Благородство и компромиси

Каква цена имат компромисите? Кога човек трябва да спре да прави компромиси? Когато злоупотребят с него ли или преди това? Кога благородството се превръща в глупост и пренебрегване на Аз-а? И как може хем да сме благородни, и хем да сме достатъчно настойчиви в отстояването на себе си?

........ ааааа не знам ...... на мен всичко живо "ми се качва на главата". Правя компромиси и прощавам преди всичко заради мен самата, с една "сляпа" вяра ..... че следващият път ще е различно ....... пиша го това, но не значи, че няма граници и опасни територии ........ каква е цената ли ..... хм ......... не знам ....... или те потискат или и на теб ти отвръщат с компромис (но не се надявай) ..... кога да спреш ли ..... аз едва ли някога ще спра .... освен ако не преустановя контактите със съответния човек .... благородството, обикновено е подчинено на някаква прекрасна идея (до тук всичко с Аз-а е о.к.), но понякога се случва, така че отсрещната страна се възползва и подиграва с теб ...... е можеш ли да кажеш, че благородството те е "наранило" ....... наранили са те очакванията, реакцията ...... и т.н. и на последният ти въпрос бих отговорила с Да! ..... но и това си е цяло изкуство и точно определяне на границите ..... ;-)))... .... Ви, за съжаление и с "добрите" хора се случват "лоши" неща ..... ;-)))

цената на компромиса понякога е много голяма, друг път -не. зависи за какво се плаща тя. т.е. първо оценяваме това- какъв е компромиса и защо го правим. да правиш компромиси за щяло и нещяло, си е глупост. да не правиш изобщо компромиси - също. границата си е субективна. тя е точно там, където човек се чувства вече насилен да се пренебрегне. не слагам благородството от другата страна на безкомпромисност. явно за мен е друг смисъла на понятието. можем да сме и двете едновременно, ако сме твърдо убедени в правотата си и отстояваме себе си. абе де да знам:)) дето се вика "качват ми се на главата"! ама и аз на тяхната:)))))

zdrasti. мился че няма рецепта която да е универсална. като за всяко нещо. и от друга страна ....има.

Единствено БОГ е благ.Който си мисли че е благ, е лъжец на самия себе си.Който очаква благородство от хората, той е глупак.Не можеш да получиш благородство, ако не го притежаваш. Компормиса, това е бизнес със себе си. Ти правеш компромиси, защото нямаш друг избор.Ти си принуден да правиш компромис.ПРинудата става начин на живот и мислене. Компромиса е начин на живот и мислене. Огледайте се....ви е сте принудени да носите имена, които не са ваши.... Вие сте принудени да живеете в семейства, които често мразите..... Вие сте принудени, да работите, защото ще останете гладни.... Вие сте принудени и да мислите.....така както мислите. Всяка принуда създава вътрешно недоволство. Затова ...сте постоянно и недоволни ....... Затова и сънувате....... благородство и компормиси.....

с този назидателен тон може или не може .....а? няма еднакви хора. няма. има и готини хора има и боклуци. това че мулето си е имал работа с боклуци не значи че и останалите са такива. муле с рецептите само в аптеката брат ми. само там.

Питон, мислех че някой те е хванал и сложил в зоологическата градина.Сега поне съм спокоен.Тук си, и си пълзиш тихо. Хората Питоне са хора.Докато са хора...са еднакво глупави и нещастни.Тогава,те си мечтаят за "благородство и компромиси". Имат ли благородство към закланите животни?Имат ли компромис , към хартията, която ползуват....та тя е от живо някога дърво...... Не пиши глупости Питоне, защото не си глупав...зная това. А останалите да се пържат на огъня...докато се изпържат и разберат какво им е на мръвките и на черчеветата на прозорците, които някога са били живи дървета.

mule, mnogo interesno mnenie po vuprosa....i do not think that kompromises are a thing to be unhappy about...po skoro te sa tools za lichno podobrenie i put kum vzaimno uchenie i obshto udovoletvorenie....interesno mi e da chuia kakvi sa novite mnenia i teorii po tezi vuprosi v bulgaria...iavno ne vsichko se e promenilo...

Хм, и на мен всичко живо ми се качва на главата, че и по-нагоре. И аз не знам отговорите на тези въпроси, иначе не бих ви питала. Но, да - наранени са очакванията ми, че на доброто се отвръща с добро. Вероятно всеки си има граници, когато вече трябва да спре да прави компромиси със себе си, но когато се осмели да го направи, веднага му казват, че е егоист. И аз съм виждала как на добрите хора им се случват лоши неща. Но защо? Нали уж... А трябва ли "Ако те ударят по едната страна, да предложиш и другата"? Това не е ли пораженческо? Не противоречи ли на инстинкта за самосъхранение? Как да станем съвършени???

муле когато се приземиш на земята ще ме разбереш. сега си лети спокойно. но аз не бързам.

Компромисът е плод на съзнателно решение. Какво бихте казали за следния тип ситуация "качване на главата": просто ви мързи да се "занимавате с глупости" и оставяте някого (някои) да си "пасат", понеже не си струва да се занимавате с тях...и в един момент направо ви подлудяват и тогава... Това не е приемане, не е и компромис. Вие сте "над" тези неща. ХА ха . Обаче накрая се оказвате "прекарани" от собствената си "извисеност", защото прекалено дълго сте оставили други да си "разиграват коня", както искат... Не ви ли се е случвало?

