Грувиел

Киро гледаше с умиление полупразната бутилка с ракия Карнобат. Значително намаленото й съдържание се дължеше на неговите благородни усилия през последния половин час. Предизвикателната визия на шишето не можеше да заблуди никого за вкуса и съмнителните качества на съдържанието, но тренираният метаболизъм на Киро не изпитваше трудности да насочи алкохола в правилната посока - мозъка. От време на време разфокусираният поглед се отклоняваше от съзерцаването на шишето и се спираше разсеяно на бездарната картина, която загрозяваше стената. На нея с водни бои беше намацан разкривен, червен дявол, който ръчкаше с тризъбец няколко грешници. На пръв поглед нищо, което да си струва да се гледа, но в контекста на последните му преживявания цапаницата се струваше твърде интересна на Киро. Беше на купон у някой си Крушата, на когото не знаеше истинското име (както и повечето от присъстващите не го знаеха) и използваше само тъпия прякор - "Ей Круша, донеси още чаши", "Круша, дай нещо безалкохолно", "Круша, Ряпата пак одрайфа килима"... Часовникът показваше 11.30 вечерта, а спиртомерът на Киро надхвърляше 400 гр. концентрат. И както обикновено става в подобни моменти, накиснатият в алкохолна баня мозък за пръв път се върна подробно на идиотските преживявания от предишните дни, за които Киро не беше посмял да мисли досега. Приблизително пет дни и 2 литра ракия по-рано Киро искаше да умре. Желаеше го с цялото си слабо и уморено тяло, с отегченото си и отчаяно от живота съзнание. Той викаше смъртта, призоваваше я да дойде вече цял месец, докато в един момент не реши да й помогне. Наля се порядъчно за кураж и излезе из града. Обикаляше безцелно като поетият алкохол му пречеше да се съсредоточи върху умирането, така както бе запланувал. Полюлявайки се леко той мина през 3 моста, за които реши че са твърде ниски, прекоси около 8 тъмни и опасни улички, минаването през които според 99% от медиите би имало летален характер в съответния час на денонощието и накрая седна уморен до някакъв доста широк булевард, чието име би трябвало да знае, но по никакъв начин не можеше да си спомни. И тогава Съдбата, с главно "с" се намеси, за да изпълни съкровеното му желание. На отсрещния тротоар се клатушкаше не кой да е, а неговият добър приятел по чашка Пешо. "Пеешоооо" изгрухтя весело Киро е се насочи към уличното платно с доволна пиянска усмивка. Усмивката остана дори след като надулия с пълна газ баварец го перна и го метна във въздуха като парцалена кукла. Изобщо голям майтап. Жалко че дребничкият костюмар, който излезе пребледнял от колата, не можеше да види смешната страна на цялата тази работа. Той обиколи два-три пъти около тялото на Киро с плачевна гримаса на лицето, после зарови пръсти в рядката си зализана нагоре коса и в крайна сметка реши да изчезне колкото се може по-бързо и подкара колата със скорост застрашаваща живота на още много други пияни и не пияни същества. Реакцията на споменатия по-горе Пешо не заслужава интерес и би привлякла вниманието само на някой психолог, който би издрънкал сума ти евтини приказки за шок и прочие. След неопределено време Киро се поосвести достатъчно, за да обърне внимание на твърде внушителната гледка, която се разкриваше пред него. Розови и зелени кръгове и петна се друсаха, клатеха и търкаляха във всички посоки. Кръгли сфери от светлина летяха наоколо и се блъскаха като билярдни топки в някакви светещи прегради и в него, което той усещаше като слаби удари в корема. Най-сетне паметта на Киро успя да привлече вниманието му върху послетното съхранено събитие, а именно ударът на колата и мигновената болка, преди да изгуби съзнание. "Мъртъв ли съм?" изломоти неволно той. "Технически си" - гласът не беше напевен или мелодичен, може би леко дрезгав и идваше зад гърба му. Без никакви усилия, което доста го учуди, Киро успя да се обърне и да съсредоточи поглед върху най-странната фигура, която беше виждал някога пиян или трезвен. Мъжът беше висок около 2 метра имаше малка сбръчкана главичка с кисело изражение, около която плуваше във въздуха обръч от зелена светлина. Беше облечен в мръсно сива тога, а от гърба му излизаха чифт раздърпани крила. "Моля моля, сега пък и претенции! Не може всички да ги оргее херувим. Още малко ще поискаш и лично Девата да те въвежда!" сърдито изграчи персоната. "Ти