психологията в/на Интернет

..... не сте ли се замисляли понякога, какво правите пред компютъра, а на излезете да подишате свеж въздух, да сътворите някой Реален флирт, да пйнете по бира ...... или ..... да изживеете живота с цялата му динамика и сила ...... няма да говоря за това, което си даваме, защото такава тема вече имаше .... ;-))) ....... (имам прекрасни спомени свързани с нея) ..... ние тук сме анонимни! а чуствате ли се анонимни??? ....... във всеки един момент можем да сменим ника си, да сложим поредната маска и да разкрием друга част от същността си .... тук всеки може да каже всичко, пренебрегвайки задръжки, морал и предрасъдъци, можем да споделим тайни, съкровени мисли и чуства без да се опасяваме, че някой ще ни навреди, злепостави, възползва..., също така безопасно можем да отприщим и агресията си ..... голям минус на този тип връзки е, че липсва визуалния контакт, невербалната комуникация, не можем да чуем интонацията ...... ..... и все пак пиша всичко това с едно малко съмнение и се замислям:Можем ли да живеем виртуално, да не се стремим към реалния контакт и да сме действително анонимни .... и в карйна сметка защо е всичко това? какво правим тук? P.S. ....... поздравявам ника, на когото всичко по- горе ще му се стори познато ..... и дори ще открие някои липси ..... ;-)))

Да имаш същност и да я представиш и да ти викат "УРА'?Тефал мрази психо работниците.Тефал мрари да разсъждава логично.ЛА ПИОВРА разсъждава много логочно и това според мене е проблем.Във всеки Човек живее едно малко човече и малкото човече си има една малка истина.Съвременната Фройдова и др...психология отнема тази /спомената по горе/истина.Не може...аз не съм съгласен.Аз си имам истина

Пио! Ами ... май пак си ми прочела мислите! Ама ... :-) Аз никак не се чувствам анонимна. Отговорна съм за всяко нещо, което пиша. Но ... излиза, че може! Не само може, ами е и приятно! Нямам агресия за отприщване, само ... нещо по-друго. Хубавите неща бавно ставали. Ама колко бавно... не се казва в поговорката. Свежият въздух е прекалено реален и явен, за да е интересен. Динамиката съм опитвала, хубава е. И понеже съм сигурна, че ще има никове, на които ще им се сторя скучна и обикновена, или недостатъчно "дълбока", ще кажа, че мен ме привлича естественото, непринуденото в нас, това, което е на границата на достъпното, че и отвъд нея, това което излиза непринудено изпод пръстите ни, без да го обмисляме и мъдрим с часове. И че вярвам, че колкото и различни никове да използваме, все пак под тях сме ние. Има и елемент на загадка, който е много интересен, и който ме задържа тук. Затова аз лично, не държа да знам кои са хората под никовете. Би ми било безинтересно. Хубаво ми е да чета за съмненията, желанията и надеждите на всички тук. И да споделяме съкровени и тайни неща, но без да знаем кои сме. Това ми харесва, зрънцето естественост, затова съм тук. Замисли се колко пъти на ден виждаш естественото у хората. И колко от тях, биха споделили съкровените си мисли? Всички са нагласени, пригодени и адаптирани към тяхната си действителност. А колко по-интересни са иначе! Мисля, че има ценни хора тук. Личат си, въпреки, че някои от тях не умеят да се изразяват добре писмено. Вълнува ме отгатването и неизвестността. Вероятно не всички мислят като мен. Приемам го. Различни сме все пак. Но понеже сме тук, вярвам, че има нещичко, което ни свързва... ВИ

