Невинност

Вие чувствате ли се невинни? Или чувствали ли сте се някога такива? Какво е според вас невинността? Невинно ли е според вас новороденото, което носи в себе си генетичното замърсяване на родителите си и кармичната си обремененост? Може ли човек да е чист, но да не е невинен? Синоними ли са чистота и невинност?

Твърде умни въпроси. Дори не ги разбирам. Но ти явно си мислиш че ги разбираш поне наполовина, щом питаш.

Сине, ти си невинна, докато не осъзнаеш вината си. А когато осъзнаеш вината си, се засмиваш ....и казваш:"Ех свещенна тъпота". Само си прочети въпроса:"Вие,чувствате ли се невинни?" Чувството идва от душата.Но душата не мисли. Вината идва от ума.Вината е в мисленето, но то не чувствува. Повече няма смисъл да пиша, защото въпроса е некоректен. Въпроса като "некоректен отпада"......ако го осъзнаеш. По тъпите, не си отговорят и след смъртта. Ти не си от тях.

Nevinnostta spored men e harmonia.Mecstdy /pritsinata dovela do vina/u/samata vina.Nevinny sa samo desata.

А какво тогава е чувството? Може ли да има чувство без мисъл? Има ли душа без мисъл? Какво определя душата, като се изключи мисленето?

Здравей, Мислителю! Всички тук те приветстваме :-) Личи, че си новичък защото задаваш "опасни" въпроси. Господин МУЛЕ ще ти отговори на тях. Той е завеждащ отдел "Душа, Мисли и Чувства". Приятно четене! :-)))

Mnogo obshto zadavash vyprosa. Kakvo tochno imash predvid?

Импровизирай, Gandalf. Конкретното е част от общото:-)

xex :) dobre. priemam predizvikatelstvoto Ima hora koito se chustvat nevinni (makar drugite da misljato tochno obratnoto) Ima i hora koito v nikakyv sluchaj ne sa (dokato "obshtestvoto tvyrdi obratnoto) Koi obache sa naistina nevinnite?

Важно е човек да пази съвестта си чиста. По-безпроблемно е ;-) Невинноста е добродетел, но вината не е порок. Не мисля, че новороденото бебе би могло да се смята за виновно. Вината е нещо, което се появява или натрупва само когато имаме години и съзнателен живот зад гърба си, каквито бебето няма. Така че, нито то може да прави заключения за себе си, нито обществото за него.

Пустото му МУЛЕ...само да сбърка човек някъде и... Само дето е прав. Въпросът дали се ЧУВСТВАТЕ невинни е некоректен наистина. ЗАЩОТО какво значи невинен? Ами- НЕ виновен. Т.е. който не осъзнава вина. Дори в съдилищата оправдават лудите, извършили престъпление, защото те нито осъзнават вина, нито може да им бъде внушена вина. И те са невинни в себе си, и какво от това, Светът какво мисли?! В морално-етичен контекст невинността се определя като наивност, простодушие, девственост...все качества, които не съществуват извън рамките на конкретно общество, те са изкуствено създадени норми, които се вменяват на индивида в процеса на неговата "обработка". Вината е провинението, нарушаването на правилата и законите, поемане на отговорност за щета. И всичко това пак е изкуствено, измислено от някого за обслужването на някакви цели...да бе, за "благото" на обществото и в името на спокойствието...на управляващите...Не дискутирам правилно или не, само констатирам- изкуствено. Така че децата са невинни, за малко, ама съвсем за малко. Докато майките не почнат да пляскат нежно малката ръчичка, която обича да стои в устата...докато не се завърти колелото на фалшификата, наречен живот, движен от силата, наречена Манипулация... Чистотата не е качество на мисленето. Нито на чувствата. Чистотата е ненакърненост на целостта и хармония "извън" дефинитивността. Тя е в равновесието на "Аз"-а, и е без значение дали това е Егото на някой от живеещите в този свят или енергетичната субстанция на "осъзнатото" МУЛЕ (извинявам се, ама като знам, че ще се "сбиете", държа да направя уточнението, че за мен нещата не са особено различни в различните ни реалности:)) Така че, според мен чистота и невинност не могат да са синоними. Човек може да е чист, но да не е невинен. Замисляли ли сте се над израза "Да застанеш чист пред Бога"? Ами това е. Никой не е невинен. Но ако човек е в мир със себе си, ако е в хармония с външния за него свят (хаха осъзнал се, нали разбирате...ама това са само различни думи за едни и същи неща...), в него няма агресия, съмнение, болка... и той е ЧИСТ. Ще ви помоля преди да ми репликирате и да скачате срещу думата Бог, която използвам, да се замислите има ли всъщност значение дали става въпрос за Бог. Ако не ви харесва намека за религия (впрочем, аз НЕ съм религиозна:)), представете си една Бяла стена на равносметката и всичките безумни малки тухлички на нашия живот, които я изграждат. Вложете вашето собствено съдържание и тогава реликирайте- идеята, не думата. Ако изобщо си направите труда.

