Един въпрос

Едно време, в някаква книжка бях прочел за най-късия фантастичен разказ. Този разказ нямаше съдържание, имаше само заглавие: --------------------------------- Ако Ева не можеше да зачене? --------------------------------- Та, въпросът ми е: Може ли, това да се смята за фантастика или трябва да се отнесе към теологочните проблеми? :)))

Е, нещото което аз съм чела като най-късия фантастичен разказ е: Слънцето бавно залязваше на изток. :-)

Ами фантастиката и теологията са много здраво свързани, така че... Всъщност, могат да се измислят безброй много кратки фантастични разкази - просто обръщаш наопаки една истина и готово. Например: Борецът мисли. Чалгата е свястна музика. ЦСКА е шампион (пардон, без да искам...). Американците са умни хора. Сапунените опери не са фантастика. Екшъните са най-великите филми. Истината е най-важното нещо за хората. Шъ съ опраим. И т.н. А, сега се сетих за още един истински кратък фантастичен разказ: След атомната война последният човек седеше в една оцеляла сред развалините стая. На вратата се почука...

ТОЯ И АЗ СЪМ ГО ЧЕЛ....... МНОГО Е ИНТЕРЕСЕН :)))))) ВСЪЩНОСТ МОЖЕ И НЯКОЕ КУЧЕ ДА Е ПОЧУКАЛО- ТОГАВА ФАНТАСТИКАТА ЗАЧЕЗВА НА КИНО :)))))))

Защо? Още по-фантастично става :)))

Bravo za poslednia i as sum go chel... A spored men nai kratkija fantastichen razkaz moge da bude prosto "Zashto?"

Eee, това не е разказ. Това наистина е просто "Един въпрос". Аха, ето какво се сетих. Най-краткият фантастичен разказ е "Аз". Или пък "Ние". :)

На мен лично не са ми попадали толкова къси фантастични разкази (камоли с по една дума само), но много отдавна когато все още се издаваше вестник "Орбита" прочетох един късичък разказ, който много ме изкефи. Ще ви го преразкажа на бързо: "Значи един марсианец много искал да отиде на световния шампионат по шахмат на Земята, ама нямал виза. И тъй като марсианците имали аморфен вид и могли да придават всякаква форма на тялото си, а откритият космос не им оказвал влияние, нашият човек (марсианеца) се закрепил на една совалка и отлетял към Земята. След като се приземили той успял някак си да се укрие в близката горичка и седнал да умува как да се дегезира. Гледа минават автомобили, обаче нямало да му достигне вещество да направи и шофьора. По едно време гледа кон. Зарадвал се, това същество му било познато и решил да се преобрази на него. "Най-после ще мога да отида на шампионата и никой няма да ме познае" - казал си той. Речено - сторено. Обаче за беда полицията хванала марсианеца. - Как познахте, че съм от Марс?! - Никой кон не се движи три скока напред един встрани! :)

Spored men ne e fantastika. Otgovorut na tozi vapros shte bude fantastika obache :) (ama ne neshto ot roda "Ami njamashe da ima hora").

...ами абсолютна шибана (с извинение) реалност в още по-... положение :-(((

Кое имаш предвид? "Аз" и "Ние" са реалности, обаче в тях има цели светове, които могат да се опишат фантастично, защото са непознати. Примерно Мост от пепел и Господарят на сънищата на Зелазни се занимават точно с тези светове, затворени в понятията "Аз" и "Ние". Както и Тигър, тигър и Унищоженият на Бестър, и десетки други книги.

>След атомната война последният човек седеше в една оцеляла сред развалините стая. На вратата се почука... Ти какво ? Да не искаш да кажеш, че чукането (по вратите) е приоритет на хората ?