Фалшиви идеали

Психиката на хората е устроена така, че те имат склонност да си изграждат идеали. Идеали за себе си, човека, в когото да се влюбят, за приятелите, за роднините, за материалните си потребности и т.н.т. Идеалите се изграждат на основата на възпитанието, приживяванията, егоизма(както бях писал по - долу за нарцистичния начин на любов според Фройд) и други такива фактори. Има хора, които дотолкова се затварят в идеалите си, че мисленето им няма почти никаква връзка с действителността. Други хора се опитват да разберат заобикалящите ги. Ако са натрупали малко житейски опит - те успяват....донякъде. До пълното разбиране никой не може да стигне, защото просто трябва да излезеш от себе, за да го направиш. А аз не познавам някой, който да го е направил. Идеалите водят винаги до страдание защото са фалшиви. Ако например се влюбиш в идеала си за човек, рано или късно ще осъзнаеш, че човека върху когото си наложил идела се различава от него. Ще се сблъскаш с действителността. А от това боли... Според мен тази болка е необходима, за да те накара да разрушиш идеалите се и да се опиташ да разбираш. Така става трупането на опит. Колкото повече разбираш, толкова по-малко ще страдаш.

Идеалът, затова е идеал. Фалшиви няма. Има осъществими или не. Колкота до хората които обграждаме с него, може би това е някаква подсъзнателна нагласа / не съм специалист по психология/ за осъществяване на някакъв необходим контакт, а необходимостта явно е нещо от по-висок порядък необясним за нас хората.Сриването на даден идеал, проглеждането изтрезвяването е пак необходимост. Това, че винаги става с болка е възпитателното му предназначение.

Колкото повече опит натрупаш - толкова по-малко болир но не можеш да предвидиш всички болки. Идеалът за това е идеал - за да не отговаря на истинската същност на нещата. Всъщност, идеалният кръг не се различава с просто око от почти идеалния. Мисля, че там е разковничето - имай си идеалир но ги идеализирай по-малкол придържай се към реалното. Така ще си спестиш много недоразумения.

Фалшив е идеалът ти, който се срутва върху тебе и ти причинява болка. Фалшив е защото МНОГО се различава от действителността. Колкото повече разбираш действителността, толкова по-малко фалшиви стават идеалите. Абе въпрос на терминология... Пък за възпитателното на болката - нали и аз същото казвам...

Da, podkrepjam te, kakto kazvash vapros na terminologija. Idealnoto e da hvanesh vazmognostta za revera ili kakto e kazal Deil Karnegi "Ako sadbata ti podnese limon, napravi si ot nego limonada". Taka i ideala - ako ne si si go predstavjal s vsichki detaili, ako mernesh nesto deto se pokriva s chast ot predstavata - obogati go, napravi go spored obstanovkata, che hem da si dovolen che nesto se e sluchilo takova, kakvoto si si go predstavjal, hem to da e prigodeno kam saotvetnata obstanovka. Haresvash li Deil Karnegi?

За първи път го чувам, ама това за лимона ми хареса. Дано да не си си изградила вече някакъв идеал за мен и за Дейл Карнеги..... :-))))))

Dale Karnegi e velik. Toj e pokazal na horata ochevidnite neshta :))) Mislitelju nameri si negovite knigi. Mnogo mydrost ima v tjah ... Vjarno e che e podnesena kato za "masite", no kojto umee da chete m/u redovete shte razbere i v dylbochina :)

идеалите може и да са реални, но представата за тях да е фалшива ......... както и да е ...... нормално е когато човек още не е осъзнал себе си, не е намерил мястото си в живота да търси кумири на които иска да прилича и с които да се самоидентифицира ........ често (да не употребявам дума като "винаги") остава разочарован, но сам по себе си, пътят извървян към целта, е достатъчен за да се оформим като личност с реална представа и оценка за сбе си и възможностите си, натрупала достатъчно жит...и опит ......... бла бла бла ........ какви глупости написах ...... в крайна сметка добре е да има макар и фалшиви идеали - дават цел и посока :-)

По-скоро колкото повече страдаш - толкова повече разбираш.

Хехехе - темата възкръсна!
Някой неща можеш да ги разбереш без да страдаш.
Или пък можеш да страдаш и....нищо да не разбереш...Познавам много такива хора(вкл. и себе си :-)).
Въобще, за такива работи е трудно да се правят обобщения...

Niama znachenie . Ti ne se otkazvai ot stradanieto,nito ot neshtata ,koito mojesh da osuznaesh v stradanie

Не мисля, че от страданието можеш да се откажеш. Поне не в този свят.
Ако избягаш от едно страдание, веднага на негово място идва следващото....
Така са устроени нещата. :-)