какво чакаш бе Муле? Сеир ли? Само чакаш някой да напише нещо и хоп! почваш с глупостите!

pishi mi kavi kakwo te mychi ste te izslushat. ako iskash poplachi si chesto pomaga kavi na nqkogo kakwo te mychi - ne se strahuwaj ako naistina nqma kakwo da gubish. edwa li nqkoga e kysno da se otchaesh. Chesto si mislq che bog e sadist no wednyv kogato bqh mnogo otchaqn namerih sin'o manisto i izwednyv nqkak si pochuwstwah che toj me wivda i me podkrepq. Trqbwa da go pocuwstash, ne moga da ti go opisha dobre no razbrah che izboryt e moj i swobodata e moq i edinstwenoto koeto move da naprawi toj e da me obicha no i da mi ostawi swobodata i prawoto na izbor. Chesto sym proklinal towa che sym swoboden no maj taka e po dobre za men, a move bi i za drugite. Ne kazwam che e po lesno. Ne se stesnqwaj tuk si anonimen a move bi ste namerish pomost. GOOD LUCK!!!!!

Какво да кажа трудно е когато си сам и когато най- важните хора изведнъж се отрекат от вас . . . много е трудно тогава . . . Въпреки всичко аз все още се надявам Nadezdata umira posledna

Трудно е да крепиш надеждата когато си съвсем сам. Но тя не трябва да умира изобщо! Тя върви с вярата и любовта. Човек е най-щастлив, когато има и трите :-) Късмет! :-)

Надявай се ! Няма какво да губиш, може би. Който няма какво да губи, е непобедим. Помисли, но ако си загубил всичко, си щастлив човек. Свободен. Сега за пръв път може би си сам със себе си. Е, поемай по нов път. Животът тече от настоящето към бъдещето. Миналото е само спомен и го няма, ако ти така пожелаеш. А важни ли са наистина тези, които се отричат от тебе? Да, проблемът ти си има и обратна страна. Помисли за това. Не бъди роб на миналото си, мисли и се променяй.

Надявай се....ха ха ха ха Надявай се до следващия път и така ....на всеки километър. Ха ха ха ха ха ах ах ах Ха стига бе.... Бе ти освен че си бил в тежко положение, си бил и малко глупав бе....ха ха ха ха ха х Е надявай се....батка....когато престанеш да се надяваш.... потърси Мулето... Нищо ти няма ...щом се надяваш....ха ха ха ха Само подвеждаш ....хората ....ха ха ха че ти е зле....ха ха ха

Хм! Муле.... !!! Въпреки безобразния ти начин на изразяване, мисля че си прав за едно нещо. За това, че щом човек се надява все още, значи "нищо му няма". Защото аз знам какво е когато спреш да се надяваш. Умрял си направо. Но той не подвежда хората. Той не знае още колко време и път трябва да измине, за да получи нова порция оптимизъм и надежда. Ако все пак е запазил някаква, тя ще го движи. Ама и ти не можеш ли един път да се проявиш като човек, а не като муле?

След като си стигнал до тук, значи е трябвало да стигнеш. Опитай се да извлечеш полза от ситуацията като разбереш причините да се стигне дотук. Васко много правилно го казва. Човек има нужда да остане понякога абсолютно сам със себе си. Явно нещата в които си вярвал са били фалшиви. Сега най - добре според мен е да унищожиш надеждата си, че нещо може да се върне(ако имаш такава) и да започнеш отначало. Запази си само поуката, за да не стигнеш пак до кривата круша :-).

kakav e tochno problema?

Проблема беше в един, който си мислеше че е сам! А той действително е сам...и никога не е бил не-сам. Но проблема е, че си мисли че е не-сам, когото това не е възможно......ха ха ха ха ха хаха

Мулето и логиката ! Ха ха ахха ! :)))) Е, няма начин, толкова си вкусен, че не мога да не те хапна ! :)) Колко гледни точки имаш към въпроса ? АммИ ! Гледни точки ?!? Това не става ! Знаейки истината, говориш друго ? Е, масите трябва да се учат постепенно нали ? Майната им на тия глупости. Давай да се смеем на воля , един на друг :)))

Не се отчайвай Anonimen и в самотата си има чар. Няма да ти философствам, а ще ти разкажа някои нещица, за да видиш, че не си и няма да бъдеш единствения минал през това състояние. Бях на 13 когато се влюбих до полуда в едно момче, само че той не сподели чувствата ми. Трябваше ми немалко време, за да се преборя с болката. Чувствах се изгубена, но успях да се справя някак си. Последваха нови приятелства, но трудно можех да намеря някой, с който да задълбоча отношенията. И накрая, когато мислех, че съм го намерила, той се оказа с наследствено психическо заболяване. Заболяването му се прояви за първи път 6 месеца след като бяхме се запознали. В същото време имах проблеми и в семейството ми. Бях съсипана и объркана. Болката беше неописуема, но стиснах зъби и продължих напред. Просто за всяко нещо си трябва време. Истина е, че времето лекува или най-малкото притъпява болката. Сега, когато е минало доста време се усмихвам и благодаря на съдбата, че ме опази и ми даде тези уроци, за да мога да оценя това, което имам сега, и в трудни моменти да не вземам прибързани решения. Бъди търпелив Анонимен, но не стой на едно място, а помагай на съдбата си и след време няма да си сам.