Какво си даваме.

Какво си даваме като се четем един друг - внимание или повод за мислене? Всички тук търсим нещо, нали? Щом сме тук, значи ни липсва "нещото", за всеки е различно, един търси обич, друг - просто събеседници, трети търси себе си, някои пък не знаят какво точно търсят... Когато го намерим, няма да идваме вече тук...

Не, не. Това което го търсим, е все едно и също... само че няма име. Пък оттук ще се махнем не когато го намерим, а когато осъзнаем, че трябва да го търсим другаде. Но и там няма да го има.

Това, че го търсим тук, не значи че не сме осъзнали, че трябва да търсим и другаде. Просто може би няма къде другаде да търсим в момента. А когато намерим къде ... Защо ти се струва, че и там няма да го има?

Защото така е по-логично, по-красиво - търсенето, следвано от почти-намиране, но не-затворено, отворено с ново или със същото продължаващо търсене... Не е песимизъм това, напротив. Вярвам - който търси, намира. Не всеки търси. Но веднъж започнал, не спира - намирането на търсеното никога не е това, за което търсещият е мечтал (примерно).

.... според мен колкото и да са индивидуални отговорите - толкова са и общи .... може би това е комуникация, с интересни събеседници, а може и да е само загуба на време, а може и да ти е много приятно и да изпиташ хубаво чуство докато четеш и пишеш ....... а има и нещо друго ... ние идваме, защото търсим, но оставаме, защото ......... май все пак нещо намираме, независимо дали е това, което сме търсили ......... ;-)))

Tova mnogo mi haresa :))) Bravo Katrin!

E, някои вече се махнаха ;-) Дали са го намерили? Или и "там" го е нямало?

ako istinata ne e tam kudeto si kudeto drugade smqtash da q tursish

Добър въпрос. Трябва да е някъде около нас :-) на една ръка разстояние, трябва само да се пресегнем... Но в коя посока?

в тази борба.Научи се да се грижи и за своята сигурност. И вече знаеше как да застрашава чуждата. Да контролираш чуждия страх - това е власт ! Властта е сила . Тази сила носи спокойствие. Спокойствието - пустота.

predpolagam 4e tova e retori4en vupros VI zashtoto otgovora e qsen-navutre ,zad stenite na dushata,tq e tam i 4aka

Знаете ли на колко хора и през ум не им минава да ровят тук ? И ми казват че съм луд да си губя така времето ? Да, тук търсим нещо - различни неща. Да ги обобщим е ненужно. Да ги осъзнаем всичките - това ли искате ? И какво точно ви вълнува - вашата собствена мотивация, в която не сте сигурни евентуално, или любопитството защо другите са тук ? Е, да не съм егоист тогава - тук съм за да поумнявам и да срещам умни хора. Но дали това е всичко ? Дали не търся сродна душа ? Дали умът ме интрерсува повече от чувствата ? Дали не се кефя повече на едно "Благодаря", отколкото на едно откритие ? Всеки сам прави избора. Аз се радвам да се срещам с вас, именно защото хората които срещам физически не биха общували с мен като вас. Ценя ви затова че сте различни. Различни, пък било то и от скука. Важното е че цените мисълта. Вие сте мислещи същества, повече от другите. А това не е повод за надменност, но е повод за уважение. С уважение : Васко

BLAGODARQ TI VASKO ,4e si tuk i 4e davash mneniq..... vsushtnost mi haresvat mnogo tvoite neshta daje mi se shte da te poznavam li4no no znam 4e dori tova da stane nikoga v fizi4eskiq svqt nqma da si govorim za tezi nehsta....blagodarq ti ot imeto na vsi4ki i na vsi4ki ostanali blagodarq......

Blagodarja za ocenkata kojato ni davash :-) Syshtoto s pylna sila vazhi i za teb :)

А това за говоренето си е твой проблем. Не бих се променил при физическа среща.

Тук май се сформира едно странно "общество" ... наистина е твърде различно от реалното. Виртуално е, няма го, не съществува. Мисля, че мен точно това ме кара да идвам тук, да търся диалог с вас, които не виждам, не чувам и не познавам. Кои сме ние? Ако се бяхме срещнали в живота случайно, може би нямаше да си обърнем внимание, да се поинтересуваме кой какво мисли и защо. Наистина е интересно - тук сме с това, което пишем, няма body language, няма звук на смях, няма сълзи, няма образи и цветове. Контактуваме с това, което ни идва отвътре. Ценно е, иначе в реалността виждам само маски, някои от тях ме плашат. А колко по-хубави сме без тях... Да, търсим различни неща, а вие намирате ли ги тук?

Естествено бе, Гандалф ! Да не си мислиш че съм идиот ?!? :)

:)))) Веселиш ме ВИ ! :)) Така си е! Хубави сме без тях. Но и нереални. Общуването често противоречи с действията ни. Сигурно го забелязваш. Така че голяма част от душиците ни са фалшивки, без дори самите ние да знаем това (понякога). Не се доверявай на думи, а на дела.

Най- ценното е, че когато ти се говори за нещо, имаш шанс да намериш събеседник, който иска да говори за същото. Във физическия живот е трудна работа - трябва да е най-често емоционално ангажиран с тебе човек.

Съвсем си прав! :-) Пък докато омаяме някого емоционално се губи ценно време :-) и се намесват и материални неща!