Времето спря за мен!

Стоях на една маса с Времето.Говорехме за живота и пиехме чай.Аз не настоявах..но не бях съгласен с неговите размишления.Нямаше никой в стаята.Времето разбра ,че често се съгласявам с него(не ми се спореше..).В стаята тиктакаше само един часовник.... Времето не издържа стана и ме обвини в коравосърдечност.Изхилих се в лицето му...беше глупаво да го казва.Бремето се ядоса страшно...излезе и преди да тръшне вратата се обърна и ми каза:За теб вече аз не съществувам. Часовника спря,от чая излизаше още пара..която каточели също беше изненадана като мен от реакцията на времето. Казах си:Не всичко на този свят свършва така. Станах изпих си чая,изпих чая и на времето,нямаше място за бавене....направих няколко тигела във въпросната стая и накрая реших:Ще навия часовника. Навих го...започна да тиктака...Той не знаеше ,че времето е спряло...аз също се успокоих...аз също ще се направя,че времето не е спряло.

Хубаво е. Не бива да спира времето. Ако спре и те завари в болка, това би било за винаги. Това би било жестоко и непоносимо. Но времето не лекува.

Времето е мираж... няма го.. цветен мираж с тъмна дреха..... Времето е завесата,която скрива сцената в театъра... има го и го няма..

Времето не лекува,човек оставен със своя проблем в неговата стихия и провлаченост...се самоизлекува...Времето Е......то не е нещо коеот може да се язди..макар аз лично да съм го правил....то не съществува когато не мислиш за него и обратно......
Времето все пак лекува............абсолютно всичко.........................................