разочарование

някъде срещах, че човек не се разочаровал от другите, а от самия себе си, че всъщност се разочароваме от неоправданите надежди, очаквания и качества, които преписваме на човека срещу нас ...... не знам, може и така да е .... но е кофти, като си очаквал нещо красиво и то да не се случи или да ти е било хубаво и изведнъж Той го разваля, да ама не бил Той, а си бил Ти ..... е как да го приема като Той го е направил или не го е направил .... но пък от къде на къде Той ще реагира така както Аз искам, все пак Той си има свой собствен живот, грижи, проблеми ....... ..... ох .... не знам ...... обърках се ...... а Вие как мислите???

Ами да... И аз се разочаровам от неоправданите си надежди. Ама кой е виновен? Аз, че съм се надявала, или Той, че не ги е оправдал? Всъщност, и на мен това ми е един от настоящите проблеми. Ама ... какво да се прави, приемам го и толкова. Да става каквото ще става. Само дето толкова нерви се хабят и човек може да изкука. Мисля, че когато човек е обвързан с някого, не може да казва, че си има собствен живот, грижи и проблеми. Те просто не са само негова собственост. Ако го казва, значи не е обвързан достатъчно. Така че, човекът не си заслужава ... Аз така реших проблема си, но си познавам човека добре. Даже вече спрях да се изненадвам. Успех!

Naivno e da ochakvash che choveka do teb (sreshtu teb) shte dejstva tochno po nachina kojto ti ochakvash (zhelaesh) ... kolkoto po rano go osyznae chovek - tolkova op dobre (mnogo nejasni neshta se izjasnjavat) Udivitelnoto e obache kolko mnogo hora prodylzhavat da "ochakvat". Dazhe bih kazal mnozinstvoto.

Е, да. Ако разглеждаме човека като способен да познава света, то когато той се разочарова от света, явно сам си е виновен. Ама като те застрелват едва ли си мислиш че си виновен, макар да има известно основание. Истината все пак трябва да се търси по средата, щото не можем да искаме от себе си да сме съвършени. Това е почти невъзможно. ..... Той го разваля, а не ти ! все пак сме просто хора и трябва да се уважаваме взаимно. Разбирате ли как се опитвам да кажа че всички сме прави ? Онези - от тяхната си гледна точка ( че можем да сме съвършени), вие - от вашата( че трябва да ви уважават както и вие тях) и аз от моята - гледам живота и виждам как едни искат любов, други - съвършенство , трети - нещо друго , и излиза че всичко зависи от целта в живота. ЗАВИСИ ОТ ЦЕЛТА В ЖИВОТА. ВСИЧКО ОТ ТОВА ЗАВИСИ. виновни ли сте ? виновни ли са ? вина или съдба ? и най- вече щастие. тръсете си приятели със сходни цели в живота - може би това е истината ? Бъдете щастливи ! ;)

Съгласна съм с Другия Васко, че всичко е въпрос на приоритети. И трябва да си изберем партньор, които има сходни приоритети за живота с нашите. Но това не помага да избегнем проблема с разочарованието. Имам и съм имала щастието да бъда с хора, с които имаме сходни цели, възгледи за живота и много, много допирни точки. Но въпроса с очакванията и тяхното разминаване винаги е стоял по начина, по който го описа Никол. При това става въпрос не за глобални неща, а за дреболии(реплика, жест, отреагиране в конкретна ситуация, шега). Това създава впечатление у човека до теб(който явно няма такива изживявания), че си дребнав, вечно недоволен и перфекционист, че винаги имаш някакъв предначертан сценарий за това какво трябва да каже или да направи и той не трябва да се отделя от него. То е причина за едно напрежение у него, непрекъснато да се държи според твоите очаквания. От там следва разочарованието и за двамата. Вероятно сте прави, че се дължи на наивност, излишна романтика и емоционалност...Надявам се да го преодолея с годините. Макар,че звучи малко тъжно...да престанеш непрекъснато да очакваш нещо от другия и да мечтаеш... Обаче имам малък прогрес по въпроса...Установих, че ако престана непрекъснато да настоявам и очаквам нещо от НЕГО, той прави за мен неща, които значително надвиминават очакванията ми:)) Така, че можеш да пробваш, Никол:) УСПЕХ!

Упсссс, днес съм много разсеяна:(( Обърках LA_PIOVRA с Никол. Моля за извинение!

Преживяла съм абсолютно същото! Но когато престанах да очаквам неща от него и да се надявам, той съвсем не направи нищо, което да надмине "очакванията" ми! Напротив, като че ли почна да си мисли, че съм безхарактерна, понеже нямам претенции и очаквания. Какво ще кажеш на това?

Ами и аз от това се притеснявах. Че ако придобия способността всеки път да подминавам с мълчание и емоционално невредима подобни неща, те ще се превърнат в практика. А веднъж създадена, тя трудно ще бъде разрушена. За това поставих въпроса на обсъждане. И установих, че може би съм се проявявала като жена с бедна фантазия и неизтощима упоритост:) Понякога всичко зависи не от това да премълчиш нещо, а как ще си го поискаш...

Съществуват т.н. хора паразити<които се хранят емоционално издевателстваики върху душевното равновесие на други.Когато престанеш да очакваш,да изискваш<просто няма да получиш.и накрая пак ти ще си виновна.Аразочарованието винаги ще боли.До разкъсване.Особено ако си дал част от себе си,от доверието си.Проблемът е,че много малко хора заслужават вниманието ни< но не можем да подберем с кои да общуваме в ежедневието си-колеги<шефове и други паразити.

