Трупът и сърцето

В неясните очертания На бледа като смъртник утрин За първи път не съзирам светлината На слънцето … Обгърнала като плащеница Зародиша на деня, Мъглата сее разруха В разбития вече ковчег Където с мраморна тежест Лежеше трупът И с прекъснат ритъм, Разкъсано и безкръвно – Сърцето ми, Превърнало се в Храна за всички хищни твари, Които го плячкосват настървено И в някой ъгъл скришом го изяждат, Разкъсвайки парчетата с острите си зъби ПОНЕ НАКРАЯ ТО ПОСЛУЖИ ЗА ХРАНА НА НЯКОГО … Не болеше. Не ме заболя и когато внезапно спря да живее. Само един вой се чу И раздра тишината, Но пак нямаше болка, нито страх Беше почти красиво … Като изключим разядената леш …

... и миризмата.

и допълнението на лалугера:)

добре‚ че ме разбра наистина! просто си представих... силно...и така нахлу това... :) а сега точно се върнах‚ за да уточнявам и да се извинявам... е‚ добре‚ че не си помисли‚ че нещо...

ахам хехе :)) и на български добре звучи, знаеш ли :) много гот...

Smyrtta ti e krasiva, Anabelle. Da.

Po lesno mi beshe da go publikuvam tuk, otkolkoto da ti go izprashtam po mail-a:))) Thanx:)

Zapochvat da mi ponikvat krilca!:) Liuybimiyat mi stixotvorec tuk xaresa ........... krasotata............ na smartta mi........

V Sozopolskata nosht, stiha ti, dostavi mi priyatna raztuha.