Сбогуване

Това небе отгоре отдавна не е мое. Звездите нощем драскат, луната е студена, а облаците пазят страха да го погледна. Това небе отгоре отдавна ме е взело. Очите ми са него, душата ми е синя, а мислите загиват пристегнати с коприна. Това небе е щедрост, това небе е жажда - до мен да се домогне и аз да го погаля, а то да ме прегърне и да ме има бяла. Това небе ме има. Да, то ме има цяла. Сега е нужно само, коя съм, да забравя.

С две думи - нямам думи!!!!!!!

мая, мая... запетая :)

Но мисля, че ти е рано за там!

Кво! Наистина е много сладко!!!!!!!

Ах,л.!!!!!!!!Ти докосна тънката , закърняла струнка в мен!