Кафе

Аз исках лудо да те върна. Поглеждах снимката ти отпреди години. Разсипвах образа на точки. Моля те, прости ми. Не, не ми прощавай, бъди като преди. Изсипи безумието в шепи съединявай, навъртай се, поправи. Ти ще пукнеш скоро, но онази гънка на полата на коляното никога няма да умре. Добро утро, миличка, да ти направя ли кафе.

Сънувам аз понякога някои от сините да питат дали съм добре. Сънувам и лилавите, да питат, дали не ми е зле. И бледовиолетовите, и тез с кафяв загар, и тъмночервеникавите, с книжка да карат форда шибан стар. Понякога събуждам се и гледам през прозореца понякога отново лягам и да стана не желая. Не че няма нищо, там, отвън, с удоволствие ще се натряскам с теб, споделен мой пън. Бързо, бързо!!!!!!

В тъмното не виждам нищо. Сто чифта чорапи висят на балкона. Крушката ме заслепява. За една водка бих дал милиони. Котките спят на одеалото. Имам хиляда одеала. Сам седя, оглеждам се в прозореца искам, но не мога да спа.

Настъпва лудост. Лятото завършва. И пак ще правиме купони вкъщи. Настъпва есен. Мръсотията изригва. От каналите любящи тя ни поздравява със добре дошли в прегръдките на зимата. А зимата, ако не знаете, вали замръзнала вода наричаха я сняг. Замръзва на хексагонални свинщини. Когато бяхме малки си го пъхахме в врата. Сега обаче е студено тва. После пак ще дойде пролет. Ще се влюбваме във идиотите. И пак ще гониме самотните таксита и пак ще казваме не са достойни те. Но пак разкрачено пристъпва лятото и в нашто сухо, смахнато око с червени жилчици блуждаещи любов чертае то.

Завършвам скапаната вечер със тоник.. Искаш ли кафе? Бедрата ти оплескани са с кетчуп... Дошло ли ти е? Да не би да ти е зле? Ръката си безсмислено лакирана протягаш хващаш чаша с лед. Нима на екс ще го изпиеш? Или е моят ред? Усмивката ти е разплакана. Сълзите допълват минералната вода. Непрестанно ходят до кенефа. Отварят и затварят тази шибана трещяща врата. Къде ще ходим после? Къде ще скитаме? В нощта? По скапаните заведения... Когато свършат кинтите... Нима решение е Любовта? Под лака на ноктите ти има мръсно. Зъбите не си си измила. Ще се престоря че те обичам тази вечер, мамка му.... все пак нали си я споделила.

отровно е това кафе, Дзвер1 и може би затова е толкова прекрасно шибано, мамка му!

страхотен си дзвер, шъ ти кажъ че мъ фпечътли ного! наистина.

Pak si izdivqval. Kak se ponasqsh? Na men mi e trudno da te ponesa. Stiga mi i moqta otrova...:} Mnogo mi aktivizirash neshto mishkata, Dzver. Onazi, deto dylbae. Kak sa neinite krilati rodnini? Kak uspqvash da pravish tolkova dobra poeziq s tolkova grozni dumi?:))) ...Ama 4e gluposti govorq...

невидимите.... ... бръчици над твоите капачки. колянни. очни. бирени. случайни. обичам те. нобяснимо. ... плачеш ли... или сега ме имаш? ...обичам... ...те................................................................. и иде зима

Просто съм без думи човече, разказа ми играта!

къде изчезна, барато? и за морето никъф не се обади, а гад?