Мисъл и чувство са съсем различни. Чувството може и без мисъл. Мисълта е от съзнанието. Чувството е от душата. Душата съществува независимо от мисълта. Но нашето знание съшествува благодарение на мисълта.

Е, така както го обясняваш, излиза че само лудите са невинни. Ами, аз съм луд в много отношения тогава. Но като цяло не съм . Човешко е да не си "луд". :) И като луд смело мога да заявя, че разсъждаваш върху твърде мъгляв въпрос ... На твое място бих почакал да се разсее мъглата, ама то мъглата я виждам аз, лудия, а ти - незнам...

А ти как можеш да знаеш това? Как можеш да знаеш нещо, което излиза извън рамките на знанието(тоест на мисълта)? Получава се парадокс. Не мислиш ли така? Няма смисъл според мене да се говори за неща, които са непознаваеми с помощта на разума. Според мене тук, където сме сега разполагаме единствено с него. Все едно слепия от рождение човек да ти обясни какво е зелено например. Така мисля аз...

Правиш основната грешка да разглеждаш две неща абсолютно изолирани едно от друго. В този свят всичко е взаимно свързано. Некая не ти обяснявам как слепеца може да усети светлината - сети се сам. А ти си позволяваш да твърдиш, че знанието е една затворена в себе си база данни ?!? Смехории разни ... Непознаваеми с помоща на разума ... Абе ти влюбвал ли си се ? Да си спомняш това случайно ?!? Е, как позна любовта - с разума си ли ?!? Като се убоде последния път, как си спомняш за това ? Чувстваш ли вече грешката си или да ти я кажа - разума не е всичко, имаме още и чувства. И никога не разглеждай нещата като напълно изолирани едно от друго. Често не виждаме връзката между тях, но такава винаги има. Светът е такъв. Взаимно свързан.

За твой късмет не си на мое място...или обратното? :))) И какво ще стане като се "разсее мъглата"? И кога ще стане това?

вие всички сте виновни .

В същност може и да си прав. Истината е, че още не мога да се оправя от последното влюбване. Чувствата ми изиграха много лоша шега. Просто се получи много голямо разминаване между вътрешния ми свят и реалността. И това много ме нарани. Може би затова отричам чувствата. В момента асоциативно ги свързвам най - вече със страдание. Сега моето махало е отишло в другия край така да се каже - в края на разума. Явно трябва да мина през тоя период, за да се върна към равновесието. Лошото е, че периода продължава вече доста време. На моменти почва да ме е страх, че не съм способен вече на чувства. А това не е хубаво....

Да, всички ние сме виновни. Който живее той е виновен. Това е положението.

А, мислителю, това с любовта го мисли повечко - от опит ти го казвам. И аз изскокнах наскоро от такъв дъълъг период... :) Лошо няма, преживява се. Гледай напред. Лоли, ти си невинен !