вкопчването в нещата

Бих искала да не мога да се вкопчвам в нещата. Искам да не се обръщам назад, за да изстрадвам отново болките си.Нито пък да се надявам. Не искам любовта да ми носи само страдание. Страданието.........не ме прави по-добра, само по-ожесточена. Завиждам на Питона, че може да поставя край, за да продължи с друго начало.................................... И все пак, да се вкопчиш в нещата или да махнеш с ръка на всичко - това ли е избора?

умата "вкопчвам" произлиза от думата "копче", което е малко и нищожно... Този, който има самочувствието на "копче"...той се вкопчва. Самочувствието на "копчето" се създава и то е продукт.....Ако убедиш един гигант, че е копче, ...той ще стане копче. Убедения гигант, колос, бог....ще придобие философията на копчето....и понеже той е БОГ, ще може да стане истинско копче. "Бих искала...да не мога...." "Бих искала..."-за да знаеш, кой е този който иска трябва да знаеш кой си. Ако не знаеш кой си, от къде знаеш , дали ти искаш това, което искаш или не? Дали ти страдаш или не? Дали ти завиждаш или не? Защото в теб има две същности, едната е истинска и тя не завижда, тя не страда, тя дори не иска нищо...и ТЯ и ИСТИНСКАТА. А другата същност, фалшивата същност...тя страда, защото е фалшива...тя иска...защото страда, тя завижда, защото само фалша завижда на естественото. Ти коя точно същност мислиш че си? Не ми отговаряй....това е видно от написаното. Ако се дразниш от написаното...то знай тоно кой чете това... Истината не се дразни....тя винаги е спокойна...като истината. Дразни се само лъжата.... Твое право е да избираш....не се сърди на никого.

V sashnost, moje bi tochno tova e edno ot izmereniata na SILATA - da mojesh da ponesesh stradanieto bez da se ojestochish, bez da se ozlobish! A za izbora ... ami mejdu chernoto i bialoto ima i mnogo niuansi na sivo ...

* смисъла на вкопчването не е копче, муле.Забавно е да се каже така, но то не вярно.........вкопчването идва от 'закопчаване' или от 'вкопаване'... * а ако убедиш едно копче,то ще стане ли гигант...друг път,ха,ха.. * о, ние сме винаги двама души - всички - и ти.Всичко в живота е дуализъм.И представляваме едно - и бяло и черно. И мъж и жена. Истина и лъжа. Добри и лоши. ..и т.нат... ти кой си.........ти си мислиш само че знаеш кой си, но това е твоята истина, на субекта.Или твоята лъжа, знам ли..

Леела ... не е това само избора .. ;-) Другата алтернатива е да променим начина на възприятие на страданието. Страданието престава да бъде страдание, ако не го възприемаме като такова. Неприятностите могат да се възприемат като урок и да се приемат .. тогава те бързо отшумяват ... и не тежат толкова .. ако се приемат като наказание .. такива и ще бъдат те .. ;-) Относно страданието и любовта. Чистата обич, любов може само да лекува, да носи щастие, защото тя е същността ни. Това е обич, за която не искаме нищо в замяна .. това е обич с която обичаме всичко живо на тоя свят .. хората около нас, затова че ни показват грешки без ние да трябва да ги правим, затова че те са дошли на този свят да се учат като нас .. затова че ги има .. растенията, животните, всичко живо и не живо, просто защото Е. Те СА, зада имаме ние възможност да им се радваме, и да съжителстваме с тях. Тази обич само може да лекува и радва. Често обаче отношенията между хората не са толкова чисти .. обич има .. но се иска нещо в замяна .. иска се тя да е споделена, човекът към когото е отправена да е само за нас си .., да не говорим че често причина за раздяла е "в тази връзка аз давам повече от колкото той/тя". Това не е безкористна обич. Тук има очакване, желание .. които ако не се изпълнят/сбъднат .. ние се чувстваме ... обидени ... защото сме искали друго ... Така става и винаги когато си позволим да очакваме .. не само в отношенията с други хора. По отношение на вкопчването. Аз ще го разбирам като привързване .. поправете ме ако не е така. То не е чак толкова лошо нещо, стига да е привързване в нематериалната област, тъй като в един момент идва смърт .. и всичко материално .. не идва с нас ;-)) С усмивки и пожелания за спокойствие БайИван

Леела, и думата копче и думата закопчавам, съдържат сричката "Коп". Тази сричка има едно най ...дълбоко значение, за установяването на което трябва да изследваш определен брой думи: КОП-ам...копам и хапвам/ам/ нещо за устата-малко като обем КОП-неж....копам за да придобия нежност КОП-ито.....стъпка на същество оставящо малък белег- копане с копито... КОП-аня....съд в който свинята копа за ядене. КОП-тор...място, ограничено за живот на животни... Във всички случаи, сричката КОП...дава белег за ограничена част от визуалния мир...който пък е ограничена част от .целия мир....... КОП-че....в думата,сричката "че"...е нещо като умалително.....както при думите :мом-че,чук-че моми-че . ...слон-че...тя допълнително смалява символа КОП, който и без това е краен и смален. Не ти налагам мислене и не те принуждавам да приемеш написаното от Мулето....това си е твоя работа.

he he he

..че от днес боза е корен на бозайник ? Забавно

да, дори и привързване......не към материалното, мисълта вкарана в пътеката - да продължиш да мислиш за някого, да очакваш.....все едно, просто всичко има край и освен да го кажа, трябва да го осъзная. благодаря ти! :-))

Не знам защо почвам да пиша и тук... Вкопчването е емоционално, а не материално привързване. То е същото като "как да се разделяме с миналото". Наистина отношенията между хората не са чисти, има подозрение, завист и конкуренция между близки същества. Да, има ги тези неща. Те опорочават. Колко време ще е нужно, за да се промени същността на хората към по-добро? Това възможно ли е изобщо?

kogato ima wrata iskate da minete prez neja. опитайте... понякога се отваря. не е с ключ. друг път я отключете. ако не става я разбиите. ако не става то разбиите стената. няма какво да се мисли. или минавате от другата страна или не минавате. но да се стои да се мисли......... общо взето искате винаги да е отворена ... е ... не е .

ВИ .. същността на хората не може да се промени към по-добро .. защото същността на хората е обичта и добротата. Въпросът е съзнанието на хората да се отвори и да видят същността си. Тази която винаги е била с тях винаги им е помагала .. особено когато те са се вслушвали в нея. А дали съзнанието може да се промени .. определено да .. но колко бързо зависи от всеки един поотделно, без да разчита че първо всички други ще станат такива .. а аз като видя че е хубаво .. и аз ще почна да се променям ;))) А относно емоционалните привързвания ... Емоциите са земните ни реакция, породени от чувствата. Чувствата са чисти ... но се мътят от емоциите .. Емоциите са породени земния ни начин на възприятия .. и затова те са различни при всички хора .. независмо че чувствата са едни и чисти ... Чувства и емоции не бива да се бъркат ;) Но предполагам това е друга тема С най-добри пожелания БайИван