Само обич

Обичали ли сте някого от другия пол без това да е т.нар. любов? Просто обич. Без сексуален подтекст, без намерения, без условия и без изисквания. Така както обичате слънцето, цветята и хубавото вино. Да го обичате само защото е добър, благороден и интересен. Или пък винаги трябва да има и секс? (С надеждата, че няма да цитираме чичо Зигмунд, а ще споделяме само личен опит.)

Da,edno momiche.Nisto che i az sum momiche.Nqma zavist,nqma zloba,egoizum.Ne q poznavam mnogo ,no q obicham zastoto s neq sum takava kakvato sum.

Ви, точно с такова момиче бях на обиколка по Родопите.Не го писах до сега, за да не давам поводи за подмятания.Тя е с 18 години по млада от мен, но ни свързват само общи лудости и често танцуваме паневритмия.Можем да мълчим с часове, но не е скучно....а може и да коментираме всичко..... Едно време, бах женкар и не съм допускал, че ще имам и подобни отношения.....а момичето гледано от страни, си го бива....не е от първите красавици, но ...тях пък за нищо не ги бива...дори и за чукане.Красавиците са си само красавици и нищо, ама нищо друго......ама нищичко...дори и за това не ги бива....щото имат голямо самочувствие и претенции.Не могат да обичат, защото винаги са преследвани от хормони и хормонално задръстени...ха ха ха За да обичаш, трябва да можеш да се отдаваш, а не да търсиш признание за красотата си...пфу.....Карсивите, като млади, не могат да се отдадат...а когато вече осъзнаят това, са погрознели и са станали смет...пфу..... Та момичето си е с излъчване и чар....светло същество, като теб понякога .....но ти рядко се така....ха ха ха Много приятно беше.....и то именно защото там бяхме не мъж и жена, но сродни души.Сродните души нямат ангажименти един към друг.Имаш ли ангажименти ...отиде коня у реката.... Ето сега, в тази тема си истински търсеща....имаш явно осъзнат вече проблем..... Да не си от много красивите??????? ААААААА????

Нямам проблем, Муле. Или по-точно не такъв. Просто си мислех, че повечето мъже (няма да казвам всички, понеже не познавам присъстващите тук, но ми се иска да го кажа), винаги, ама винаги искат и секс. И затова съм загубила няколко хубави иначе притятелства. Днес си мислех за тия хора, и че ми липсват присъствията им. Но това е по-скоро със задна дата. И по повод на мислите ми, сетих се да попитам тук, в клуба, какво мислят и другите. Колкото до това, дали съм от "красивите", може би за едни да, за други никак - нормално, както всяка жена или мъж. Това не ме притеснява изобщо. Въпросът беше защо винаги мъжете искат и секс?

Защото мъжете са функция на хормоните си Ви.Те самите са хормони...а хормона има едно желание...да влезе на влажно място....в нечие влагалище Ви...ха ха ха И понеже мъжете са хормонално зависими, затова ти казвам, че са един дол дренки.Ожени са за най добрия и най умния....и след две години ще те питам......ама явно още имаш да патиш. Най жестоките разочарования се откриват най късно...ха ха ах Те затова е са жестоки....оправяне няма....... Роди две деца от някой "умен и мил" и ще те питам.....ха ха ха Ако и това може да ти направи, защото все по често напоследък, мъжете не са годни и за това, за забременеят една жена...ха ха хах а

Не само повечето мъже, но и повечето жени искат И секс. За да обича човек по този начин- без сексуални претенции и без обвързване, без условности, трябва да е достигнал поне до едно от двете неща (или до двете) - да е намерил своето "допълнение" и да не търси дори подсъзнателно удовлетворение на сексуалността си и/или , което е по-важно и по-силно според мен- да си е "пренаредил" приоритетите в търсенето на взаимност в общуването. Това изисква зрелост, която не всеки притежава. Оттам и конфликтите и разминаванията. И на мен ми се е случвало.

