ot Asja Antonova
3 отговора
4 прегледа
ot Asja Antonova
На Яна
Там, дето Искър се мята
в дяволска зла теснина
на черна скала сред мъглата
чернеела кула една.
И в нея Яна живяла,
принцеса красива и зла,
тя с ангелска хубост блестяля,
тя демон коварен била.
И в час полунощ горяло там
пламъче златно едва,
и пътника властно зовяла
за сън да отпусне глава.
И трепнел гласът и на Яна,
изпълнен с магия и страст
и мамела към кулата стара
с тъмна невидима власт.
И тръгвал натам в тъмнината
търговец, войник и ловец,
врати се отваряли скрити,
посрещал го мрачен скорец.
На пухини, меки постели
сред блясък и царствен разкош,
тя чакала госта.
Кипели две чаши в дълбоката нощ.
Ръце се преплитали жадни
трептели целувки в уста
и звукове диви и странни
огласяли тихо нощта.
Но пламнел ли Изток в сияние
там в миг връщал се мрак
и тайнствено глухо мълчание
обгръщало кулата пак.
И бързали нямото тяло
да скрият на дъното с плач,
и тихо "прощавай" звучало
от кулата в ранния здрач.