"Компромиса е плод на съзнателно решение"-пишеш Сине. ПРеди да вземаш "съзнателно решение", ти си обучавана като куче, Сине, как се реагира в определени ситуации.На теб ти е натрапен начин на мислене и поведение....ти си продукт Сине, дресирано животно. "Съзнателното ти решение", във всички случаи е плод на принуда върху теб.Така че и всеки "съзнателен компромис" е продължение на тази принуда. Всяко решение е грешно Сине, но едва ли ще усетиш това, което ти пиша.Избирайки едното от възможните решения, ти отхвърляш другите възможни.С колко процента от капацитета на мижавия си мозък работиш???? От 5-6 процента. Смешно е това което си написала Сине, както са смешни процентите от мозъка ти, с които си го написала...... Другото не го коментирам....няма смисъл

На тези въпроси наистина нямат универсален отговор. И все пак ще се опитам да обобщя: А 1. Правя компромис когато смятам, че човека все пак ще се промени. 2. Когато преценя, че ако не направя компромис ще има по - тежки последици за мен, отколкото ако го направя. 3. Когато въпросът е толкова маловажен, че няма смисъл от усилията да не правиш компромис. 4. Когато съм влюбен 5. Когато просто чувствам, че трябва да направя компромис. 6. Когато другата страна е правила компромиси спрямо мен. Б 1. Не мога да направя компромис, когато доверието ми към другия е изчерпано напълно. 2. Когато ми е изчерпана психическата енергия да приема компромиса. 3. Когато имам достатъчно енергия да си отстоя разбиранията. 4. Когато просто чувствам, че не мога да направя компромис. Пък що се отнася до благородството - наистина понякога линията между него и глупостта е много тънка. Просто трябва да имаш мярка с кого до къде можеш да стигнеш. Индивидуално...

Кратко, но достатъчно изчерпателно. Адмирации за Един мислител! За Муленце - провокаторе и пакостнико, извинявай, че се намесвам в диалога със "Син". Всеки бозайник -да не кажа и жив организъм - е "продукт" на средата си , спомни си дядо Дарвин. Аз съм "продукт" на човешката среда, Тарзан - на маймунската, а Маугли - на вълчата глутница. Адаптация, знаеш, ако искаш, тълкувай я като принуда. иначе в природата просто не се оцелява - ако почна с обществото пък, ще стане хептен сложно. Колкото до мозъка и капацитета му - слава Богу, че е така, защото откакто се родим започваме да остаряваме. Представяш ли си ако ги нямаме тези резерви каква сенилна деменция- старческо оглупяване - ще се възцари още в детската градина! Или пък какво ще стане, ако черният дроб няма резерви и за после ако известно време практикуваме "не-разделно пиене"?

Blagodaria! :-) Hubavo e kakvoto si pisal, slaga neshtata v niakakyv red, pone za men.

Е, като няма да го усетя, защо си правиш труда да ми го пишеш?!!!

Докторе,радвам се че се включваш."Адаптацията" като процес, който маркираш ти, .....е път към ада. Излизането от ада, става по обратен път.И трае много дълго или много кратко. Излизането от ада, не отменя изплащането на кармичните задължения....често и болести.

Сине, въобще не си правя труда.Труда е труден.А за мен това е удоволствие....ха ха ха ха Когато нещо е удоволствие, то не е трудно. Мисленето също не е трудно.Когато излиза от свободен ум.

Винаги се опитвам да сложа малко ред в нещата. Радвам се, че моят ред ти е допаднал. :-)

Не знам, може би от някаква позиция адаптацията и да е път към ада. Ти обаче как би постъпил с дете като моя син, което, водето от своята вродена любознателност упорито бърка с каквото му попадне - вкл. и с метал - в контактите? Да го оставя спокойно да премине "фазата на опознаване на средата, която е белег на вътрешната мотивация на човека"? Че той няма да оцелее и два дни , вероятно адът не му мърда! Първо, родителският инстинкт се задейства мълниеносно, дори без да имеш време за теоретични обяснения хлапето бива отстранено, а опасната среда -в случая контакта - обезопасена. Налага му се да се адаптира към новите условия, защото иначе няма да може да развие нито физиката, нито интелекта си, нито "да се впише в света на 21-вия век" - много поетично, нали! Това пак става с принуда и контрол. Е, дали обаче начинът е авторитарен или по-хуманен - тук има голям диапазон. Но и нашата котка си принуждава децата да се държат по достоен за котките начин, да се адаптират - и с добро, и с пердах. Аз лично не удрям - имам лош език и той ми помага, ако трябва да накажа някого. А на какви ценности ще си научиш отрока, това също ще допринесе за адаптацията му - дали напр. ще му втълпиш, че е част от природата, а не е над нея - т. нар. екологично съзнание... Относно кармата не мога нищо да кажа, имам бегли познания. Друга тема за теб: В контекста на горните приказки искам да те попитам дали си се замислял какво представляват хората докато са малки деца - хич не са толкова милички и симпатични, ами са си зверчета, както и малките котета - спомни си книгата "Повелителят на мухите". Другото им идва от човешката среда, и то не винаги по най- приятния за индивида начин начин. Обаче чрез нея-човешката среда, обществото ни, де - са се родили и куп полезни неща или добри идеи, вкл. тази за кармата - поне на мен ми се струва така. Може и да има и "космически" влияния - аз обаче не мога да говоря за феномени, за които имам малко знания. Поздрави.