ангел ли си?" най-сетне успя да попита Киро. "Е не, аз съм баба ти! Викай ми Мишо. Аз съм твоя ангел пазител, тъпако." изстреля ангелът. "Ти да не си архангел Михаил?" сети се внезапно Киро. "Ха ха, много смешно." изквича фигурата "Бях архангел преди цели 5 мандата. За какъв се мислиш, за някакъв проклет шегаджия ли?". Киро беше отворил уста невярващо и от ъгълчето й се стичаше вадичка слюнка. "Защо все на мен се случват такива, уфф" сърдито мърмореше Михаил. Бръкна в някаква гънка на тогата и измъкна доста гадно изглеждаща тръбичка с полепнали по нея секрети. Докато Киро разбере какво става, ангелът беше успял да напъха почти цялата тръба в гърлото му и помпаше с нещо като ръчна помпичка. Гнусната операция продължи не повече от няколко секунди, а след това Киро се почувства сякаш е живял години в Тибет. Физиономията на Михаил малко се разведри, той захвърли тръбичката и помпата на някъде и извади от тогата огромна книга подвързана с кожа. "Такааа, да я видим сега тази работа, пич. Тука пише че в момента си на 25, нямаш деца, нередовен полов живот, пиеш много, пушиш малко, никога не влизаш в църква, освен миналата година когато беше пиян и мислеше, че това е кръчмата и се опита да изпиеш цялото църковно вино, не се молиш, вярваш слабо в Бог някъде дълбоко в себе си, ще умреш на 50 години, намушкан в гърба от крадец. Хм, има нещо гнило... Какво правиш тук? Имаш още 25 години." Киро възнагради думите на ангела с умен поглед номер три, запазен за подобни специални случаи. След малко изръси притеснено "Ами аз, ъъъъ аз такова, аз исках да умра и ъъъ нали разбираш..." "Аха, искал си да умреш значи, това е доста сериозно нарушение, да знаеш. А защо тук пише: причина за смъртта - катастрофа". "Амии...." и Киро обясни на бързо каква е работата. "Добре, пич, аз съм по въвеждането, не е мое задължение да се занимавам с глупости. Нека правният отдел се оправя с тази бъркотия." любезно се усмихна Михаил и щракна с пръсти. Киро се издигна нагоре и се понесе след ангела, който мързеливо махаше с крила от време на време, беше очевидно, че не лети благодарение на тях. "Символ, нали разбираш" обясни той "Остаряла традиция". "Михаил, ти да не би да четеш мислите ми?" попита Киро. "Мишо! Наричай ме Мишо" изквича сърдито ангелът "Шефът иска да се сближавам повече с хората!". "Мишо, къде отиваме?" "Тук пише, че си зачислен в 5ти сектор при грудковците", поясни със самодоволна усмивка Михаил. Думите му прозвучаха доста зловещо и Киро не се осмели да любопитства повече, а се зазяпа в изумителната гледка, която се разкриваше пред очите му.

Това беше един свят съставен само от светлина. Под тях и над тях светлината беше пухкава и бяла, а в другите посоки варираше във всички светли оттенъци на цветовете от дъгата. Изцяло липсваха по-тъмните цветове като кафяво, тъмно сиво, тъмно зелено. Навсякъде около, над и под тях се рееха хора на големи и малки групички или летяха целенасочено в различни посоки. Бяха облечени във всички възможни и невъзможни дрехи, които бяха почти винаги доста окъсани. От време на време прелиташе по някой ангел - мъже с раздърпана тога и отегчена физиономия като тази на Михаил. Имаше и някакви леко пълни жени с огромни гърди, дълги руси коси и малки ефирни крилца и с розови нимбове около главите. Те се виждаха доста по рядко от ангелите. "Херувими, сладки са, а?" цъкна с език Михаил и намигна за огромно учудване на Киро. Веднъж покрай тях профуча и висок тип с чиста тога и крила и с огромен бял нимб. "Архангел Гавраил." каза почти сърдито Михаил. "Мисли се за голяма работа, подмазвача гаден". Очевидно тук имаше някаква система на класово разделение, която все още убягваше на Киро. Той си отбеляза да попълни празнотите относно тукашното съществуване при първата удобна възможност. Реши да рискува с още един въпрос към ангела въводител: "Мишо, какви са тези грудковци?". "Грудковци, какви са грудковците? По твоя език грудковци означава сдуханяци. Има още и мърморковци, ропковци, подлизурковци и мазнярковци. А също и дръмковци, железнари, кортани, сартири..." Михаил реше непознати думи, съвсем малко от които говориха нещо на Киро. Например мазнярковците доста го озадачиха, но той реши да не избързва със заключенията засега. "А това Рая ли е?" попита плахо. "Да, разбира се. Независима зона за съществуване "Рай". Под