Тъмнотата
3 отговора
41 прегледа
Тъмнотата
Мога ли да си опиша тъмнотата?
Аз си мисля, че тя не си личи -
в очите ми,
в усмивката,
в гласа ми.
Мисля, че избива само в дрехите -
съвсем не чисто черни -
и в грима ми -
тежък.
Или пък така се е просмукала
отвън на вътре,
че прокапва от сълзите ми?
Проба: Тъмнотата - център.
Проба: Тъмнотата - периферия към център.
Мъката ми равна ли е на любовта?
Тъмнотата няма собствено
тегло,
обем
и форма.
Тя е видоизменена светлина,
както ръждата - видоизменен метал.
Колко лошо е безименното зло
- неназованото
- неизтърпяното
- неразпознатото
от множеството като зло?
Търся онази
бледолилава светлина на болката,
която би могла да освети.
Болката е в мен, но
задушена,
мръсна,
с паяжини
и прах.
Пулсира в ритъм на умиращо сърце
и този звук отеква
по стените ми.
Но няма цветове.
Във бялото на светлината
виждам бяло.
В останалото -
прояждащата тъмнота.
Като зараза - тъмнота.
С покварата на лоша болест
ме преследва.
С усърдието на лош учител
ме прегръща.
Ще избягам ли?
Тя част от мен ли е и аз от нея?
Ще я приема ли като спасение
от светлото, което ме тревожи
с хилядите си надежди?
Или пък ще се боря с нея -
в името на светлината,
за правото на многото надежди -
да ги има?