Айде бе, какво се лепвате за паразити ? Свършиха ли се добрите хора ? ;) А тия работи с перфекционизма и другите дивотии са резултат от най-обикновени различия меду твоя и другия опит в живота, по-просто казано - не може да сте еднакви. И вместо да се радвате на различията, ги мразите - ами това е грешка. Ако намерите еднакъв с вас човек ще умрете от скука. А като не ценят индивидуалността ви, какво се занимавате с такива ? Друга работа нямате ли си ? Намерете си уважителен човек - не са се свършили. И никога не искай от човека повече, отколкото може да ти даде. Демек, не забравяйте че всички сме просто хора и грешим и имаме вредни навици и глупаво поведение, което може би трябва да корегираме. Важното е характера. Да сме добри и разбрани хора, за да се радваме взаимно на удоволствието от общуването, да се обогатяваме взаимно както емоционално, така и интелектуално. Я, какви ги надрънках ! Да му се невиди .... :) Изхвърлете тъпчовците .... далеч, далеч ... а аз ще си се изхвърля сам ако разрешите ! :)))

;-))) УАУ ..... аз съвсем се обърках ...... май и тук няма точна рецепта ... но когато говоря за разочарование нямам предвид сами изискавания, "очаквания" е нещо малко по- различно ... ;-))) и все пак ... БЛАГОДАРЯ!!! ;-)))

Kogato niakoi ochakva i iziskva neshto ot men, imam chuvstvoto che kato vampir se e lepnal i smuche kruv ot shiata mi. I zamezva s chuvstvoto za vina, koeto suzdava v men. Ocharovat me horata, sposobni da se radvat i da obichat, bez da ochakvat i iskat nishto. Da podariavat, a ne da vzimat i lochat nenasitno. Za tiah bih napravil vsichko. Za drugite - nishto. Dzver1

Дзвер, да не бъркаме "очаквам" и "изисквам" ... защото може просто да очакваме човек да дойде на срещатат ни с добро настроение ...... дааа и ако сме си правили весели пленове, а той е скапан от нерви, умора и/или напрежение ... колкото и да со опитваме да го разберем си оставаме мъъъъъничко разочаровани .......

Стой бе, Друг Васко :-) Къде ще ходиш! Но как да намеря "уважителен човек"? Такъв, с който да не се притеснявам какво ще кажа, и дори и най-необмисленото ми действие, няма да се смята за тъпо? Е, ти викаш, че "уважителните" хора не се били свършили. Аз пък ще те уверя, че ... е, може да не са се свършили, ама са кът. Тези, които се бият в гърдите, че са печени, са боклуци. Жалкото е, че някои от тях умеят добре да се маскират.

Познавам хора, които измерват любовта не с това колко са дали на другия, а колко са приели! Такива хора обаче, не са единици. Дано да не срещам повече от тях, че нямам време.

Верно е че сме кът :) Няма как, ще търсиш, щом искаш да намериш. А как ще ги познаеш - по начина на мислене. Ама е много лесно да се заблудиш. Не мисля че е лесно да измисля начин за разпознаване ....

Хи-хи ! Печени боклуци ! :)))) Такива сме си ние, мъжете. А вие пък кълвете точно на такива ! :)) Щото познавам бая хора - доброто и скромно момче няма шанс пред нахакания му приятел - негодяй. Той ще изчука цялото училище преди това момче да се е усетило. Вие, жените е време сами да се ориентирате какво искате. Не някой да ви го дава. Като не ти харесват нахакани въздухари, не се впечатлявай от тях. Ама си се впечатляваш, нали ? Щото излъчват увереност, сила, способности и възможности ( за пари не споменавам - то се подразбира). Знам, че за една жена е важно и това, ама има умни и глупави жени. Съответно и на такива мъже попадат. Нищо лошо не искам да ти кажа. Ти сама разбираш, че човек поумнява. Втори път с въздухар от същия вид няма да се забъркаш, нали ? А за даването и вземането - не се заблуждавай, че нещата не трябва непременно да са в равновесие, за да е всичко наред.

Na teb razchitam da izmislish :-)

Hei! Tova na kakvo e otgovor??? Ti si v greshka, dragi! Naprotiv, tia deto shte izchukat cialoto uchilishte hich ne me interesuvat. Za sajalenie, te vinagi sa se interesuvali ot men, no naprazno. Navleci. Dobrite i skromni momcheta (ako izobshto veche ima takiva) imat nai-goliam shans... no si misliat, che niamat. Zatova lipsata na samochuvstvie im prechi da se iziaviat. Kakvo znachi "Vie jenite e vreme da se orientirate kakvo iskate" !!! Che nie otdavna sme se orientirali. Zashto postaviash vsichki pod edin znamenatel? Vinagi e vazmojno da popadnesh na chovek-bolkuk, koito se pravi na blagoroden, samo za da te specheli. I ako predi tova neshto ti se e sluchilo i si v stress, i ne mojesh da razsajdavash trezvo, mojesh da se izlajesh v ochakvaniata si. Po-tochno, ne vsiaka grozna jaba se prevrashta v princ! Vseki moje da sgreshi, no umnite hora ne povtariat sashtata greshka vtori pat.

A kakvo bi kazala, ako Toi ne jelae da obsajda nishto???