Мда. Така както обичам шарената сянка, картинките и ароматната бира. ;о) Колко пъти? Ми бая. Дори и да махнем роднините. (бел. а.: за приятелство всичко повече от 3-4 е бая...) Щото гледам всички инстинктивно ги изключват. А въпросът е СЪВСЕМ точен - от другия пол. Това майка, лели, баби - те какво, не са ли 'човек'? :о)

Dobre togava. Kakyv e tvoiat syvet, Mule?

Не беше зле да си уточните понятията според мен. Аз примерно не бих могъл да обичам цветята по начин по който се обича човек. Но и обичта към различните хора е напълнена с различно съдържание. Част от това съдържание разбира се е и секса. Възприемането на околните става чрез всичко онова което те представляват , включително и чрез половите им белези и физическите им качества. В този смисъл не бих се насилил да твърдя , че няма да забелязвам чудесния бюст на някоя моя позната. Друг е въпроса , дали въпросния бюст ще провокира докрай сексуалните ми желания. Тук някой съвсем уместно отбеляза , че всичко е въпрос на подредба на приоритетите. Ако сексуалното е на заден план , то ще си дреме и няма да пречи на общуването. Ако по едни или други причини се наложи пренареждане на приоритетите , може да се окаже , че сексуалното е излязло на преден план. Дали тогава една подобна връзка ще бъде обречена на провал , зависи от съвпадението на приоритетите между общуващите индивиди. В този смисъл конкретния отговор на твоя въпрос би могъл да звучи така - зависи. При определени обстоятелства една връзка може да мине и без секс. При други обстоятелства обаче , просто вземете нужните предпазни мерки! И като така , един съвет. Ако има край тебе момък който изпитва към теб сексуално влечение , като елемент на любовта му към теб и ти не си готова да отвърнеш в момента на чувствата му , по-добре го дистанцирай от себе си. Не го измъчвай! Никой P.S. И още нещо. Ако някой мъж твърди , че не забелязва женското у жената , то той най-вероятно си лакира тайничко ноктите на краката.

Думата обич, означава БИЧ!!!!!!! Пазете се когато някой ви каже че ви обича. Защото обичта е мъка и всички вие сте изпитали тази мъка, изстрадали сте я.Затова търсите истинската обич, но такава няма.Разбирате ли, истинска обич няма. Ако я имахте, нямаше така да я търсите.Все някой щеше да я притежава и да каже на другите, как я е постигнал. Дори и Сократ, мъдреца не е постигнал истинска обич.И той е страдал,както вас ..... Така че мъчете се, търсете, надявайте се, борете се и винаги.... ще стигате до разочарование...винаги и всякога. ПРочетете посланието на Никой....то е интересно с едно. Той не би могъл да обича цветята както хората.Че хората в определен смисъл са цветя, той не знае и не се интересува. Че Бога "люби" и цветята и хората по един и същи начин, той отхвърля, базирайки се на представата си, че хората са по ценни за Бога от цветята. Никой, мисли бе батка.Хората са плевели, ако помислиш, защото унищожават и друг -чужд живот. Но любовта на Бога е към всички еднаква...и към хората и цветятя също....подсказват на Мулето. Така че стига....глупости Никой,стига Будо,...това не е от Мулето. Живейте, мъчете се надявайте се ,страдайте...затова сте тук.

Pozdravlenija Sin! Mnogo dobre si napisala neshtata :))) Malko sa naistina zrelite hora, koito mogat da se kontrolirat po tozi nachin. Kolkoto do "dopylnenieto" ... hmm, edva li syshtestvuva idealen takyv chovek.

