сукуб

В съня ми писък ме пробуди, от песен тъжна бе последван, светлинен образ ме принуди да спя, от сънища преследван. Насред цъвтежа на мечтите, със странен зов насред тъмата яви се тя, развя полите и затанцува в тишината. В съня си странно се събудих и беше там тя с рокля бяла, коя е таз, се аз почудих, при мен да дойде пожелала? Усещам мириса и нежен, движението на петите и сякаш вятърът небрежен играл си е пак със косите. Поспри за миг и тук ела, до мен легни си, почини и нека нашите тела сънят ми да съедини в целувка тайна, в прегръдка скрита, в уста омайна що търси, пита, във ласка топла, във песен тиха, които двама ни опиха... Върни се утре при мен отново, леглото ми ще е готово, прегръдката все тъй любяща, нощта навън все тъй искряща.

Добър си

Гениално! Темата за любовта е развита превъзходно.

Vazxititelno, Alex!

Хубаво е, но ако беше влял малко кръв щеше да стане супер. Не за друго, а защото пустият му сукуб го изисква, такава му е натурата на създанието приказно. :-)

he, mersi, ama chak pyk tolkova ;)

i az taka mislja za succubite, no kryvta njamashe da se vryzva s ostanaloto. inache si prav po printzi, mnogo obichat da hapjat prokletite demonki hehe :)

;-)