Theodore Sturgeon

Е, трябва да се каже нещо и за този Майстор... Изявява се предимно чрез кратката форма - разкази и новели - където е ненадминат. Има само 6 фантастични романа - два от тях са преведени на български и задължителни за феновете на добрата стара фантастика от края на 50те, началото на 60те години (тук нямам предвид Азимов и Кларк, ами "алтернативната "нова вълна"): "Повече от човешки" и "От кръвчицата ти". Останалите книги, които е писал са романизации на различни филми, като Star Trek например :-( За съжаление все още не са превели The Dreaming Jewels - а бяха обещали да го направят. Това е великолепен роман. Стърджън е много противоречив, което е едно от най-чудесните неща при него - най-малкото произведенията и идеите му са великолепен материал за дискусии :-)

Брат ми чете сборника с разкази Върховният егоист и го накефи максимално. Каза, че е страхотен на късия разказ. А и от старите фенове знам, че е много добър като писател.

"Poveche ot choveshki" - za kakvo stavashe duma, mislaj che sum go chel no ne si spomnjam

Аз много харесвам "Бавно ваяние" и "Повече от човешки". Обаче за мен беше просто ужасно да прочета един негов предговор към американското издание на "Обитаемия остров" на Стругатски. Просто кошмар. Кометари от типа "...сериозния фен може да си зададе въпроса "Чакаите! Как така Максим без уред разбра, че рибата е радиоактивна?" но ние можем да простим такива грешки..." Може пък и да се е скапал на дърти години, ама това за мен си беше НЕПРОСТИМО. Иначе не сбърках като казах, че МНОГО харесвам горните произведения.

:-) Както казах, Стърджън е много противоречив - той не се е скапал на дърти години, просто си е такъв. Понеже споменаваш "Бавно ваяние" - да не би да е преведена на български? Тази новела надминава дори романите му.

В "Повече от човешки" Стръджън разглежда идеята за структурата - развитието на хомо гещалт. Главните герои са психически осакатени, но за сметка на това, всеки един от тях притежава някаква свръхестествена способност - телекинеза, телапатия, емпатия. Има един идиот, две близначки - олигофрени, едно бебе (пак страдащо от някакъв синдром), едно момиче, прекарало живота си откъснато от обществото - общувало само с баща си и сестра си... Та всички те създават пълния човек, завършената структура.

Върховният егоист е страхотна книга. Истинска наслада е да четеш ранните разкази на Стърджън - половината от тях са "нефантастични", но той винаги е бил на границата. Сега излезе Гибелдозер!, който е още по-добър - тук е класическият Стърджън.

Znachi ne sum go chel, shte trjabva.

Изнизало е в сп. "Панорама" бр.5 1988 г. Това е брой посветен на фантастиката (не помня какво друго имаше там).

сп. Панорама, бр. 5/1988 г. Там има няколко фантастични разказа.

Ей, ама сме страшни - а, basstoon ! Как го заковахме в една и съща минута!