Жена

Текат си дните и годините, едни красиви, други тежки. Тьй както зьрно се насипва в крините, набирало живот във дните жежки. Растат децата, а пьк ний стареем, така било е и така ще бьде, помрькват ни лицата, а в глави белеем, сьрце и дух младеят сьде! .... Не спираме да тьрсим НЕГО. Ухажваме го и тьй на шега ласкаем мьжкото му его и ето - той подава ни рька! Рька подал ни, рамо е подложил, глава склонили - сили черпим тьй, сьрце разтворил, себе си предложил, щастливи ний сме и честит е той! Рька в рька, посока сме избрали! Сьрце в сьрце с любов тупти! Денят е хубав - вече сме разбрали - дьрво само и в огьн не гори! Затуй ела и прегьрни ме, че крехка сьм и нежна аз жена! Ела, вземи ме и люби ме! Как дишала без тебе бих могла? Живота си сьс теб да свьржа... Бьди за мен и вьздух и вода! Сьдбата си сьс твойта да обвьржа... Не някога - аз искам те сега! Сега да бьдем заедно, щастливи, животите си слели вьв един! Дорде сме млади и красиви, над любовта и щастието нека бдим! Че любовта е крехка и ранима кат нежно цвете, сгушено в снега. И нека бьда твоята любима, вьв тебе вечно влюбена жена! Но кой си ти? Дали те има? Или сьнувам тоз прекрасен сьн? Дали навьн вьрлува люта зима? Да, топлината ти си! Мраз е вьн!

Хубаво... Но той най - често си остава Оня, Чакания... И това ли е женската карма - да не може да бъде сама???

Но това е елемент на тьрсенето, на стремежа за сьвьршенство, за по-доброто... А това е човешката карма, не само женската. Човек има нужда от човека. А мьжа по-друдно живее сам - жената е по-независима.

но ми омръзна тая независимост и ако искам да се чувствам романтично, сама да го направя и да не намесвам Мъжа по никой начин, защото освен да го развали, друго няма да стане... Омръзна ми да се правя на японка, искам си Оскар Дивака!

"Подарих й парченце от ореха в задната градина. Тя не ме разбра и го изяде" Б. Ханджиев (...един приятел) Нима не разбрахте че който и да каже НЕЩО не всеки разбира, дори и да иска. "нещо". Това е вярно понеже сме земни и Бога отдавна във гроба е легнал. И няма защо да се търсим сега нима света днес е друг? не - просто РАЗЛИЧНА е таз' суета.

А я говорю:"Весна!", говорю, она говорит: "Похоже." А я говорю""Краса!", говорю, она говорит:"Ну и что же?!" А я говорю:" Луна, говорю, и звездочки как окошек!" она говорит:"Неет - ето лампа горит и вьются над нею мошек!"

са Диваци, само че се представят за много изтьнчени и вьзвишени... Е, няма я пьрвичната сила и естественост, откровеност, но са си диваци, макар и слабаци ;-Р

затова не разбира другите. Не разбираме и себе си на времена. Монологьт не може да бьде средство за комуникация. Нужно е да се научим и да слушаме и да мислим за другите...

често така слепи за красотата и поезията в Природата? Все тьрдим красивото и истинското, а толкова често го подминаваме нехайно... ;-((

вярно е. Но проблемът е, че ние се изслушваме, но без да коментираме и вникваме в чуждата позиция - просто всеки има своя визия за НЕЩАТА и остава затворен в нейната рамка - дори и да се опитва да резбере, не успява - просто изслушва... и пак остава същия. НАЛИ?

се изслушваме наистина, може да си оставаме сьщите. Много често дори не осьзнаваме, че сме променили позициите си, лек завой, неусетно. Пак сме твьрдо на нашите позиции, макар да се омекотени, не така категорични или променени. както не можем да влезем два пьти в една и сьща река, така и не може да мине без следа докосването до чужда истина. Но само ако сме чули и осмислили наистина. А само самовлюбените са непогрешими и могат да слушат само себе си.