Родители и деца

Как мислите, какво си дължат родителите и децата? Даденост ли е обичта и привързаността на децата към родителите? Защо родителите обичат децата си?

Децата са привързани към родителите: отначало защото получават от тях закрила и възможност да издрапат до момента, в който могат и сами; после, с течение на времето се получава (създава) емоционалната връзка. Според Дънов децата са ни дадени за да отработим кармичните задължения с определени души, та в този смисъл, децата са наши врагове (от предишни животи). Сигурно при раждането ни е заложено да обичаме децата си и е изтрито от паметта ни какво е било преди... Абе, много ги уплетох. Всъщност, децата са си едно богатство и добре, че ги има!

В този свят,никой,никому,нищо не дължи.Нито си длъжна някому, нито пък някой ти е длъжен на теб.Но това значи свобода. А да бъде свободен, може само мъдреца. Но децата и хората не са мъдреци. Затова, се създават най-различни модели за поведение, с които "хората",желаят някой да поеме отговорност за живота им.Някой, който да ги гарантира в бъдещето им. От къде идва това желоние? Желанието идва от неспособността на хората,подчертавам-на хората, да оценят и консумират собствената си свобода. Хората не са годни да осъзнаят свободата си. Те създават връзки, в това число и семейните, като опит да гарантират бъдещето си.Те раждат и деца,за дапродължат рода си, за да има кой да тормозят, когато остареят, кой да се грижи за тях. Връзките винаги са антагонистични.Осъзнай,по голями врагове от най близките си, нямаш.А най-близкия ти враг си ти. Родителите са осъдени, да се опитват да обучат децата си, както те желаят.Те не са успяли в живота се, и в нещастието си,трябва да направят всичко възможно, децата им да успеят....,да станат това, което те не са успяли. Което е тъпота. Така всъщност, програмират собственото си нещастие като следваща серия от филм, но с главни герои, децата. Децата пък, всячески се съпротивляват, борят се, карат се, мразят родителите си, защото те искат да си минат свой път. Родителите и децата са врагове,вързани с семейни окови. Така че, "обичай врага си"...така е казал Иисус. Нещо подобно пише в горния постинг.....

Hmm ... za dadenost edva li mozhe da se govori. Po skoro e vypros na vyzpitanie i mirogled na samoto dete (kojto pak se formira ot vyzpitanieto i drugi vynshni faktori) Smjatam che ako deteto byde naucheno da obicha vsichko to shte obicha i roditelite si :))) Kolkoto do tova zashto roditelite obichat decata si tuk mozhe da se pishe mnogo ;-) Majchin/bashtin instinkt, njakakva forma na vljubvane (zashto majkite "obichat poveche" sinovete, a bashtite dyshterite si), sobstvenichesko chustvo etc. Vseki trjabva sam da preceni za sebe si.

конкретни въпроси. с неконкретни отговори:)) според мен единствено родителят дължи нещо на детето си. и то, докато е малко. дължи му грижи, защита. не мисля, че е задължително да има аналогичен отговор от страна на детето. хубаво е да има неговото разбиране, но не е задължително. детето по-скоро реагира според характера си. винаги съм поддържала идеята, че силната привързаност между деца и родители, колкото и добре да изглежда на вид, може да бъде в ущърб и на двете страни. може да се превърне в пречка в собствения път на детето. защо родителят обича детето си? родителската обич е резултат на грижите, вниманието, отдаването, съпътствани от трудности и удоволствие. влагаш себе си и се радваш на създаденото. но създаденото не ти пренадлежи. то пренадлежи на себе си и на бъдещия си живот. в крайна сметка отношенията зависят най-вече от съвместимостта на характерите на деца и родители. това мисля по въпросите. мисля го като дете но родителите си и като родител на децата си.

