Сергей Лукияненко

Ако питате мен - не си губете времето. Пише много добре, но автора според мен е кофти човек (героите вършат безобразия с оправданието че той света си е така поставен и вообше не им хрумва мисълта че със собствените си действия го поставят така) и накрая се чустваш оплют и излъган.

За кои романи става въпрос? На мен много ми хареса (особено "Лабиринт"-ът). А ако човек е запознат по-добре с руснаците, в поредицата "Мать Русь" майтапите са на няколко смислови слоя - направо умрях от смях.

Ами в лабиринтът е същото. Погледни го от тази гледна точка: Дайверът е първо способен дизаинер и второ дайвер. Може ако иска да намери много добре платена нормална работа - няма опасност да умре от глад. Той не е принуден да открадне информацията от фирмата която влага пари в медицински изследвания (с което влошава нейното положение) и да я предостави на фирма която използва престъпни методи (с което подобрява нейното положение), но прави точно това (а после се оплаква че видите ли всички си падат по престъпните методи). Оправданията със качествата на лекарството са пост фактум - той няма тази информация в момента на кражбата. Благородните му опити да защити приятелите си от някои действия на тези в помощ на които той на практика използва способностите си ми приличат на благородството на наркотрафикант който се бори срещу разпространението на дрога в училищата.

Е, пак не съм съгласен. Не можеш да очакваш от човек (дори и от литературен герой) да пренебрегне възможност, предоставена (от случайността или каквото и да е там) на няколкостотин души в цялата планета и да избере стандартно "почтенно" занятие! Дори и приятеля му хакер го пита: "Ако можеше да избираш между това да твориш дълбината и да властваш над нея, какво би избрал?". Но по-добре да не продължаваме тази тема - в крайна сметка, всеки си има предпочитания и да ги налага е най-малкото несериозно. Добър ли е даден автор или не - всеки си решава сам за себе си. На мен ми е по-интересно каква е загадъчната парола от втората част. Има конкурс на тази тема, но няма да приключи скоро.

Лукяненко има една много силна книга и това е "Есенни визити". Другите не са нещо особено, макар че са написани грамотно...