Пътуване

игла... спринцовка... капка кръв... блажен момент (но не на смърт). И няма вече болка и тялото мълчи очите се притвярят... ... ... ... ... ... Мир! ... ... ... ... Тишина! ... ... ... ... ... ... ГРЪМ!!! Блясък! Ужас! Ярка светлина! И писък, на изгаряща душа. Какво по-дяволите става? Пълзящи сенки идващи от ада прокрадващи се демони в сумрака безброй ръце протегнати да сграбчат неистов писък глъхнещ в мрака. Студ, тишина, злокобна воня на гниещ труп, отдавна изстинал и синьо сияние на човешко сърце туптящо в черна локва от отрова. Diablo пак се разхожда на воля. О! Не!!! Ето! Отново започва! Проблясък! Болка! Викове! Тътен! Хаос, разруха! Тъмни облаци над, всичко се спускат. Обгръщат земята, сърцето, душата... ... забравата протяга своите пипала. Хладно спокойствие, като след буря. Дори тялото е спряло да крещи: "Дай дрога!" ... до следващия път (дали?)

Тръпка, единствена една, самотна пропълзя. Коварна. Отровна. сграби тя трупа и изсмука живец един, от'де не би могла живец такъв един "илюзорен". Уви! Веднъж използвала игла коварна тя в бляскавия си затвор ме хвана и втори път уби ме: с пипала, изИскващи, покри ме и от небесата тя свали трупа, в тъмата на смъртта. PS. Смешен опит, не е ли? хехе ;)

Според мен изобщо не е смешен опит, а напротив! (много точно и добре изразено) Но нали всички към есно се стремим и към една цел вървим... :)))

kym kakvo se stremim spored teb? Kym smyrtta li sme naceleni - nie - strelite "ot bojiq lyk"?:)

Tochno taka Jack. A nima chovek dori i dobre da jivee, ne umira vse nqkoga. Ili samo gadosti da sa mu se sluchvali, pak shte umre. Beden - bogat, umen - tup, krasiv - grozen, kakuvto i da e chovek i kolkoto i da se razlichava ot drugite, vseki e smurten. Tochno po tova si prilichame vsichki, no ot tuka zapochvat i razlikite. Celta e edna za vsichki, putishtata po koito vurvim samo se razlichavt (spored men de:)