opit4e za poezia

Когато си дале4е аз не мога да заспя зжездите теглят ме към тебе, над песента им лунна аз летя... А ти си тук, навсякъде, във мен... Разстоянието се стопява 4увам те във всеки звук не си отдале4ен, понеже моето сърце запява когато мисля си за теб... В такава топла нощ най-нежния рефрен - лети към теб по облаците с целувки от безброй звезди, които казват ми не си дале4е ти .................. на който харесва, нека си вземе една целувка от мен, пратена по звездите :)))

...опитах се да те погледна но нещо пак ми се изплъзна така е, зная... И жената е прост, но странен пример за ХИМЕРА. И всичко в миг се завъртя - напред-назад, назад-напред. И простото във миг се нареди в най-сложната мозайка след това превърна се в малка плочка от ДОМИНО и след това се сля в разбраната ЗАБРАВА.

М.К.,много добре!!!!;)) Ама и малката ме4тателка си я бива...упорствайте!

Мерси за комплимента... но не бих казал, че това, което е нужно, е упоритост... по-скоро всичко е въпрос на душевно състояние - в един миг нещата идват и се изливат върху листа (или както е в случая - върху страницата :)))

Ne e opit4e - poeziq e, mislq az:) Topla i estestvena.

...your feedback! :)))

:) Dai oshte neshto da vidim. Imash li?