Муле, батка, на мен много ми харесва какво е писал господин Никой, също и Sin. ИМА истинска обич!!! Аз я бях намерила! Мога да ти кажа как се усеща истинската обич! Само че ... човекът мина в отвъдното. Това е в миналото ми. Но знам какво е! Ако ти не си способен да обичаш, не прехвърляй това си качество и на "несъществуващите задници", с извинение. Ако ние сме "тук", за да се надяваме, мъчим и страдаме, ТИ за какво си? Посланик на Буда ли си? Не съм си представяла, че муле може да бъде посланик. Любовта на Бога! Ами че аз не съм Бог! Аз съм долно материално същество, и се интересувам от обич. Аз съм като всички други, не като теб, божественото муле. ... моля другите за извинение... дали не попрекалих... ;-)

Ви, помисли...ти търсиш нещо, ЗАЩОТО ГО НЯМАШ.Когато няваш нещо, не го знаеш как изглежда.А след като го нямаш,кви ми ги говориш за Никой и за Син....те ако го имаха, съще нямаше да поставят темата тук. Усещаш ли?Тинтири минтири..търсачка на обич....и после се дразни от бича. Не усещаш...ама какво да те правя.Истинската обич ВИ не минава в отвъдното.Ти си облекла в представи,нещо, което не е вярно...но това са си твои спомени...минало.Докато живееш с миналото, ще бъдеш така тъжна и раздразнителна както сега. Колкото за Мулето, какъв е,...тъп въпрос.Вие хората какви сте? Задавате ли си въпроса, че носите винаги нещастие...на всеки до когото се допрете....ААААА???? Дори и на децата си носите нещастие. Кво да ти пиша повече...ти си в обороти...не вдяваш...защо си тук......и си е твоя работа. Пъшкай,страдай,викай,пцувай и попържай мулето....но това не оправя нещата.Пак си страдаш, като стой та гледай. Като увриш, може пак да питаш Мулето, защо е тук....ха ха ха

Да, бе Му! Тук съм защото търся нещо, и намирам нещо. Е може би търся едно, пък намирам друго. А ти защо си тук? И ти ли търсиш нещо? Какво?

Могат ли да се обичат по еднакъв начин хора и цветя? Този въпрос има два отговора. Един философски и един не чак толкова. В чисто философски план , този въпрос всъщност няма отговор. Философията нито обича , нито мрази. Тя просто безпристрастно отбелязва по някакъв начин заобикалящото я. Личната ми философия отдавна е обявила всичко за еднакво безценно. За еднакво лишено от смисъл или ако предпочитате , за еднакво изпълнено с такъв. Все едно , важното е , че в тази философска вселена нещата не са подредени според стойността си , а се намират в единна и неделима общност. До тук Мулето би могъл да се окаже и прав. В този свят на философията никой не обича нищо , повече от другото. Аз обаче твърдя , че има и един друг свят. Свят който за да може да съществува и да побере съставлявощото го , трябва да бъде подреден. Свят който колкото и да искаме да отречем , свят от който колкото и да искаме да избягаме , просто няма как. Светът на днес и сега. Светът на зъбобола , хемороидите , детския паралич , кофти филмите , Бритни Спиърс , половия нагон , морето , летните жеги , войните , поезията ... Светът на човеците. Този свят Муле е малко по различен. В този свят бих окосил всичките прекрасни цветя които можеш да си представиш за да спася живота на едно единствено дете. Колкото и безсмислено да е това според философията ми. В този свят просто хората са по-ценни от всичко останало и естествено биват обичани по-различно от всичко останало. Лесно е когато живееш в един от тези два свята. Трудното започва , когато се окажеш на границата между тях. Когато поискаш да излезеш от света на човеците и да влезеш в света на философията , вярата или както там го наречем този другия свят. А е трудно , защото от човешкия свят ни е позволено да излезем само с единия крак. Другият си остава здраво прикован към битието човешко и това е голямата борба на човешкия живот. Завършвам Муле със следното . Джером Джером казва , че човек не може да е философ през цялото време. Колко прав е Джером! И още нещо. Никой жив човек Муле през цялата история на човечеството не е обичал еднакво цветята и хората(последното разбирано като метафора естествено). Буда , Христос , Мохамед и всички други идоли в които вярвате и които обявихте за първи сред човеците и те са страдали заради човеците. Не заради друго. Няма и как другояче. В този свят човекът е венец на твореца. Във всеки друг това не е така - само тук. С уважение! Никой