hajde, ako si napisha dilomnata i wse oshte sym w Sofia / do anoimniq PC :)))/ shte ti pisha poweche. sega iskam samo da di podhwyrlq edna ideq...kato prodylzhenie na towa, koeto ti pishesh: Ami ako tazi anonimnost/maska etc. e prosto opit za eksperiment sys sebesi; ako sym se primiril che ne moga/nqmam sili, resurs etc/ da zawyrzha realen flirt...towa tuk bi moglo da se qwi edin wid trenirowka za realniq zhiwot. nqma da dawam primeri ot clubowete... ok ,do tuk, che nqmam wreme ako nqkoi go interesuwa ne pisha ot pyrwo lice za da opisha sebe si:))) Pozdrawi

tihon, тренировка ли......? .....хм ...... може ...... но все си мисля, че колкото и никове да сменяме от себе си не може да избягаме, а дали виртуалното общуване води до разкрепостяване и в реалното ..... може би (ако се виждаш с хора ор чата) ....... tihon, правиш ли връзка между нета и самотата, между алкохола напр. (или друг опият или просто нещо към което може да се пристрастиш) и нета? усмихвам се на Ви, защото тя разбира ;-))) уснихвам се и на тефал, на едно малко човече и неговата истина и се радванм, че то е толкова живо ;-)) и на tihon, защото е логичен ;-)))0 ..... и на останалита разбира се ........ ;-))) (няма да пиша, че се усмихвам от екрана ви и че танцувам пред компютъра - това май е патентовано) ....... ;-)))

Замислих се и се сетих за нещо което открих преди години - "не е важно какво правя, а какво мисля". Така че за мен този минус на общуването в интернет е плюс. "По дрехите посрещат" и винаги ще е така, само не и в мрежата. Тук нещата започват директно от втората част и това е супер. Не мога да сравнявам бързия и лесен контакт с хилядите никове в интернет и ограниченото от пространството 'реално' общуване. За мен те са две отделни неща и всяко едно от тях е интересно. Не мисля че в близкото бъдеще виртуалното пространството ще замести физическото. Почти съм сигурен , че някой ден ще стане нещо подобно на матрицата и богатите ще живеят в прекрасен свят без да се събуждат от животоподържащите камери и най-вероятно ще са безсмъртни. Това е.

Kakto mi kaza edna poznata Internet-a mozhe da byde dobra terapija v takiva sluchai :)))

Ще ви кажа как е при мен. Може за някои интернет да е тренировка на комуникационните способности, всеки си има причина да контактува по интернет. Аз лично, намирам този вид контакт за интересен и удобен. Интересен - защото ми харесва да контактувам с хора без да ги виждам, иначе може да стане твърде изискващо и обвързващо. И удобен - защото и без това работя пред компютър по цял ден, след 17:30 - също. Преди да дойда тук, ходех в един друг клуб. Иначе, в реалния живот аз съм същата, каквато и тук. Екстроверт съм. Ако дам е-мейла си на някого, то е за да продължим дискусията по-нашироко ако има желание. А пък ... реалният флирт често води до ... нещо. Все същото :-) Зависи кой какво търси. Но на живо има фалш. Хората се представят за добри и хубави, само за да ги приемеш. Обвържеш ли се - показват си рогата. Затова ми харесва тук. Нямам претенции към никого, нито пък някой има към мен.

Резултатите от едно изследване, показват, че ефектът от общуването се обуславя от три фактора с различна тежест: Думите - 7 % !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Интонация - 38 % Жестове - 55 % А?:о) Интересно, какво ли правим с тези мижавки 7 %? Или по-скоро с липсващите 93 %? Моят личен отговор е - набавяме си ги. Със собствените си надежди и опасения. Не че винаги бъркаме. Статистически не е възможно ВСЕКИ път да бъркаме. Обаче. Обачееее....:))) Това е най-големия недостатък. А предимството - ами при съответното желание, общуването може да се развие със страхотна скорост. И да достигне дълбочината немислима, ако всичко става в Реалния живот. Със съответните последици от това. А колкото до идеята, моято най-често се промъква, че всико е фалш и измислица, една приятелка казва : "В и'нет човек може да е това, което е и иска да бъде. В най-чист вид. А дали го реализира - това е вече друг въпрос".