Конкретен въпрос....ха ха ха Кон-кретен въпрос....ха ха ха Муле съм, не съм кон и не съм кретен...така че избирай по точни думи..... Родителя е егоист, ама винаги е бил и ще бъде егоист. Знай това.......Егоизъма поражда нещастие винаги. Родителя е "учител" на детето...виж какви ученици шетат по улиците и направи извод, какви са учителите....пфу....пфу... Нещастни "учители"-нещастни "ученици" За това ти пише Мулето....но здраве да е.

:)))))))))))))))))))))0000

Що не си обслужвате постинга бе Сине? Хвърлиш камъка...и после не гледаш какво става....

ееех, муле! това си е то! всеки вижда себе си, нали така беше?:)))) като "неконкретни отговори" не определих написаните ваши постинги. дори не съм ги чела. говорех за моите си отговори. ама ти, чел-недочел, почваш къчове да хвърляш.. какъв е проблемът с "егоизма" на родителите? родител или не, човекът си е човек със собственото его. той дава нещо от себе си, било пък и от егоизъм. не искам да оценявам или осъждам другите, затова говоря за моите си усещания. ти не правиш същото. може би не можеш... но това си е твоя работа. а, да, какво толкова да гледам учениците? винаги са едни и същи - такива, дето не се харесват на по-старото поколение. това целят. както и ние преди някакво си време. и аз така викам: "здраве да е!"

много внимателно следя какво става...можеш да бъдеш сигурен, че не съм пропуснала и дума...

Не смятам, че обичта и привързаността на децата към родителите е даденост. Много е фалшиво да се внушава на децата колко много обичат мама и татко…това е извращение срещу личността на детето. Както и привързаността, породена от зависимостта и респекта. Родителите трябва, от първия миг на очакването на своята рожба, да свикнат с мисълта, че тяхното дете не им принадлежи, че то един ден ще тръгне по свой собствен път и ще заживее свой собствен живот, в който може и да няма място за тях. За съжаление обаче почти винаги децата са изкупителни жертви за сбъднатите и несбъднатите надежди на родителите си. Защо родителите обичат децата си? Аз най-вече се питам доколко ги обичат наистина. Майчинският инстинкт е порив да се закриля беззащитното същество, да се упражнява протекционизъм, който нерядко е пагубен за развитието на индивидуалността. Обичта е усещане за духовна близост и хармония, а колко родители са духовно свързани с децата си?! Обичта е и в силата да дадеш право на избор и свобода на този, който искаш най-близо до себе си, но колко родители дават свободна алтернатива на децата си?! Разбира се, аз не говоря за съвършената хармония, която могат да имат зрелите личности. Нормално е родителят да се опитва да бъде коректив за детето си. Но именно в това е ужасяващата трудност на родителството- децата трябва да бъдат отглеждани не чрез манипулативност и стремеж да се “вкарат” в рамките на ценностната система на родителите. Родителите трябва не да внушават, а да показват. Да подарят на децата си своя свят и да им оставят пространство за техните собствени светове. Тъжната истина е, че повечето от нас обичат като Малкия принц на Егзюпери. Спомняте ли си- той искаше да бъде “опитомен” от някого, защото…колкото повече сме дали някому, толкова по-невъзможно става да си представим живота без него…а всъщност ние обичаме себе си, нашите собствени жертви и страхове, нашите красиви пориви и жестове…и ако го няма обекта на нашето “опитомяване”, ние се чувстваме изгубени, предадени…искаме си признателността, благодарността, да бъдем и ние “опитомени” от някого…за да знае и той каква е болката от това…