управлението на император Иисус 3 от династията на Яхвите, да се свети името му!" и ангелът се прекръсти. Киро също се прекръсти, защото не искаше да ядосва водача си. Михаил го изгледа с безразличие. В момента летяха над групичка старци седящи върху кръгчета жълта светлина с тресящи се крайници и разкривени лица. Те се разкрещяха срещу тях, пръскайки слюнка на всички посоки. Един се изправи с усилия и заразмахва пръст към Киро. Стори му се че дочу за миг трепетливите им гласове, които викаха "Оштафка, оштафка". "Мишо, каква е тази работа? Нали в Рая всички са млади и здрави, без болести?" "Това са ропковците. Техните души са стари, освен това би ги наранило твърде много да няма за какво да роптаят. Затова Шефа ги е оставил в тези форми на съществуване завинаги. Повярвай ми, те са доста по щастливи от повечето от нас... Ето стигнахме. 5ти сектор. Настанявай се и приятно съществуване." И Михаил рязко смени посоката, оставяйки Киро да се рее учудено. Хората около него, които очевидно бяха грудковци седяха или лежаха сами или на малки групички наоколо докъдето можеше да види. Светлината тук беше по-малко, отколкото на другите места, през които бяха минали. Киро се приближи до най-голямата група грудковци и се заслуша в разговора, който водеха. Не му беше нужно много време, за да разбере, че всеки говореше без да слуша останалите и най-често се оплакваше за нещо или разказваше за себе си. Киро се опита да зададе няколко въпроса, но никой не му обръщаше внимание и внезапно той установи, че въпросите му по някакъв начин се израждат в монолог подобен на този на грудковците. Стреснат Киро се поотдалечи, седна на едно оранжево петно светлина и се замисли. Изведнъж забеляза фигура, която не се връзваше с това, което беше видял досега в странния свят. Тя беше керемидено червена, не летеше, а скачаше само по жълтите и оранжевите петна светлина с изключителна пъргавина. "Ей!", извика Киро. Няколко грудковци погледнаха разсеяно към червената фигура и после се върнаха към предишните си занимания, които се изчерпваха предимно с лежене, седене и монолози. Но фигурата се насочи към него и започна да се приближава доста бързо. Киро успя да я разгледа, беше дребна, набита, човекоподобна, гола, без полови органи, с рошави рижави косми по гърдите и краката. Скачайки от петно на петно, то доста бързо стигна до Киро, ухили се доволно и каза "Хей, как е?". Киро забеляза, че съществото има къса щръкнала опашка и миниатюрни рогца. Опитът му да определи какъв пол е, отново беше неуспешен, макар че създанието приличаше на дребен мъж, като се изключи липсата на пенис. "Това ли те притеснява" изсмя се то и между краката му се появи огромен възбуден член, който накара Киро да се дръпне уплашено. Червеният се затъркаля по петното светлина, кикотейки се жизнерадостно. Когато се изправи, отново беше без полови органи. "Пречи на движението, знаеш как е" намигна той. "Ти демон ли си?" попита Киро. "Аха. Казвам се Грувиел. Ти си нов тук май?". Киро потвърди и каза името си. Демонът протегна ръка и се здрависа с него. Зад всичките му движения се усещаха жизненост и сила, контрастиращи с бавното и мързеливо съществувание на другите обитатели на Рай, които Киро беше видял досега с изключение на забързания архангел. "Те са длъжностните лица. Архангелите имам предвид" поясни Грувиел. "Можеш ли да ми обясниш какво става тук?" попита с надежда Киро. "Естествено, приятел. Сядай и слушай" каза демонът и сам се настани с кръстосани крака на една издатина в края на жълтата светлина. "В началото бе словото" започна той. "Да, да, това съм го чувал. Но какво точно означава?" го прекъсна Киро. "Преди около 10000 земни години беше създадена този космос. За нашите родители, дошли от място, чиято структура и закони ти не би могъл да разбереш, този акт на сътворение беше нещо като построяване на паметник или произведение на изкуството. След сътворението специален екип от специалисти беше натоварен със задачата да създава живот и да го управлява. Този екип се ръководеше от династията на Сатанаилите. Разбира се не трябва да приемаш думата династия с човешкото й значение, защото всички ние сме безсмъртни, но има непрекъснат обмен на кадри с хаоса, както и между небето, Земя и подземното царство." "Ааа, подземното царство..." прекъсна го Киро. "Не бързай! И до там ще