Всеки в Мрежата е анонимен толкова, колкото иска да бъде. Тук има само думи. И всеки сам решава дали да им вярва, или не. Виртуалните отношения се развиват много бързо и са много интензивни. Понякога хората не са подготвени за това. Дали са пълноценни? По принцип не. Но...всяко правило си има изключения. Известно време бях чат-маниак и забелязах следния "странен" феномен- "краставите магарета" се надушват и в Интернет!!! Има никове, които, само като видя, и изпитвам желание да се преместя в друга стая...и после се оказва, че наистина не мога да комуникирам с тези хора. Обратното- с хора, с които после месеци наред сме били зедно почти всяка вечер, говорили сме за какво ли не и сме споделяли много лични неща- интуитивно сме се разпознавали от първо "виждане" :) Не мисля, че е проблем липсата на визуален контакт. Невербалната комуникация носи и плюсове, и минуси. Когато говорим за нормалния вариант, в който човек се държи естествено в мрежата и следва спонтанността на изразяването си, липсата на визия носи предимството, че дава по-богато усещане за личността. Общуването във форум е по-различно, то не е чак толкова спонтанно. Има и закъснителност на реакциите. Какво правим тук? Ами нали имаше тема- Какво си даваме?, в нея са част от отговорите. За всеки причината е различна. Все пак, помислете, сигурна съм че всеки от вас е срещнал в Мрежата поне една личност, или повече, които в реалния си живот не би срещнал никога...и които са го направили по-богат на мисли, идеи, усещания....

Sin, и аз така усещам нещата. Форумите не са достатъчно спонтанни. Затова бях предложила да се видим в чат, но само ние, които пишем тук. Защото иначе става голяма бъркотия. И щеше да е много интересно, защото мъъъъничко се познаваме оттук. И защото нямаше да има време за обмисляне на отговорите. Иска ми се да отида в някой готин чат. Иначе нямам какво да кажа на хора, които никак не познавам. А има и още едно нещо, замисляла ли си се как точно, психологически, никовете обясняват личността? Това ми се струва много интересна тема!

Хахахаха...ВИ...по моите никове може сигурно да се защити дисертация хахахаха ... или поне курсова работа ;) Да ти кажа, забелязала съм, че различните хора имат предпочитания към различни мои никове, макар че сме били в обща компания и сме "присъствали" по едно и също време на едни и същи дискусии - онлайн. Та, разпитвала съм ги по въпроса и ето какво ми казват: с еди-кой си ник ти си по-разсъдлива и си много респектираща, държиш се на дистанция и е трудно човек да навлезе в жизненото ти пространство; с друг някой- си ник си по-мека и по-женствена, има някаква загадъчност около теб; с трети ник съм била...мааа...му ... едва ли не жена-вамп...в смисъл, че съм излъчвала сексуалност с него...хахаха...и това все хора, с които месеци наред чатя!!! Какво ще кажеш, а? Знаеш ли, като става въпрос за погледите на хората, аз обичам да казвам- всеки гледа, както си може, пък това, което другите намират в този поглед....:))))

Хм, да. И аз имам някакъв опит с различни никове, в разни чатове. Зависи от настроението. Ако ми е ден за смешки, влизам със смешен ник. Ако ми е ден за мрънкане, влизам с хленчещ ник, а пък ако ми е ден за ... ха ха! тогава влизам с един такъв ник.... ум да ти зайде! :-) Игра с чуждите представи. Но тук винаги влизам с един и същ ник. Така ми се иска да бъде, така ми е интересно. И все пак, никъде не бих влязла като "Муле" или "Мечка Стръвница", ха ха! Така че, пак може да се правят заключения от използваните никове, даже много по-обширни ако са повече, и особено ако хората те познават и знаят, че си същия човек. Пък и нали каквото повикало, такова се обадило. С какъвто ник влезеш, с такива образи ще се запознаеш. В зависимост от настроението в момента.

:)