Ето ти една обикновенна житейска история ВИ. Жена на възраст съм. Имам семейство, голямо дете. винаги съм била нормална жена/или поне не е имало сериозни оплаквания от мен/. Ето в каква бъркотия съм се забъркала: Спонтанно както обикновенно става, влязох в интимни отношения с човек, с когото се познаваме отдавна и не сме предполагали и двамата, че ще се стигне дотам. Всичко щеше да е нормално, ако изведнъж не се оказа, че тази връзка е едно мъчение и за двамата. Наистина се обичаме. Имаме нужда един от друг. Нуждаем се от присъствието си. Сексуално обаче сме пълен провал. Ако трябва да олицетворим нещо като несвъместимост, то това е именно това. Всеки път си обещаваме, че ще изключим това като компонент от вижданията ни, той опита да си бъде си други жени и т.н и при всяко виждане /може би това е мъжката невъздържаност/ опита се повтаря, естествено несполучлив, обещаваме си че вече няма да се виждаме, но това не се е случвало да продължи повече от седмица. Нуждаем се един от друг.Това е ясно. Аз самата не бих имала нищо против да употребява енергията си при друга жена. Горкия опита, нищо не се получава. Виждаш ли каква бъркотия може да се забърка от една подробност във взаимоотношенията?

Никой, ще се спра само навтората част от написаното от теб. Тази втората част, има нещо много слабо-тя се основава на "твоето" виждане."Твоето " виждане Никой не съществува.И ти нямаш право, да отнемаш живот на цветята, и да го заменяш за живота на едно дете. Ти нямаш контрол нито над твоя живот, нито над живота на детето, нито над цветята.Всеки живот, и твоя включително е чужд-той е живот на цялото, на Бога. Не бъди егоист Никой, да се бъркаш в кармата на хората.Кармата ще се изживява, дори и да си скъсаш задника, не можеш да я промениш. Ако погледнеш задниците на хората, ще видиш че са скъсани от усилия да променят кармата си ....ха ха ха но не са успяли. Дори и слънцето не прави промяна на кармата.И то няма право.. Само не пиши глупости Никой....Буда не е страдал заради хората ....никъде не го е казвал това.Буда не е страдал...той е бил щастлив и пълноценен. Колкото до Иисус, той е изкупвал карма,и освен това, той е дошъл тук на земята, заради "людете си", заради неговите си люде Никой. Хората не са го интересували....... Не желая да споря с теб...но е срамно едно Муле да намира такива пропуски в писанията на Будата -Никой.Срамно е Никой...поне на мен ми е неудобно. Извини ме...ча ти го пиша.

Историята която си разказала, е много мила,но не е странна.Странното е , че още не си осъзнала, че имаш неизживяни на времето емоционални неща, които трябва да изживееш.И разбира се, имаш неизживяни разочарования, които трябва да изпиташ. Това е поредното разочарование.А болката ти , е поредната болка, която трябва да осъзнаеш. Можеш ли да бъдеш щастлива с хората? Не можеш да бъдеш щастлива без Бога или Цялото.Избереш ли част от цялото, идентифизцираш ли го с нещо, с някой, носиш вече, своето и неговото нещастие. Явно още имаш надежди...явно още имаш да патиш ....и пати...но спокойно. Няма кой друг да ти изконсумира страданието....то си е твое. А когато то свърши, когато ти стане безразлично кой какво и кога мисли за теб, включително и твоя човек,какво мисли и дали мисли, тогава...... Но тогава ще продължа...сега няма смисъл. ПРиятно ми е да те чета...не се стряскай от написаното.