стигнем. И така династията на Сатанаилите сътвори живота от материята и го развиваше докато той достигна своя връх - съществата, които вие наричате динозаври. Разбира се, както винаги вашите учени всичко объркаха - от времето, когато са живели динозаврите до техния интелект, който беше огромен. Динозаврите бяха творци. Но както и да е... В един момент възникна конфликт между управляващата династия и синдиката на черноработниците, които бяха недоволни от мащабните размери на обитателите на Земя, които им създаваха много работа. Стигна се до стълкновения и в крайна сметка беше извършен преврат и династията на Сатанаилите, заедно със своите привърженици Демоните, бяха прокудени от "управляващия център Небе" или "независимата зона за съществуване Рай", както по късно го преименуваха. На командния пост се настани династията на Яхвите, а Сатанаилите и Демоните сътвориха подземното царство, откъдето наблюдаваха с тъга гаврата на Яхвите със създаденото с толкова много усилия. Първо унищожиха динозаврите. На тяхно място създадоха маймуните, които бяха обида за цялото произведение на изкуството "Вселена", направено да краси хаоса. Естествено скоро между тях възникнаха противоречия, поради бързото изчерпване на ресурси, заради недостойното поведение на някои индивиди, които се възползваха от ръководните си постове и крадяха. Яхвите отказваха да признаят, че не могат да контролират нещата и започнаха да заточват крадците на Земя в тела на маймуни. Постепено корупцията обхващаше все по-високопоставени лица, които бяха изпращани на Земя за все по-дълги периоди от време и на това се дължи т.нар. "прогрес" на човечеството, както и нарастващата продължителност на живота ви. Оказа се обаче, че черноработниците, с които започна чистката се държаха на Земя много по-благородно от висшите служители, които започнаха усилено да разрушават това творение, като в основата на действията им стоеше желанието да се завърнат към Хаоса. Разбира се Яхвите започнаха масирана кампания за духовно и морално пречистване на провинилите се индивиди. В основата на тази кампания стоеше твърде недостойния опит да се изнамери измислен враг в наше лице - Сатанаилите и Демоните, които си стояхме в подземното царство, без да се намесваме в унищожителната политика на Яхвите. Когато това не даде очакваният резултат Яхвите изпратиха спец група "Иудеи", която да се опита да наложи контрол върху заточените на Земя престъпници. Спец групата се представяше със съмнителен успех, докато накрая не беше изцяло обезсилена от затворническата банда "Римляни". В пристъп на отчаяние Яхвите изпратиха настоящия си замесник председател Иисус Синбожи на земята да наложи някакъв контрол върху Земляните. Той се справи изненадващо добре, най-вече за наша сметка - със заплахи и прази обещания успя да сложи началото на затворническата организация "Света Църква". Тази групировка, както и в последстсвие създадената от Мохамед 1 банда "Аллах" успяха да извършат повече срамни дела от всички затворници взети заедно. Най-сетне Сатанаилите решиха да се намесим в опит да ограничим пагубното влияние на Яхвите на Земя. Действащи в нелегалност наши агенти успяха да създадат тайните организации "Магия" и "Изкуство", чиите членове магьосници и творци усилено завербуваха хора сред заточените на Земя. Тези организации в момента водят неравна борба с изключително опасната терористична групировка "Наука", а Яхвите отдавна са вдигнали ръце и са се отказали да се опитват да сложат някакъв ред сред затворниците си. Но продължават да заточват все повече и повече души на Земя, като с това застрашават самото й съществуване. Както сам видя, тук нищо не е тъй цветущо, както го представят агентите на "Света Църква". Напротив. Евентуалното скорошно унищожение на Земя ще доведе до връщането на всички затворници в Рай, което от своя страна със сигурност ще предизвика гражданска война." Киро гледаше оцъклен и се опитваше да схване това, което му говореше Грувиел. Никога не е бил набожен, но все пак това, което демонът му разказваше, надхвърляше всичко, в което би могъл да повярва. Най-сетне се осъзна и погледна с надежда към Грувиел "Можеш ли да ми помогнеш да се махна от тук?". "Хм, я си дай пръста за малко" и демонът дръпна ръката му и натисна показалеца върху малко блестящо стъкълце изрязано във формата