ОТВЪД

Седях на последната седалка на тролей №1... Седях на едно място. Раздвижих се..извадих две крила от чантата си.. ..и полетях...полетях отвъд..не на горе в небесата, а отвъд... Плъзнах поглед по проблемите на един човек.. нямаше ги..но той вярваше в тях.. вярваше в проблемите си и те го обладаваха, бавно и сигурно... Огледах се.. ..голямата част от хората седящи се страхуваха да не би другия да е с по-хубави обувки или по-щастлив Случайно..или пак случайно да не би да си е внушил съседът,че няма проблеми... Потриваха ръце и създаваха проблемите, с въображението си за съседа по седалка..и за себе си,разбира се а въздуха се сгъстяваше..сгъстяваше..потъмняваше... Колко жалко... Хванах крилата си и ги прибрах отново в чантата..за после... Слезнах от тролея.Валеше дъжд... Освежих се от отвъд-ната разходка Наложило се бе да завали дъжда.. Водата поразбута плътната маса от мисли.. поотми мръсотията,но за малко. Бързо сложих крилата си,за да надникна в същия тролей,който вече бързаше към другата спирка.. видях хората...половината гледаха на вън.. ..вече не зяпаха по обувките и в чантата на съседа... ..вече бяха разтревожени от дъжда..да не би Случайно да отмие, някои от проблемите,надеждно отпратени към съседа.. Озъртаха се и се бутаха недоволно... Направих обратен и отново се освежих..валеше дъжд... Влезнах в галерията на ъгъла. Там не ми бяха нужни криле... оставих чантата си на гардероб. Качих се на първия етаж..като най-учтиво бях посрещната от близък и верен приятел...Изкуството...

хубавко е....ама "слязох " и "влязох";-)

прозаичничко е... :о)

Изит това ми харесва.Харесва ми,че пишеш...дано светлината ни помогне да се изчистим от тъмнината на ежедневието.....Колко думи има зад това.. Стоях на една маса с Времето.Говорехме за живота и пиехме чай.Аз не настоявах..но не бях съгласен с неговите размишления.Нямаше никой в стаята.Времето разбра ,че често се съгласявам с него(не ми се спореше..).В стаята тиктакаше само един часовник.... Времето не издържа стана и ме обвини в коравосърдечност.Изхилих се в лицето му...беше глупаво да го казва.Бремето се ядоса страшно...излезе и преди да тръшне вратата се обърна и ми каза:За теб вече аз не съществувам. Часовника спря,от чая излизаше още пара..която каточели също беше изненадана като мен от реакцията на времето. Казах си:Не всичко на този свят свършва така. Станах изпих си чая,изпих чая и на времето,нямаше място за бавене....направих няколко тигела във въпросната стая и накрая реших:Ще навия часовника. Навих го...започна да тиктака...Той не знаеше ,че времето е спряло...аз също се успокоих...аз също ще се направя,че времето не е спряло.

:o) благодаря на един наш общ приятел,който не е подвластен на времето,както и ние,колкото и да се правим че сме.......................... ..................ти знаеш кой Е.............................................................

Благодаря ви (izit и duh) за това, което сте. Благодаря ви и за думите ... защото Отвъд Времето ....там ще се срещнем :)

Времето е черен магьосник..................той не съществува.......ще се срещнем извън магьосническия кръг кукуми...............

ДУШАТА МИ Е ТЪЖНА....
ЦЕЛУВКАТА Е ПЪЛНА С БОЛКА....
ИСКРИТЕ СА ВОДА....
КОСАТА МИ Е ПЪЛНА С ВЪЛНИ
ОЧИТЕ МИ СА ДВЕ РЕКИ
СЪРЦЕТО Е СЪЛЗИ....

ИМА ЛИ ВЕЧНОСТ В ТАЗ МЪГЛА
ПЪЛНА Е ДУШАТА С ТИШИНА...
КАЖИ МИ ТАЯ КРАСОТА
В КОЯТО АЗ ДА СЕ РОДЯ...

НЕЖНОСТ
В ТИШИНА
ПОЛЪХ
В ПРОЛЕТТА
ОБИЧ
В СВЕТЛИНА...

СБОГОМ КАЗВАМ НА ЛЪЖАТА
ОТРАЖЕНИЕТО НА ЛУНАТА
ДАЛИ Е ИСТИНА ТОВА
ЧЕ СЕ УСЕЩАМ В ТЪМНИНА...

МИЛЕН

ОБЪРКАЛ СЪМ ИКОНКИТЕ МОЛЯ ИЗВИНЕТЕ МЕ ЗА ТЪПОТОЯТА МИ

Абе вие сте направо страхотни....ВСИЧКИТЕ...ауу
много хубавомного хубаво

припомни ми "старото" време с тези извадки...
Слънчев поздрав за теб

"We are the birds of fire..we fly over the sky..."
DCD