Наистина гледам на всичко това като на урок. Отклоних се от пътя си, допуснах нещо за което знам, че нямах право и достойно си полагам изпита. Разказах сегашната си история на ВИ специално, като чисто житейска, просто защото тя има нужда от помощ. Имам чувството, че Ви е отчаяна и се опитвам по някакъв начин да я насоча къде да търси поне утешение. Колкото да моята история, тя има чисто кармичен характер. / Ще е интересно да научиш подобности, ако се интересуваш от всичко това/

Съществува ли такова нещо като "моето виждане"? Колкото и относително да е това понятие и колкото и лесно напълнимо с различно съдържание да е, бих отговорил - да. Като под мое виждане не бих разбирал задължително нещо което променя света според собствената ми воля. Дори не бих претендирал ,че то е мое в смисъл , че е породено от мен самия. Но то безспорно е мое заради уникалния начин по който мога да виждам на нещата. Дори и някой вън от мен да го е вложил в духа ми , то вече е част от същността ми , без която бих бил нещо различно. Не бих коментирал възможността или невъзможността човек да въздейства волево на средата в която е поставен. Тук хипотезите за кармичната обремененост и свободната воля звучат по-скоро като заклинания . И друг път съм имал възможността да заявя , че отказвам да приема претенцията за истинност на каквото и да е , без последното да може да се защити чрез безспорна аргументация. Личната , груповата или вярата на цялото общество дори , е изключително нищожен аргумент в търсенето на истината. Но подобен спор за съществуването на кармична обремененост не е и необходим. Същественото според мен е друго. Дали по собствена или по чужда воля , ние сме поставени при определени обстоятелства . Дали тези обстоятелства ни харесват или не , това няма никакво значение. Ние просто трябва да се оправяме с тях и толкова. А част от тези обстоятелства аз вече изброих. Те най-общо могат да се назоват със събирателното понятие "живот". Тук на Земята. Дори не е важно дали този живот е реалност или виртуална игра. Той просто е съставен от определени неща и за да може да го има , тези неща трябва да ги има. Част от тези неща е и човека такъв какъвто той е . С всичките му несъвършенства и с цялата му невъзможност да прозре нещата. Това обаче че не разбираме нещата или още по-лошо , това че ги смятаме за нередни по някога , по никакъв начин не ги променя . Колкото и да убеждавам нервната си система , че е кармична обремененост да си изгоря ръката на печката , тя все пак ще ме принуди да отдръпна длан. Защо е така? Няма печка , няма Никой , няма болка... И все пак остава една опарена ръка. Колкото и да осъзнавам еднаквата безценност за неделимата Вселена на един сериен убиец и едно пеленаче , аз все пак бих подарил живота си на детето. Аз знам ,че след време от него може да излезе най-големия изверег живял някога по земята - и въпреки всичко. Щъркелите също не знаят дали утре ястреб няма да грабне малкото им , но въпреки всичко днес изхвърлят от гнездото излишното. Но за да остана верен на себе си , аз ще отхвърля дори собствената си хипотеза. Нека всичко което написах да е куп безсмислици. Какво стои като антитеза на тези безсмислици? Куп други хипотези , някои от които особено красиви , но всичките страдащи от един и същ порок - всички останали хипотези за нещата са пророчества. Изстрели в нищото. Ловене на липсващи черни котки в тъмни стаи. Всички останали хипотези могат да се окажат верни , но могат и да не се окажат такива. Е добре , аз просто не съм готов да съсипя единствената Вселена в която се намирам , заради друга която може и да я няма. Когато бях съвсем малък ми подариха автомобилче. Веднага го отворих за да видя какво го движи. То никога повече не тръгна. Сега пак ми подариха автомобилче и вече нямам намерение да го отварям. Просто ще се кача на него и ще видя къде ще ме отведе. Животът Муле не е нужно да бъде пришпорван - той и без друго е в шеметен бяг. Впрочем има нещо което отличава хората в търсенето им на истината. Едните си вярват , другите не. Чудя се кои са по-смешни. А Буда все пак е познал страданието - инак нямаше да е Буда. С уважение! Никой P.S. Не чувствай неудобство от идейното противопоставяне Муле и не се извинявай! Ще взема да си помисля , че не си никакво Муле...