на квадрат. "Един момент" каза той и във въздуха внезапно се появи малък компютърен терминал. Демонът пъхна стъкълцето в някакъв слот и зачете появилата се почти мигновено на екрана информация. "Както и предполагах. Твоят въводител Михаил всичко е объркал. Трябвало е да минеш през нравствената комисия, а не да приключваш земното си заточение и да идваш в Рай." "Каква комисия" не разбра Киро. "Нравствената комисия се занимава с недисциплинираните затворници като ги мъмри и им дава предупреждения. Ангел Михаил е трябвало да ти прожектира оня глупав филм за това как се движиш през тунел, а накрая има светлина, а вместо това той те е довел тук. Ела с мен" и демонът заскача целенасочено по оранжевите петна светлина. Пред тях се появи сияен надпис "Нравствена комисия", демонът го хвана за ръката и го блъсна през надписа като извика след него "Аз ще се прикрия. Не мога да влизам там. Ти поискай да се оплачеш на св. Петър". Киро се озова в помещение, където лениво се рееха стотина ангели и няколко архангела. "Искам да се оплача на св.Петър" изрева с цяло гърло Киро, връщайки си го за всички преживяни досега небивалици с този вик. Моментално около него се струпаха ангели, взеха му отпечатъци, завикаха нещо помежду си и изведнъж настана тъмнина. Киро се носеше през тунел и в края му виждаше светлина... Събуди се в болницата с гипсирана ръка и омотана в бинт глава. изписаха го след 4 дни, а на петия добрите му приятели по чашка си спомниха за него и го замъкнаха на купона на Крушата. И така той седеше пред полупразната бутилка, спомняше си преживаното и от време на време поглеждаше картината с дявола. Сигурно всичко е било някакъв пиянски сън, си мислеше Киро, когато дяволът от картината се раздвижи и се чу едно твърде отчетливо "Псст". Киро се разтрепери и се вкопчи с надежда в бутилката, но това не помогна особено, когато две червени ръце се появиха от картината, сграбчиха Киро за кръста и го изтеглиха в стената пред удивените погледи на тези, които бяха достатъчно трезви, за да забележат какво става. За момент им се стори, че на картината вече има един грешник повече, но после никой не можеше да потвърди със сигурност. Така и не разбраха къде изчезна Киро А той се намираше в свят, където мракът се разсейваше от весели пламъци и от светлини наподобяващи дискотечните. "Нашите пиротехници - много са добри" с гордост каза Грувиел. "Какво правя тук?" попита Киро. "Доведох те да ти покажа подземното царство. Разгледай го добре, защото ще ти направя предложение. Съществата тук се занимават с изкуство. Творят красота и щастие в различни форми. Там на огньовете виждаш ковачите ни, които правят предмети на изкуството от метал. Там са художниците, музикантите, писателите, на теб сигурно ще ти хареса най-много нашия женски лицей, изучаващ изкуството на любовта. Там всеки мъж е добре дошъл. Поогледай наоколо." Киро не се нуждаеше от покана. Поглъщаше всичко с жаден поглед. Внезапно му хрумна "А това не е ли измама?" "Измама са глупостите на групировките, които плашат хората с нас и с дома ни. Доведох те тук, защото видях, че си готов да станеш един от нас и да посветиш остатъка от заточението си в борба с унищожителите на Земя. След като изтече 25 годишната ти присъда дадена ти от Яхвите, ще можеш да се пенсионираш и да се присъединиш към блаженотворящите тук, освен ако случайно нямаш желание да продължиш агентурната си дейност. Е какво ще кажеш?" "Приемам" изкрещя Киро и ентусиазирано раздруса ръката на Грувиел. Демонът се усмихна прителски и прегърна Киро. "Добре дошъл братко. Ела с мен в агентурния отдел да получиш указания". Епилог. Киро разбра, че му предстои да стане писател за 25 години на Земя. После щяха да му дадат възможност да си избере друго призвание в ново тяло или да продължи съществуването си в подземното царство, където нямаше никакви ограничения кой с какво ще се занимава. За краткия си престой там Киро беше очарован от щастието и задружната атмосфера, която цареше навсякъде. Върна се на Земя с пречистено тяло и престана да пие и да пуши. Приключи жизнения си път на 50 години и остави след себе си десетки книги и стотици разкази, които допринесоха за духовното извисяване на земляните. Пенсионира се и заживя щастливо в подземното царство, посещавайки редовно женския лицей "Любов" и сбирките на писателите. Край.