to eranos
5 отговора
6 прегледа
to eranos
Извинявам се,че представям отговора си като отделна тема,но искам да съм сигурна ,че ще го прочетеш С темата си "за тялото и душата"просто улучи десятката.Дали когато нараняваме тялото ,страда душата?Болката е наи-великото блженство за душата.Нищо не ме кара да се чувствам толкова пречистена и жива,както физическата болка.И не само усещането ,че боли,а и борбата на тялото с болката.Върховно удоволствие.Не съм мазохистка,не съм и психично болна,както може би ще си помислиш,но наи-възбуждащо е приливът на адреналин,които носи болката.Също както,когато поставяш организма си на предела на възможностите му.Да си на границата между съзнание и нереалност.Споменът за онова приятно отпускане от детските игри,когато си качвахме пулса
и се натискахме в соларния сплит,а после някои те "субужда".
Ако не бяха отговорностите ми към живота,бих отишла много по-далеч.
А колкото до чукането,аз съм моногамна и никога не бих изневерила на човека до мен,но когато не съм обвързана,въпросът седи по същия начин.
Можем да продължим темата.
i po-konkretno za seksa
Kogarto edna zena se cuka bezrazborno,to e zastoto iska da nakaze sebe si ili da se pocuwstwa po-silna ot muza.Towa ne e udowolstwie.Udowolstwie moze da izpitash samo s cowek,koito obicas i poznawash dobre
to eranos
Изненадана съм от реакцията ти.Мога да ти кажа само едно:
миналото не формира съзнанието на човека.Би трябвало да бъда и обидена.