"Защо родителите обичат децата си?". Родителите обичат СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЦА, защото са ТЪПИ и мислят че децата са тяхни. Глупости на търкалета. Децата не са на родителите си. Децата са ничии деца, по точно деца на Бога...или на Цялото, както ви е по удобно. Кукувицата какво прави? Снася яйцата си в гнездата на други птици, за да и бъдат отгледани кукувичетата. Кой си мисли, дали не отглежда деца, снесени от Кукувицата? Само ако погледнете житейските си преживявания, може и да помислите, дали не отглеждате яйца на кукувичета или дали вие не сте такива деца. Анализирайте отношения между деца и родители и братя и сестри. Че тези отношения са по животински, от отношенията на животните. Между животните не съществува омраза, както между хората.И завист и злопаметност....и т.н. В това отношение хората са фаворити и то не случайно.Хората трябва да страдат, да страдат , да страдат...за да вникнат в себе си и да открият там яйцата и полипите на кукувиците. И семейството и децата, са най финния начин да бъдеш разбит от вътре, да бъдеш разнищен и да се чудиш ,защо така се отнася с теб най близката ти- жената или мъжа, с какво си го заслужил....ами децата...за които си вложил уж всичко....и те не те броят за нищо. Отношенията на родители и деца са лъжливи и фхалшиви. И като такива, причиняват това, което причиняват. Затова е и тази тема тук.Тя не е случайна.Зад нея стои болка и въпрос без отговор. И яйца на кукувица има там, но са малко вече,както усеща Мулето Сине....Мулето ти се усмихва от шубрака на разсъжденията си...... Те биха могле да продължават......в неделя беше ли на паневритмия и яде ли супата на Савата. Мен за съжаление ме нямаше.......и супата ми липсваше....ха хаха

Хех, обичам да ти доставям радост- ето, категоризира ме и по тази тема хаха Не бях в София, така че и паневритмията пропуснах. Ех, МУЛЕ, стига вече с тази супа, бре...ама ти верно си много натрапчив :-)))))) Откакто ми каза за сутрешната паневритмия, взех да се будя в 6 и 30...безобразие :(((( ... не ме питай по колко пъти на ден си проверявам ръцете потни ли са, нищо че не са...сега какво искаш- да почна да сънувам, че се давя в супа ли?! Лелееееееее (майтап, батка...в настроение съм нещо ;))

тъжно е и друго - това, че преди така добре да си анализира ситуацията, родителят вече е действал. трудно е да кажеш на себе си: "спри се, остави детето въпреки риска, гледай отстрани, нищо, че ще изпиташ болка". защото .. можеш да осъзнаеш, че нямаш право да определяш живота на детето, но накарай сърцето си да го почуства! не зная дали е възможно. по този въпрос за себе си разчитам разума да надделее над чувствата. има и друго. страхът да не сбърка. много често за провала, несполуките, лошото на децата родителят носи вината. и се получава така, че той бърка в стремежа си да не сбърка. никога не се знае със сигурност кой е точно верния подход към дадена ситуация. в последствие може да се окаже грешка и най-правилното на пръв поглед решение. в общи линии се получава така: обмисляш подхода към децата си и достигаш до точна и правилна според преценката ти позиция при възпитанието им. супер до тук! възниква ситуация. в повечето такива нямаш или сили, или време да обмисляш. докато помислиш и вече си реагирал. и нерядко си се отклонил от първоначално обмисления подход. ситуацията е в миналото, резултатът е ясен. оценката на поведението ти всъщност зависи от крайния резултат. и независимо от това дали си следвал подхода си, може да си и прав, и крив. та искам да кажа, че реалността е доооста по-различна от предварителната представа и желания. "трябва" не винаги върши работа. изрично подчертавам, че всичко, дето го написах, си е моето усещане на нещата.

Муле, кои отношения не са фалшиви??? моля за конкретен отговор. и каква ти е идеята всъщност? от изразената позиция не я разбрах. да не раждаме деца? да ги оставяме да се отглеждат сами? ако не толкова крайно, то до къде трябва да се простираме в отношенията си? ти осъждаш. но не даваш решението, правилното поведение, за да не е фалшиво. те, децата, може и да не са наши, да са на Бог или на себе си, но закодираната поръка в родителската обич е, давайки на детето живота му, да го научим да го съхранява. т.е. да го научим да оцелява. нищо друго.

Аз всичко разбирам, но...кажи го на сърцето ми...